ХРИСТОМИР ВЕЛИКОВ И ПОЕТИЧНИЯТ ЕКСПЕРИМЕНТ „ВДЪХНОВЕНИЯ“ В ГАЛЕРИЯ „МАЙ“

Един млад новозагорски художник гостува в Сливенската галерия „Май“ – Христомир Великов.

Показва интересна акрилна живопис, населена с много женски и детски образи в нея. Но това не са портрети, а по-скоро състояния, които звучат като съновидения, фантазии, мечти, ситуирани в някаква тайнствена приказка, с магически дъжд или вятър в косите. Христомир Великов рисува в една приглушена пастелна гама на синьо-лилавото, зелено-розово, бежово-кафявото, която обладава светът на вътрешната, пазена от чужди очи емоционалност. Импулсите и внушенията, които тя излъчва, са по-скоро проникновени и прочувствени, картините носят поетични заглавия: „Има ли те?“, „Защо?“, „Къде си?“ – „Аз съм“, „Тук съм“, „Идвам“, „Писмо до теб“, те са Улица Слънце, Дъжд, Спомен, Буря, Звезди, Като сън…

Визитката на Христомир Великов е все още кратка, макар последните събития в нея да дават знак, че виждаме един млад художник в развитие. Художникът в него заговорва още в детските и юношеските години, като възпитаник на школата по изкуствата „Илия Аврамов“ в родния му град. Следват годините в Казанлъшката художествена гимназия, където завършва специалността „Дизайн“, по която и днес работи. Великотърновският университет му дава висше образование по изобразително изкуство със специалност Скулптура. На 35 години вече има 5 самостоятелни изложби в Нова Загора и Хасково, и много участия в групови изложби в Казанлък, Нова Загора, Пловдив, Хасково и Велико Търново, където живее. Градът Нова Загора естествено се гордее с него. Отличава го в категорията „Изобразително изкуство“ с наградата на новозагорското читалище „Диньо Сивков“ „Веста“ през 2016 година. А в категорията „Успял млад новозагорец“, печели наградата „Личност на годината 2018“ на община Нова Загора. Признанието му се усмихва и в тазгодишната столица на Европейската култура – Пловдив. Три изложби в Стария град и преди две години – лауреат на конкурса „Път на младите“ на Пловдивския културен център „Бялата къща“. Негови картини вече притежават частни колекции у нас  и в чужбина.

Ето какво разказа за своите Вдъхновения художникът Христомир Великов:

• Нарекли сте изложбата си в Сливен „Вдъхновения“. От какво идват те?
• От човешките емоции, от това, което не казваме с думи. Това, което обаче усещаме в погледа на другия – от неговата нежност, от неговото разочарование, от влюбването и разлюбването му, от мъката, от болката му. Невербална комуникация е, когато усещаш индивида, без дори да си говорите. Просто го виждаш. Предпочитам да познавам моделите си, когато ги рисувам.
• Това, което показвате, не са точно портрети. В тях има „и още нещо“, какво е то?
• Да, не са портрети. Нещо като емоционална дисекция се опитвам да направя като наблюдател. Да усетя собствената си емоционалност срещу емоционалността на човека, който рисувам. Никога не търся 100-процентова портретна характеристика, търся обаче да хвана на 100 процента емоцията, в този миг. Защото миговете определено не се повтарят, емоциите – също. Един път страдаш за едно, друг път заради друго, един път си влюбен по един начин, друг път – по друг. Страданието, както и любовта, са винаги различни. И винаги последната любов е най-голяма.
• Рисувате в една пастелна гама – синьо-лилава, розово-сиво-зелена, която представя нещата и образите като в сънища. Съзнателно ли избягвате по-ярките цветове?
• Това ми е идеята като цяло – всичко да е като блян, като сън, като чиста емоция, да се хване душата. Да уловиш емоцията отсреща – тази частица нежност и търсене на внимание. Да бъде емоционално отнесено към нас самите.
• Майка Ви е поетеса. И вие сте поетична душа по наследство може би?
• Тя е поет, писател, педагог – Златина Великова. Не смея да пиша стихове, поезията е по-скоро в мен. Макар че съм се впускал в тази област, но по-ограничено.
• Само с акрил ли рисувате?
• Рисувам и с акрилни, и с маслени бои. Всяка една техника носи своята специфика. Но предпочитам акрила – бързо съхне и смятам, че придава по-голяма доза експресивност на нещата, които правя. Мога по-бързо да трупам цветове един върху друг, ползвам дори акварелна техника, докато правя акрил. За мен всяка работа е експеримент. Аз никога нямам точен план какво искам да стане накрая. Защото все едно да имаш точен план за емоцията, която искаш да изживееш – това е абсурд.
• Портретувате жени и деца. Дали защото в тях е съсредоточена нежността?
• Това ме е привличало, не просто красотата, която излъчват. Интересува ме красотата на душевността, която тези образи излъчват. Това ме трогва.
• Какво искате да кажете на посетителите на Вашите изложби?
• Искам просто да се гледаме един друг малко повече, да разсъждаваме за чуждите емоции като за наши, да усещаме чуждата душевност като нашата. Защото всеки страда, всеки се влюбва, всеки бива наранен в един момент. Всеки от нас носи душа, която изпитва своите терзания, вълнения, трепети.
• Вашите вдъхновения идват от жената и от емоциите, които тя поражда у вас? Но вие не опредметявате образа..
• Точно това ми е идеята – да му вдъхна душа. Искам да хвана духа, нежността, а не физиката. Мисля, че това се усеща.
• С какво още се занимавате?
• С интериорен дизайн, декорация, илюстрация. Аз завърших „Дизайн“ в средното си образование, във висшето – Изящни изкуства и специалност Скулптура. С интериорен дизайн се занимавам от студентството, вече 15 години. Но всичко, което съм учил, всяко знание за изкуството ми помага.
• Какво обикновено пропускат да ви попитат – вероятно и аз.
• Дали се чувствам удовлетворен от това, което съм изпитал, докато съм рисувал. – Винаги се чувствам удовлетворен и винаги имам желание да правя още неща. Ако можех да не спирам, щях да правя само това, непрекъснато.

Изложбата на Христомир Великов откри художничката Благовеста Желязкова. Тя очаква своите посетители.

Щилияна ВАСИЛЕВА