Тодор Близнаков: „НИКОГА НЯМА ДА СЕ ОТКАЖА ОТ ВСИЧКИ МОИ ЛУДИ ДНИ И НОЩИ ПОД КАРАНДИЛА!“

„Каквото знам за театъра, съм го научил тук!“ – каза актьорът от Сатиричния театър „Алеко Константинов“ Тодор Близнаков на юбилейното честване на 90-годишнината на Сливенския театър преди 10 години. Само преди няколко месеца той участва в юбилейния спектакъл на театъра за неговата 100-годишнина. Днес Сливенският драматичен театър се прощава с Тодор Близнаков… В театралния летопис остава създаденото от него на сцената. То е, което остава и в паметта на публиката.

1. Сеня Александрова, Николай Костадинов и Тодор Близнаков във „Вдовишки параход“, 1985 г.; 2. Ивайло Христов и Тодор Близнаков в „Праг“, 1985 г. Спектакли на Сливенския драматичен театър

…Тодор Близнаков е познат и обичан от сливенската публика актьор. За 15 години на сливенска сцена той създаде над 25 запомнящи се образа. Между тях са Святополк – Великият княз на Велика Моравия във „Вавилонската кула“ на Маргарит Минков, Хилавият в „А на заранта те се събудиха“ и Журналистът в „Солунските съзаклетници“ от Георги Данаилов, постановки на Пламен Марков, композиторът Константин в „Мата Хари“ на Недялко Йорданов, Шагай в „Праг“ на Ал. Дударев и Ляпкин-Тяпкин в Гоголевия „Ревизор“, постановки на Слави Шкаров, Варлаам във Вазовите „Чичовци“ и Свирчо в „Питър Пан“ на Борислав Чакринов.

 1. Тодор Близнаков в ролята на Ляпкин-Тяпкин в „Ревизор“, 1986 г. 2. Тодор Близнаков /вдясно/, с Любомир Василев и други в „Чичовци“, 1988 г. Спектакли на Сливенския драматичен театър 

Хубав спомен Близнаков остави в „Земята се върти“ на Станислав Стратиев, постановка на Елена Цикова и „Опакометаморфози“ по Валери Петров с режисьор Маргарита Младенова. Помнят се актьорските му превъплъщения в образите на Вуйчо Ваньо в едноименния спектакъл на Иван Урумов по Чехов, Ервин в „Място за дивеч“ на същия режисьор и в моноспектакъла „Последната лента на Крап“ по Самюел Бекет, режисиран от сценографа Нейко Нейков.

След заминаването си в Столичния Сатиричен театър, Тодор Близнаков продължи да се завръща на сливенската сцена, за участие в спектаклите на Пламен Марков „Майстори“ / Добри / и най-вече на Борислав Чакринов – „Големанов“ / Горилков /, „Човекоядката“ / Кънчо /, „По-големият син“ / Сарафанов / и „Моли Суини“ / Мистър Райс /. При всяко свое завръщане, Тодор Близнаков бе скъп гост на колеги, публика и сцена. На тази сцена той признаваше, че се чувства „у дома“, като че ли винаги е бил тук – неразривна част от сливенското театрално пространство.

В „Моли Суини“, сезон 2008/2009 г. Спектакъл на Сливенския драматичен театър: Тодор Близнаков, Мария Сапунджиева и Стефан Иванов

Ще припомня какво каза и разказа за Сливен и себе си Тодор Близнаков през септември 2009 година:

• Г-н Близнаков, как и кога попадна в състава на Сливенския театър?
• Артист в Сливенския театър станах по предложение на Радина Близнакова и с поканата на директора Емил Кьостебеков през лятото на 1981 година. Дойдох от Добричкия театър… Защо дойдох – Божа работа.
• Преди да завършиш ВИТИЗ си учил строително инженерство. Как се преориентира от точните науки към изкуството?
• Математиката е в основата на музиката, а оттам и на всички други изкуства, включително театъра.
• Спомняш ли си първите си роли на Сливенска сцена?
• В „Римска баня“ на Станислав Стратиев и „А на заранта те се събудиха“ на Василий Шукшин.
• Кои от образите, които си създал, смяташ за стъпала в творческото си израстване?
• Всички…

  

  

  

  
  

  

  
  

  Тодор Близнаков на сливенска сцена: 1. Във „Вавилонската кула“ с Веселин Цанев. 2. В „Зойкината квартира“ с Анелия Георгиева. 3. С Венелин Колев и Лидия Гяурова. 4. С Петър Горанов и Тошо Николов.

• За кои от хората, с които си работил, си спомняш с удоволствие?
• Всички, с които съм работил… от Този и Онзи свят.
• Научи ли те на нещо Сливенският театър?
• Каквото знам за театъра, съм го научил в Сливен.
• Кой беше най-хубавия ти период в Сливенския театър, защото ти беше свидетел на много възходи и падения в по-близката му история?
• Знаем поговорката „Всяко зло – за добро!“. Но за мен тя има продължение: „И всяко добро – за зло!“ Та затова всички периоди в Сливен са си мои, всички мои луди дни и нощи под Карандила са си мои и никога няма да се откажа от тях!
• Участията ти в сатиричните предавания по БНР свързани ли са с работата ти в Сатиричния театър? Или са старият гъдел, когато ти беше и водещ в сливенското радио „Бимако“?
• Това съм пак аз и наученото от мен в знаменитото радио „Бимако“… Моите нощни часове с неговата аудитория… И благодаря за тях на всички мои слушатели…
• Каква е връзката между театъра и радиото?
• Общуването с хората, които са в залата или в ефирното пространство се гради единствено на Искреността, която те води…
• Как би определил отношението на Сливенската публика към театъра?
• Публиката, включително и в Сливен, не е нещо застинало във Времето и Пространството… Нейните Душа и Сърце откликват адекватно на нивото на Театъра. Така че … „Каквото почукало…“

  

  

  
  
• Какво според теб иска да гледа Публиката днес? Има ли промяна във вкусовете и нагласите й?
• Българският театър отдава огромна дан на всичко, което ни облива от телевизионния екран. .. С тайната мисъл, че „Щом онова се гледа, хайде да направим нещо подобно!“… И по този път Чалгата и Посредствеността влизат през парадния вход на театъра. И така вече двайсетина години… Крясъци и кикот, породени от долницата на човешкото тяло!
• Какво в театъра обичаш най-много?
• Тишината, в която Публиката съпреживява Театъра… Умната тишина!
• Какво мразиш?
• Стремя се да бягам от омразата. Никой не се е обогатил от Омразата!
• Понеже си зодия Везни, ще те попитам: за какво се колебаеш?
• За всичко! Задължително упражнение за всеки, който се уважава.
• Имаш ли пожелание към Сливенския театър?
• Има ли го Сливен – ще има Театър в него… С нас или без нас. Нека е светла паметта на всички, работили в него! А на тези, които тепърва ще дойдат, ще кажа: Никога Театърът не започва и не свършва с нас! А на днешната трупа пожелавам здраве и много вяра до …100-годишнината на театъра… и много години след това.

                                                                 Разговора води: Щилияна ВАСИЛЕВА

                                                                              Сливен, 10.09.2009 г.