РОДЪТ НА ХАДЖИ ДИМИТЪР ИДВА ОТ СРЕДНОВЕКОВНОТО СЕЛИЩЕ В КРЕПОСТТА НА АСЕНЕВЦИ

Автор: Деметра РОХОВА

На Сливен му излиза име на бунтовнически град заради неизброимите негови легендарни борци за свобода, независимост и просвещение, но на първо място сред тях  стои саможертвата на най-големия негов герой сред героите – воеводата Хаджи Димитър Асенов. Неслучайно Захари Стоянов разказва как, след Априлското въстание, един турски чиновник в Търговище заявява на един сливенец: „От где?! – От Сливен, а!? От Хаджи–Димитрова град!?… Вие и вашият град сте първите, които измислихте комитаджилъка!”

Петият син на клуцохорчаните Никола Кебеджията и Маринка Петрова – Димитър, се ражда на 10 май 1840 година. Преданието за Хаджи Димитър разказва как малко след раждането на героя идват три митични същества. Първата му пожелава да е здрав като камък и да порасне красив момък. Втората прибавя: Но – да остане ерген! Третата предсказва, че ще бъде толкова прочут юнак, че навсякъде за него песни  ще се пеят.

Според историографа на Сливен Симеон Табаков, бащиният род на Хаджи Димитър идва от средновековното селище в крепостта Асеневци, основано от първите царе Асеневци, което „криело в себе си стари болярски жилки и чист български дух”. Идването на турците пръска  жителите му най-вече към Сливен.

Между първите заселници на квартал „Клуцохор” е дошлият оттам дядо на Хаджи Димитър по баща, Кръстю Асенов. Двамата му синове Стоян и Добри са прочути хайдути и воеводи. Третият му син Никола става един от заможните и влиятелни сливенски кебеджии. Със съпругата си Маринка, племенница на воеводата Желязко Палабоюка, имат 7 сина и 3 дъщери.

Според Антон Страшимиров, известният хайдутин Желязко Палабуюка от сливенското с. Пъдарево (тогава Коруджии) имал сестра Стоянка, за която се грижел след ранната смърт на родителите им. Момичето израснало красива мома и един турчин започнал да я задиря. Това принудило брат й да продаде всички имоти и двамата да се заселят в Сливен, в кв. Клуцохор. Една нощ Желязко завел в къщата свой ранен другар и го оставил на Стоянка да го лекува. Двамата млади се обикнали и с благословията на Желязко се венчали. Здравето на ранения, обаче, се влошило и той починал. Скоро след смъртта му се ражда дъщеря – Маринка, било около 1807-1810 година. Тогава нямало документи за раждане, но по сливенска  традиция жените се омъжвали на 20-23 години, а мъжете се женели на 26-29, „когато си стъпят на краката“. По тази логика, Никола Кръстев Асенов – утвърден майстор на кебета (молитвени килимчета), за когото Маринка се венчала около 1830 г., ще е роден някъде през 1800-1802 година.

През 1831 година им се ражда първото дете – Христо, след него – Кръстю, Янаки, Петър, Димитър, Георги, Тодор, Тяна, Бойка и Ангела. През 1842 г. двамата родители оставят 11-годишния Христо да наглежда имотите и с Кръстю, Янаки, Петър и 2-годишния Димитър заминават на поклонение на Божи гроб в Ерусалим – и от християнски подбуди, но и да покажат, че „сермията” им е повече от 20 000 гроша. Връщат се хаджии, което ги нарежда сред хората, на които всички казват „Добър ден”. В следващите десетина години семейството живее задружно и богатее. Отглеждат стада овце за мляко, месо и вълна, за производството на кебета, които се харчат добре по турските пазари. До къщата си построяват хан. Имат и обширни лозя.

После започват геройствата на синовете им, сред които Хаджи Димитър държи  първенство. Не един и двама чорбаджии и турски доносници в Сливен и околията  пострадали от отмъщението му. Сестрата на бъдещия войвода Тяна, пише: „То неговото не е едно, не е две. И другите ми братя бяха юнаци, ама Бати Димитровото не е за изказване”. Родителите, с цената на много и скъпи подаръци, замазвали очите на властите.

Хаджи Димитър от малък е непокорен  и горд главатар, който скитал из планината и устройвал двубои с турчетата от другата страна на река Асеновска. При един спор той и другарите му хвърлят наневистния чорбаджия и турски шпионин хаджи Йоргаки в тръните, набиват дошлите на помощ заптии и ги връзват за дърветата. Оръжието им изпращат в конака, със заръка да не се дава на хора, неспособни да го използват. След този скандил се налага Хаджи Димитър да замине за Нова Загора, но там дава жесток урок на чорбаджията си Осман ага. После се главява полски пазач по селата и две години скита с момци по бреговете на Тунджа, за да се учат да стрелят „на нишан”.

Бунтар срещу всяко насилие, когато се връща в родния си град към 1859 година, участва в саморазправата на сливенци с Одринския владика Кирил и придружаващия го епископ Хрисант. На тържествена неделна литургия в църквата „Св.Димитър”, гневните възгласи на сливенските младежи, между които Хаджи Димитър, принуждават владиката да напусне не само църквата, но и града. В отговор на отправените от Ямбол негови заплахи към сливенци, Хаджи Димитър, чието име вече е в „бабаитския кодекс”,  му изпраща някой си поп Юрдан с известие, че „ако се повърне обратно в Сливен, ще изпълни реката Тунджа.” В друг случай, Хаджи Димитър, брат му Тодор и приятелят му Димитър Дишлията наказват със смърт известния развратник и турски шпионин  Костаки Хекимина. Когато през 1860 г. дружината на Панайот Хитов напада известния кадия Али Ефенди в дома му, Хаджи Димитър се спасява от масовите арести, но баща му и братята му Тодор и Георги били заловени и изпратени в заточение.

През пролетта на 1861 г. започва хайдушкият период на Хаджията, първо в дружината на Георги Трънкин, чийто войвода по-късно става Панайот Хитов. Той прави Хаджи Димитър знаменосец и подвойвода. Когато Хаджи Димитър се включва в дружината на Панайот Хитов, старият войвода го описва така: „Добре облечен, коса руса, очи май зелени, на бой – нисък, разтъртен. Върху него два пищова, ятаган черно-чирен, едно шишане с даалийски чакмак  пет педи дълго, пет драма куршум носи. Годините му бяха около 20.“ По-късно Хитовият знаменосец се отделя със своя чета и става воевода. Редят се хайдушки години, с влизане и излизане от България към Сърбия и Влашко, и обратно, минавания на Дунава, срещи с Раковски, планове за въстания и копнения за свобода. Историята свързва името на Хаджи Димитър с всички етапи от подготовката на четите през 1867 година. От хайдутин със стихийни прояви той пораства в политически революционер от национална  величина.

Младият воевода е идол на всички хъшове и сериозен авторитет сред емиграцията  във Влашко. Хаджи Димитър на Бузлуджа е едва на 28 години. При свищовското село Варадин изгърмява първата пушка на Хаджидимитровата чета и поваля  пограничния караул.  Посоката на четата е към Сливенския Балкан, където трябвало да се съедини с въстаници от Сливен и други краища. Мястото на срещата е  Агликина поляна, където Хаджидимитровото пристигане чака и четата на Гунчо войвода, с 200 отбор юнаци. Четата се лута от Дунав до старопланинския връх 12 дни, през които има 5 сражения, последното – на Бузлуджа. Внезапното появяване на турците някои отдават на предателство. Според в. ”Куриер Д’Ориент” от 18 юли 1868 г., четата е била изтребена след 5-часов бой. Въпреки че се основава на свидетелства на турци, в дописката има симпатия към героизма на българския воевода: „…Хаджи Димитър, въоръжен с револвера си, се борил до последната минута С ЕДНА ХРАБРОСТ, ДОСТОЙНА ЗА ДРУГО ВРЕМЕ. Най-после той паднал…с думите: ”Братя, да умрем като българи!”

Хаджи Маринка знаела всичко за четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа и то „от първа ръка”, защото най-големият й син Христо до последния момент участвал в подготовката, но брат му – войводата, го задължил да се върне в Сливен. Въпреки съобщенията за разгрома на четата на Бузлуджа, тя дълго живее с надежда, че Хаджи Димитър и Тодор, който е касиер на дружината, са живи. През 1880 г. в пловдивския в. „Марица” излиза съобщение, че на връх Кадрафил са намерени Хаджи Димитровите  кости и са пренесени в с. Аджар. След тежко пътуване в люта зима, Хаджи Маринка отишла в Адажр и успяла да издейства  костите да бъдат пренесени и погребани в двора на  клуцохорската църква „Св. Никола”. Няма доказателства, че са били на сина й, но тя ги погребала, независимо дали са на нейния син или на друг негов боен другар.

Хаджи Никола и Хаджи Маринка надживели седемте си сина. Последен починал Хаджи Петър, а наскоро след него – на велики четвъртък 1878 г., тя изпратила и мъжа си. В спомените си Атанас Бендерев пише, че нарочно отишъл в Сливен, за да види и да се поклони в къщата на Хаджи Димитър. Заварил  майка му – „една свята жена, която с отпуснатата  й от Пловдивския комитет пенсия от 100 франка бе отворила трапезария за 30 бедни деца”.                                                                                                                                                                                          

                                                                                                    Деметра РОХОВА

РОДОСЛОВНО ДЪРВО

АСЕНОВИ (Сливен)

Родоначалник –  вероятно е основателят на с. Асеновица, до Асенювския боаз – Сливенско.

Христо, преселва се в Сливен след кърджалийски нападения.

І

Кръстю Хр. Асенов [р.с. Асеновец, Сливенско], преселва се в Сливен.

1. Стоян Кр. Асенов, хайдутин и войвода.
2. Добри Кр. Асенов, хайдутин и войвода.
3. х.Никола Кр. Асенов [+1878], с прозв. Кебеджията, хаджия от 1842, арестуван и затворен в Одрин и Цариград 1860-65 = Маринка Пенкова [р. Сливен+1888], хаджийка от 1842, племенница на Желязко Палабуюка, войвода през 30-40-те.

3.1 Христо Н. Асенов [р.ок. 1831+1878], заминава за въстанието в Мора 1852-65, прехвърля се в Румъния 1868 = Цана Петрова. Брак от 1867.

3.1.1 Димитър Н. Асенов

3.1.2 Панайот Н. Асенов

3.1.3 Генка Н. Асенова

3.1.4 Ангела Н. Асенова

3.1.5 Танка Н. Асенова

3.2 Кръстьо Н. Асенов [р.ок. 1833+ преди 1860], хаджия от 1842.

3.3 Иван /Янаки/ Н. Асенов [р.ок. 1835+ преди 1860], хаджия от 1842.

3.4 Петър Н. Асенов [р.ок. 1837+1876], хаджия от 1842, заминава за въстанието в Мора 1852-65 = Велика Цонева.

3.4.1 Йордан П. Асенов

3.4.2 Маринка П. Асенова

3.4.3 Събка П. Асенова

3.4.4 Кръстьо П. Асенов [р.Сливен,2.ΙV.1877+1903, Корнишор], завършва в София; учител / в Г.Джумая 1901, с. Радовиш и Лешко/, съратник на Гоце Делчев и Яне Сандански. Войвода на Кукушкия район 1902, убит през Илинденско-Преображенското въстание = Аника Николова Малешевска. Брак от 1903 г. в с.Корнишор, Енидже-Вардарско.

3.5 х.Димитър Н. Асенов, с прозв. Хаджи Димитър [р.Сливен,1840+18.VII.1868, вр. Бузлуджа], хаджия от 1842, хайдутин при Г. Трънкин 1860 и П. Хитов 1860-63, войвода на чета 1864, 1866, 1868. Запазени са 2 писма до Г.Раковски и П. Хитов -5.ІІІ.1868.

3.6 Георги Н. Асенов [+ преди 1878], арестуван и затворен в Одрин 1860-63, заболява.

3.7 Тодор Н. Асенов [р.Сливен,1843+1868,с.Дебели дял, Габровско], арестуван и отведен в Одрин 1860-63, прехвърля се в Румъния 1867, четник и касиер при Ст. Караджа и Х. Димитър – брат му в 1868. Убит от овчаря Митьо от с. Шипка.

3.8 Щиляна /Тяна/ Кр. Асенова = Йордан Иванов Симитчиев [р.Сливен] . Имат 6 деца.

3.9 Бойка Кр. Асенова [+1924,Варна] = Георги Петков. Имат 3 деца.

3.10 Ангел(ин)а  Кр. Асенова [+ скоро след омъжването си] = Васил Енювченина.

4. Мата Кр. Асенова [р.Сливен,12.Х.1780+1896] = Стоян Стефанов Чакъров, с прозв. Чаракчията [р.18.ІV.1772+?]. Имат 2 сина – Георги, р.1824 и х.Стефан.

( Ферманджиев, Никола. Родът на Хаджи Димитър.- Родови хроники. С., 1977,  Александров, Александър Евст. и Александър С. Атанасов. Родословия на няколко сливенски фамилии 18-19 век. Варна-София, 1974-2010, с родословни схеми)