На Гергьовден празнува сливенското село Жельо войвода. Може и други селища у нас да имат събор на Гергьовден, но едно единствено се казва Жельо войвода, с патрон прославения хайдутин дядо Жельо.
Гергьовден не е просто хубав ден в народния календар. Народната песен го въздига дори над Великден: „Хубав ден Великден, още по-хубав Гергьовден“. Тогава всяко домакинство пече агне и обреден хляб и сяда на празнична трапеза. Извършват ритуали за здраве и берекет, къпят се в роса, кичат портите с люляк и здравец, с кръвта на агнето мажат за здраве детските бузки, момите се люлеят на Гергьовска люлка, вият се кръшни хора.
Българските села пазят обичая за провеждане на народни борби, в някои времето им било по Гергьовден, когато с цялата си мощ разцъфва пролетта. Такива народни борби навремето имало и в Жельо войвода, в което овчарлъкът е традиционен поминък. Нали от овчарлъка много се не печели, ама и гладен не се стои.
Така, в навечерието на лятото и на усилния полски труд, мъжете премервали силите, храбростта и характера си. А за коравия характер на жельовойводците се носят легенди. Обичаят е възстановен в селото преди 4 години от кмета му Стоян Генов и от тогава всяка година на зелената трева на футболното игрище се провеждат борби. Но според характера на новото време – борби не просто заради самите борби, а борби като истински състезания. Час преди началото кметът Стоян Генов кръстоса надлъж и шир целокупната съборянска територия, огледа всеки ъгъл и трибуна. Пред главната се изви дълга опашка от кандидати за участие в борбите.
В 11,30 часа съдийска свирка сложи началото. Тази година народните борби в Жельо войвода събраха под знамената си 85 млади борци, между които имаше и боркини, и деца, и разбира се най-много кадети – така се наричат на спортен език младите борци. Участниците бяха разпределени в 14 категории, от които две дамски. Сред тях имаше представители на сливенското спортно училище „Димитър Рохов“ от специалността борба, тук бяха и възпитаниците от клуба по борба на Станка Златева, но в регламента на борбите беше записано, че всеки състезател се представя не от името на своя клуб, а на своето населено място. Защото така повелява традицията на народните борби, които са атрактивно състезание между местните общности.
Зрители на борбите свободен стил станаха няколко хиляди души от Жельо войвода, от околните села и от областния град Сливен, както и много любопитни гости.
Станка Златева естествено събираше очите и на състезателите, и на публиката. Петкратната световна и четирикратна европейска шампионка по борба, спортист номер едно на Балканите и на България се грижеше за комфорта на момчетата и момичетата от своя сливенски клуб по борба, наставляваше ги и се вълнуваше от представянето на всеки.
В журито на състезанието присъстваше още един известен български борец – Байо Баев, четирикратен европейски шампион и трикратен вицесветовен шампион по борба. Журито бе съставено от професионални треньори, състезатели и съдии по борба. 
Тук пристигна и европейският шампион по вдигане на тежести Божидар Андреев. Борбите по двойки се провеждаха на фона на жив музикален съпровод на тъпан и гайда. Публиката реагираше вещо и възнаграждаваше победителите в схватките с викове и аплодисменти. Голямата награда беше цяло целеничко Гергьовско агне.
Народните борби в село Жельо войвода уважиха с присъствието си депутатът Десислава Танева и екип на сливенската общинска управа, воглаве с кмета на Сливен Стефан Радев и председателя на общинския съвет Димитър Митев. „От такива тепихи са тръгнали и големите шампиони като Станка Златева и Божидар Андреев.“ – окуражи състезателите с кратко приветствие сливенският кмет и поздрави съборяните с празника. В края на състезанието, в качеството си на съорганизатор на събитието, той награди победителите. Празникът е организиран от кметството и читалището на с. Жельо войвода, и местни спонсори.
Какво още за Жельовойводския Гергьовден? Той беше събрал любопитно множество, равносилно на жителите на цялото село, които са около 2 600 души.
Край стадиона и в ареала му паркираха както автомобили, джипове и микробуси на състезатели и гости, така и шарени конски каруци – любимо превозно средство на ромската общност. Край тепиха димяха скари и кебапчийници, гъмжеше от сергии за сладолед, захарни петлета и розов памук, пъстри балони, детски игри и забави. На събор като на събор. Но съборът в Жельо войвода нямаше да е Гергьовденски без обичайния дъжд, който също не закъсня.
Щилияна ВАСИЛЕВА
Споделете в социалните мрежи
Редактор: Щилияна Василева
Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.
