Автор: Борис СИМИТЧИЕВ
Задълбочена обективна оценка на личността на Теодора Хаджидимитрова, за отсъждане на мястото, което тя заема в историята на културния живот на Сливен, досега не е направена. Какво знаем за художничката, писателката, етнографката фолклористка, педагожката и общественичката от нашия град? Дейността на Теодора Хаджидимитрова се вписва в бленуваната програма на нейното поколение, което изграждаше основите на българската култура в началото на XX век.
Жизненият й път начева в бунтовно семейство, дало скъпи жертви за свободата на България. Баща й Захари Господинов Кехаяниколов е участник в легията на Раковски и опълченец на Шипка. Брат му Стефан загива като знаменосец на четата на Хаджи Димитър. По-малкият й брат Илия, познат под името Гунчо войвода, е знаменосец на Желю войвода, сподвижник на Панайот Хитов и Филип Тотю. Народът е увековечил легендарния Гунчо войвода, като именува на него един от изворите на Сините камъни – „Гунчов кайнак“. Майката на Теодора – Събка Райкова, е също от знатен сливенски род.
Теодора завършва педагогическата гимназия в Стара Загора и учителства известно време в Сливен. През 1911 г. заминава за Брюксел и постъпва в Академията за изобразителни изкуства. След две години се премества да учи в художествената академия на Анверс – катедра по живопис. Запознава се основно със световната и фламандската живопис. След дипломирането си, младата художничка се завръща в Сливен. През 1914 г. встъпва в брак с художника Георги Хаджидимитров, също възпитаник на Анверската художествена академия.
Възрожденският роден дом на Теодора /сега паметник на културата/ става център на срещи, разговори и дискусии за изкуството и културата. Чести нейни гости са художниците Ст. Егаров, Ст. Петров, Добри Добрев, Сирак Скитник, артистът Стефан Киров, обществениците Стела Русчева, Стефан Гидиков и други. Създаването на семейство и раждането на двама сина не са пречка за Теодора да реализира поривите на своята богата духовност. През целия си живот тя владее и държи с еднакво усърдие и перото, и четката. Под ръката й грейват пейзажи и натюрморти, акварелни и маслени изповеди и послания с богати тоналности, подхранени от изключителната й ерудиция и граждански патос. Въпреки че двамата с нейния съпруг са възпитаници на една школа – Анверската художествена академия, всеки един от тях има своето индивидуално творческо кредо, своя стил, колорит и начин на художествен изказ.
Убедена феминистка, Хаджидимитрова членува в Радикалната партия и е първата жена, избрана за общински съветник в Сливен. По нейна идея, женското дружество „Майчина длъжност“ през 1932 г. открива пълен курс на девическо професионално училище. В него тя е преподавател по история на облеклото, българско везмо и рисуване. Успоредно с това, художничката търси други форми на изказ и ги намира в събиране на везани тъкани, черги, възглавници, престилки, които пресъздава в красиви композиции. Публикува студиите „Жената в изкуството“ и „Народната везба – неизчерпаем източник на идеи“. В резултат на изследователската си дейност, написва учебник „Обща история на облеклото“, претърпял няколко издания, в който проследява носиите в различните краища на страната. По-късно, в съавторство с професорите Хр. Вакарелски и В. Божилов, излиза фундаменталният й труд „Българското облекло през вековете“. Като фолклористка, Теодора Хаджидимитрова събира песни, легенди и приказки, които предоставя на музея и архива в Сливен. Тя редактира списанията „Родители и деца“, „Жена и дом“, „Вестник на младото момиче“ и „Ла Бюлгари“. Автор е на непубликувания роман „Вулкан ще изригне“ – едно романизирано повествование за героичното минало на Сливен през Възраждането. Голяма част от събитията, описани от Хаджидимитрова, са използвани от автора на тритомника „Тътени“, „Бурята“, „Настана ден“ – Цончо Родев. Под псевдонима Аглика авторката издава още: „Изворът на орлите“, „Легенди за сините скали“, „Асеница“ и други. В обществената й дейност се вписва участието й в основаването на Дом на изкуството и печата в Сливен, на секция на Дружеството на южнобългарските художници, читалище „Зора“, Алианс франсез.
Истинската стойност на обществено-артистичното дело на тази личност не може да се вмести в рамките на една статия. Нейният търсещ дух намира спокойствие в смъртта, през студения първоянуарски ден на 1963 г., оставяйки дълбоки следи в културната памет на родния Сливен.
Борис СИМИТЧИЕВ,
в. „Сливен“, бр. 5, 22.09.2002 г.
Споделете в социалните мрежи
Редактор: Щилияна Василева
Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.
