ОГНЬОВЕТЕ НА СЛИВЕН

Много огън и дим, още повече огнени танци и факелни шествия, и фиести, и фойерверки имаше на откриването на тазгодишните Майски дни на културата в Сливен. Култът към огъня бе изведен на преден план в замисъла на програмата, като символ на светлината. Зрелищата бяха увенчани с огнена небесна заря. Беше празнично, атрактивно, много посетено. Прометеевският огън преминаваше като червена нишка във всички прояви от откриването на месеца на културата в Сливен. На пожарникарите явно никак не им е било лесно да си отварят очите на четири да се стане някой сакатлък и в същото време присъствието им да бъде дискретно. Празничното шоу на откриването породи у сливенците много възторзи, стотици вдигнати във въздуха ръце снимаха ли снимаха, нали всеки притежател на смартфон стана фоторепортер в новото време. Настана вечер и тържеството свърши с огрян в цветовете на българското знаме паметник на Хаджи Димитър и Сливенските възрожденци. Време за въпроси. Няма да ги спестя, защото животът не е чернобял, а пъстър и в него има всичко, най-вече въпроси.

Балетът на Старозагорската опера винаги си е бил добър и не се посрами и на сливенското представление на „Нестинарка“ по музиката на Марин Големинов.  Входът за спектакъла на гостуващата старозагорска творческа формация беше платен, за да се внесат за пореден път пари по сметката за спасяване на паметника на Шести артилерийски полк в Сливен – тези пусти пари, както върви, ще се събират до второто пришествие. Да допуснем, че лично свещеният огън на дарителството възпрепятства достъпа на по-бедната публика до представлението. 

По-късно сливенските Сини камъни доживяха и под тях да заиграят нестинари. Какво общо имат сливенските културни или фолклорни традиции с уникалния странджански нестинарски танц върху жаравата? – Нищо! Въпреки че не се родее със сливенската традиционна култура, атрактивното зрелище привлече много, ще ме извините, зяпачи. А когато публиката се радва, критиката мълчи. Огнената мистерия на нестинарите  визуализира пречистващата сила на огъня, на фона на типична странджанска музика. Но остави непречистено съмнението ми, че в нестинарския обичай няма нищо, ама нищо сливенско, а пък огньовете ни уж са Сливенски. Впрочем, не беше лошо този езически танц, покровителстван от християнски икони, на светите Константин и Елена, да бъде демонстриран под носа на митрополията, за да проумеят свещенослужителите в тази християнска обител, че е крайно време да излязат от храма, сред хората.

Хронологически стигаме до факелното шествие, което обикновено се организира за възпоменание на някого или на нещо. Ученици, млади хора, влязоха на централния сливенски площад със запалени факли. После десетки факли осветиха паметника на Хаджи Димитър и сливенските възрожденци. Което на първо четене прозвуча сакрално, но ми се поревна, че това не се прави на 10 май – рождения ден на Хаджията, който рядко в Сливен отбелязваме с нещо толкова знаменателно, колкото заслужава величавият му подвиг…

Тържествената заря освети небето на фона на красивия Валс N 2 на Шостакович. Така от странджанския фолклор се въздигнахме до светлите върхове на музикалното изкуство. Въздигнахме ли се? Народе???? – Но стига патетика.

Да се надяваме, че творческите прояви през месец май отговорят на ярко заявената огнена амбиция. Защото смисълът на Сливенските огньове е не просто в символиката на огъня, а в творческото горене. Неминуемо ще видим това горене в трите дни на поредния Национален фестивал на детската книга. Къде другаде? Фолклорният събор в Кермен и надпяването на името на Йовчо Караиванов в Селиминово са от добрите стари традиции, както вече се запомни и Международният детски фолклорен танцов фестивал „Приятелство без граници“. Гостуващите ни приятели са още „София филм фест“ и Седмицата на испанската и иберо-американската култура. Какво означава домакинството на Сливен на Международен фестивал на анимационния филм „Златен кукер“? – За предстоящите събития информацията още е оскъдна. За тяхното качество и смисъл тепърва ще се говори, нали е по-добре да се говори, отколкото да се  мълчи. Но все пак недоумявам какво дири в програмата на културните празници, след нестинарите, Клетвата на първокласника?

Безспорно, много огън и зрелища имаше на откриването на Майските дни на културата – Сливен’ 2019, които и след промените, продължиха да носят заглавието „Сливенски огньове“ – в името на славното си минало на забележителни културни тържества. Но огньовете на Сливен са не просто горене и светлина, те са и горещ въглен, който ако не прехвърлиш правилно през времето, ще те опари. Вярно е, че сега времената са други и Сливенските огньове не са това, което бяха. Никой не си прави илюзии. Но в своята епоха те изграждаха високи критерии и вкус – а именно от липсата им боледува новото време. Днес Огньовете на Сливен трябва да носят нов дух и свое собствено младо лице. Какво е то и разпознаваемо ли е – това  ще е въпросът.

Щилияна ВАСИЛЕВА