АПРИЛ 1876-ТА, ПО ПЪТЯ НА ЧЕТАТА НА СТОИЛ ВОЙВОДА. ДЕЛИ РАДИ – ОЛИЦЕТВОРЕНИЕ НА СИЛАТА И ХРАБРОСТТА

Твърдеше се преди време в учебниците по история, че във Втори Сливенски революционен окръг Априлско въстание не избухва. Твърдението беше опровергано с изследвания и възстановки на героичните събития в Сливенския балкан от потомците. Те доказват, че въстание в Сливенско през Април е имало, може би не така масово като в Четвърти революционен окръг, но с чета в Балкана, сражения и геройска смърт. Четата на Стоил войвода!

Да попълни празноти в историята и да очертае отново героичния път на пътя на четата се зае фондация с името на войводата. Няколко години поред, фондацията, с помощта ту на областната управа, ту на общините Сливен, Котел, Твърдица, Нова Загора, ту самостоятелно, прави възстановки на събитията по пътя на четата. Фондацията се зае и с  родолюбивата задача да издири потомци на четниците на Стоил войвода. Те са гости на тържествата, които се организират в началото на май един път на Кушбунар, друг път в селата Нейково, Жеравна и Стоил Войвода, до Близнец. Това е пътят от сформирането на четата до героичната й гибел. Председателят на фондация „Стоил войвода“ Христо Колев, предприемач по занятие, патриот по дух, го изследва обстойно. Членове на фондацията станаха много от потомците на четниците, които преди 100-150 години са се били за свободна и независима България. С помощта на потомъка на един от четниците на Стоил войвода – Христо Колев, научаваме повече за четата, за трудния й път и героичната й гибел. Част от интервютата, които съм правила с него в последните години, предлагам сега.

      – Г-н Колев, припомнете пътя на четата на Стоил  войвода по време на Априлското въстание. Откъде минава той?

– Априлското въстание  е апогеят на национално-освободително движение на България, което датира още от 1412 година. В този процес на вековни битки за свобода Сливенският край има големи заслуги. Затова  Българският революционен централен комтет /БРЦК/ има към него големи очаквания за масовост на Априлското въстание. Големи надежди са се възлагали и на отговорника за военната подготовка на въстанието Стоил Иванов Вучков – Стоил войвода.С него са били Иларион Драгостинов, Георги Обретенов и ред още дейци на революцията в Сливенския край.

Но избухването на въстанието в Сливен не е станало така, както е било планирано по няколко причини. Първата и основната е, че тогава, заради Старозагорското въстание, в Сливен са били дислоцирани над 2 500 души редовна турска армия, която е имала за цел точно да попречи на избухването на ново въстание в революционния Сливен. Това налага смяна на тактиката. След дълги спорове между организаторите на въстанието, надделява мнението на Стоил войвода да се възприеме четническата тактика. Идеята била на Карандила, на Куш бунар, да се съберат 500-600 въстаници, с които да се удари града, да се направи  отбрана, да се разшири обхвата на въстанието. Но на легендарното сливенско хайдушко сборище Куш бунар, от Ямболския и от Сливенския регион се събират едва 37 човека. 34 са действащи четници, трима – помагачи.

      – Какво става по-нататък, къде се развива въстанието след клетвата на четата на извора Куш бунар?

– След Куш бунар, въстанието се развива не в Сливен, а в Котленския район. В Нейково се освещава знамето на четата, към нея се присъединяват доброволците от селото, те също полагат клетва и тръгват към Жеравна. В Нейково е първата обявена от въстаниците свободна зона в Сливенско. Тук е побито знамето на революцията, попът освещава байряка, камбаните бият, стичат се доброволци. Жеравна също има голям принос за развитие на Априлското въстание, тъй като от Жеравненския край са излезли 20 човека, които са участвали в сраженията. В тежките боеве са паднали свидни жертви като Руско Жейнов, един от вдъхновителите и ръководителите на революционната борба в този край. Сред 38-те четници от Нейково е легендарният нейковски юнак Дели Ради. В памет на безпределната му храброст, на него са наречени възвишения край Нейково и създадена легенда за геройската му смърт. Тя разказва, че в боя към с. Раково Дели Ради така храбро се бил с душманите, че когато турски ятаган отрязал главата му, тялото му вървяло още 6-7 крачки да се бие с турците.

      – Какво се е случило в Сливенско-котленския балкан с тези храбри мъже?

– След това четата, която вече наброява 72-74 души, води значителни битки в районите между Раково, Нейково и Кипилово, където падат убити Георги Обретенов, помощник-апостол в Сливенския революционен окръг, Иларион Драгостинов, който е главният апостол, тежко е ранен отговорникът за военната подготовка на въстанието Стоил войвода, убит е и знаменосецът Стефан Серткостов, след което знамето поема и носи Стоил войвода. В тези тежки боеве се дават много жертви и четата остава само с 6 човека. Те успяват да преминат блокадата в района на днешната Качулка и се отправят на юг, към родното село на Стоил войвода Инджекьой. Предполагали са, че там ще могат да се укрият при ятаци. Потерята, разделена на две към селата Близнец и Бинкос, вече ги търси – тя е тръгнала по стъпките им в калния път до Тунджа. Четницте се крият в ръжта, за да преминат сутринта придошлата река. Надушва ги куче и води потерята към ръжта. За да отклони  вниманието на потерята и да спаси другарите си, Стоил войвода се предава. Качват го вързан на една каруца. Под предлог, че иска да пие вода, той слиза на една чешма и се нахвърля на турците. С голи ръце успява да води бой срещу десетки турци, в който бой пада и главата му, отсечена от най-стария турчин. Така завършва животът на този легендарен българин и се слага край на въстанието в Сливенско. Останалите четници са заловени, закарани в Сливен, осъдени, обесени и заточени.

– Вие сте потомък на един от четниците на Стоил войвода, кой е той?

– Аз съм потомък на Андон Великов, четник от с. Нейково, където поставихме паметна плоча с черешово топче. Освен това, родното ми село Близнец е мястото, където е потушено въстанието и убит водачът му Стоил войвода. Там също правим възстановки на събитията, на които се стичат много хора.

– Кои още потомци на четници на  Стоил войвода открихте? Сред тях е и правнука на Стоил войвода Жельо Вучков от Ямбол, поканен като специален гост на тържествата, които организирахте.

– Ние издирваме родствениците не само на Стоил войвода, но на всички четници. Открихме потомците на около 10-15 четници и когато правим празненствата по случай годишнини на Априлското въстание, каним ги за гости, което у тях събужда особено умиление и гордост че са потомци на герои.

– Кой е Стоил войвода, като че ли не знаем много за него?

– Деец на националноосвободителното движение, роден около 1841-42 г. в с. Инджекьой, сега Стоил войвода, новозагорско. Овчар в Добруджа е около 1868-73 г., когато се завръща в родното си село и събира малка хайдушка чета, с която шета в Батовската гора, преминава и в Северна България, към морето. Значително разрасната, четата му се прехвърля в Котленския Балкан. За да преминат през Котел, едни от четниците се преобличат в турски дрехи, останалите се движат като водени от тях вързани роби. Така излизат от Котел и поемат към Сливенския Балкан. През 1875 г. Стоил войвода се прехвърляа в Румъния. Там се вписва в средите на революционната емиграция, определен е за помощник-апостол на Иларион Драгостинов и войвода на чета във Втори Сливенски революционен окръг за Априлското въстание от 1876 година. Стоил Вучков изгражда лагер в местността Куш бунар край Сливен, с помощта на Михаил Гаджалов и Кондьо Кавръков, където пренасят оръжие, боеприпаси и храни. Куш бунар трябвало да бъде събирателен пункт на организираните чети.

Има един пристигнал от Влашко активист на БРЦК – Петър Топалов, който прави голяма беля като тръгва да убеждава сливенските революционери да изчакат четата на Таньо Стоянов. По тази причина мнозина се отказват от въстанието. За да избегнат провал на делото, апостолите Иларион Драгостинов и Георги Обретенов вдигат бунта незабавно. Те се присъединяват към Стоил войвода с водените от тях четници. От Нейково и Жеравна се включват още въстаници. Четата води тежки битки край с. Нейково с турските потери, тръгнали по следите им в падналия сняг. Стоил войвода е ранен, а знаменосецът Стефан Серткостов – убит. След повторното раняване на Стоил войвода, четата спира между селата Близнец и Бинкос. В местността Сатма чешма, на 25 май, Стоил войвода е заловен от потеря и обезглавен, а набучената му на кол глава е занесена в с. Близнец. Геройски загиналият Стоил войвода бил човек с изключително силна физика и висок морал. Бях на 10 години, когато съдбата ме срещна с автора на книгата за Стоил войвода Иван Василев. Той вдъхна в мен желанието да отдам почит на този малко позабравен, но много заслужил, революционер.

–  Няколко години участвате в събора на фолклорната носия в Жеравна с четнически костюми и гърмите /безопасно/ савтентични стари пищови…

– Ние организираме и участваме с четнически носии в много юбилейни събития. За някои от възстановките каним клуб „Традиция“. И през май в Сливенския Балкан, в Нейково и Близнец, и през август в Жеравна, сме гърмели с пушките, което създава колорит от миналото героично време. Много хора се снимат с нашите четници – а това означава, че Историята не е забравена.

Разговора води:

                                                                                             Щилияна ВЕСЕЛИНОВА