ДЕНЯТ НА ЗДРАВЕТО СТАНА ДЕН НА ПРОТЕСТА

Седми април отбелязваме като Световен ден на здравето, обявен в годината на създаването на Световната здравна организация 1948-ма. От деца знаем Седми април като светъл празник на хората с бели престилки – той преливаше от цветя, честитки и благодарности към всички работещи в сферата на здравеопазването лекари, фелдшери, медицински сестри, акушерки, фармацевти.

Седми април тази година стана Ден на протеста. Небето беше свъсено и мрачно, като настроението. Има защо.

Сирените на линейки дадоха сигнал за начало на Третия протест на медицинските сестри в Сливен, пред сградата на областната болница „Д-р Иван Селимински“. Те обаче не тръгнаха спешно за поредния болен, нито го доведоха, само напомниха, че болният е пред очите на всички ни – родното наше здравеопазване. За него не се намери лек 30 години. Реформата се оказа недогледана, ялова и недомаслена и не помогна на никого. От многото баби и бабувания се пръкна не просто хилаво, а бебе с безброй уродства и проблеми… Може да се каже, че единственото, което постигнаха „бабите“, беше конфронтация, а в последните години и ескалация на напрежението между пациенти и медици, с недостойни взаимни обиди, битки и дори  боеве.  Реформите на реформаторите докараха тъжния факт, че лекари, медицински сестри, фелдшери и акушерки станаха изчезващи видове, особено в провинцията, където, за сведение на управляващите, също живеят хора, които имат нужда от здравни грижи.

За това е думата ни сега, когато сливенските медицински сестри с 650 лева средна заплата, наричащи себе си „работещи бедни“, надигат справедлив глас за достойно заплащане на труда. Разумният им аргумент е: че едно търговско дружество, каквото направиха по закон от всяка болница и поликлиника, трудно може да се занимава с хуманна дейност като опазването на здравето – то ще не ще, трябва да си прави търговския баланс. А бакалските сметки са на светлинни години далеч от милосърдието.

От първия протест преди година, дал толеранс от 100 дни на сегашния министър Кирил Ананиев, до днес светъл лъч не се е появил на хоризонта. Оттук започна словото на основния оратор и организатор на протеста Надежда Маргенова. Исканията са скромни: две минимални заплати за труда, достойно заплащане на нощните и извънредни дежурства и разположения, колективен трудов договор на национално ниво. И ако лозунгът: „Без търговски дружества в здравеопазването!“ в обозримо време е неизпълним, то напълно реалистична е исканата „Оставка!“ на националното ръководство на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи.  Дисбалансът при оценката на труда, който на територията на България се движи от три до петцифрени заплати, с шизофренична разлика в различните здравни заведения, е грижа и отговорност на здравното министерство, което още мисли нови методики и критерии.

А в това време се закриват родилни и детски отделения в областни болници в Ямбол и Перник, кардиохирургия в Бургас, други лечебни заведения са на косъм от огромната беда, която се задава – градовете ни да останат без лекари, сестри и медицински кадри. Дали някога България ще се оттласка от първите места в ЕС по смъртност от инсулти и инфаркти, от демографската криза, която ни нарежда сред 10-те най-бързо изчезващи нации в Европа – „това, а не апартаментите на Цветанов, са сериозните въпроси“, според някои оратори. Но нали точно заради апартаментите на Цветанов и компания стигнахме до определението „най-бедна страна – членка на ЕС“?

„Днес подкрепете нас, за да има утре кой да се погрижи за вас!“ – гласи един от лозунгите на протестиращите медицински сестри. 34 болници са затворили врати за последните 10 години. Това звучи парадоксално на фона на тазгодишното мото на Световния ден на здравето „Универсално здравно покритие: за всеки, навсякъде“. – Пак през последните 10 години, населението у нас е намаляло с 400 000 души. И пациенти, и медици, напускат страната в търсене на по-добро препитание. Всеки се спасява сам, има ли кой да спаси държавата?

Да не забравя – защо главната организаторка на протеста Надежда Маргенова беше облякла народна носия? – „За да кажа точно днес, на 7 април, че ние, българските медицински сестри, искаме да останем в България.“

Протестиращите сестри пяха националния химн, и видях, че на днешния 7 април им се плаче… Но е твърдо решението им за ефективна стачка и митинг шествие на 15 май в София, ако до тогава разговорите със здравното министерство продължат да тъпчат на едно място.

Протестът на сливенските медицински сестри подкрепиха синдикалисти и представители на Националната гражданска инициатива „Системата ни убива!“. По-важното е, че го подкрепиха и лекарите, между тях  д-р Димитър Боянов, д-р Павел Павлов, д-р Досева, д-р Михаил Жечков, д-р Димитър Димитров, който беше тук с цялото вътрешно ендокринологично отделение.

• Страшно е онова, което ще бъде след време. – заяви не за пръв път тревогата си дългогодишният хирург д-р Михаил Жечков. – Те са ни забравили. За тях ние не съществуваме. Протестите трябва да продължат докрай! Честит празник!

                                                                                                     Щилияна ВАСИЛЕВА