ДРАМАТИЧНИЯТ ТЕАТЪР В СЛИВЕН – С ИЗИСКАН НОВ ЗНАК ЗА 27 МАРТ

В навечерието на Международния ден на театъра 27 март, Сливенският драматичен театър ще се сдобие с ново лого. Това е важен момент от новата история на 100-годишния ни театър, защото търсената уникалност на този знак трябва да напомня и за историята, и за съвременността, и в същото време да бъде послание в бъдещето. Логото е лицето на всяка институция, как е изглеждало и как ще изглежда то в театралния пейзаж на Сливен разказваме сега.

СТАРАТА ЕМБЛЕМА. Старото лого театъра представлява триъгълен фронтон, с вградени инициали на патрона на театъра Стефан Киров. Дълго време то служи вярно на театралната институция под Сините камъни, въпреки, че в определени години са правени неуспешни опити то да бъде сменено с по-съвременно графично послание. Старата емблема на драматичния театър в Сливен вече влиза в театралната история, с огромно признание от днешните театрални дейци към нейния автор – емблематичният сливенски художник Евгени Вълев, оставил ярка следа в сливенския театър, с 35-годишното си присъствие там като сценограф. Завършил сценография в Националната художествена академия в София, през далечната 1959 година той започва работа в Сливенския драматичен театър, който тогава още се нарича „Георги Костов“. Авторът на художествено-сценографските решения на не една и две театрални постановки изработва идеята и концепцията на най-старото известно лого на театъра, а при преименуването му през 1979 година на името на Стефан Киров, в логото са променени инициалите на патрона. Евгени Вълев изработва и герба на Сливен, който в годините търпи леко „перефразиране“, също като доброто старо театрално лого. Евгени Вълев работи на високо равнище в различни жанрове: живопис, рисунка, сценография, стенопис.

НОВОТО ЛОГО. Новата емблема на театъра е изработена от Маргарита Дончева, доктор по изкуствознание и изобразителни изкуства и преподавател по рекламна графика в Националната художествена гимназия „Димитър Добрович“ в Сливен. Завършила е специалност „Плакат и визуална комуникация“ в Националната художествена академия в София. Пристига в Сливен от Националната художествена академия, където е била преподавател. Автор е на логото на кампанията „Българската Коледа“, на логото на Модерен театър, на Регионалния фонд за градско развитие и Асоциацията на хората с увреждания, на центъра на Калоферската дантела, читалище „Христо Ботев“, издателство „Валентин Траянов“ и др. Маргарита Дончева е носител на наградата за млад автор и плакет на Петото международно триенале на сценичния плакат, на триеналето „Златна пчела“ в Москва и Биенелето за екологичен плакат в Украйна. Има две самостоятелни изложби, участва в редица общи изложения на плаката.

Разговорът за търсенията и идеите, вложени в новия знак неизбежно  се предшества от въпрос към директора на театъра Радост Костова:

Какво наложи изработването на ново лого на театъра? 

Радост Костова: Наложи го новото столетие. Миналата година Сливенският театър навърши 100 години. Започва ново столетие. Дълбоко уважавам старото лого на театъра, защото аз съм израснала с това лого. Първата ми визуална връзка с театъра е била с това лого. Но Сливенският театър вече има своя характерна и отличима сграда, а старото лого е препратка към фронтона на Народния театър – няма друга театрална сграда в България с такъв триъгълен фронтон. Нека театърът в Сливен да има собственото си лице. И Логото му да излъчва собствена аура. Това налага промяната. Тя означава и ново бъдеще, още по-устремено, надявам се.

Художничката Маргарита Дончева е избрана да изработи новото лого на театъра неслучайно, ето защо:

Радост Костова: Това е художничката, която нарисува прекрасната корица на Летописа на Сливенския театър, посветен на неговата 100-годишнина. Нейната идея, основана върху силуета на новата сграда на театъра, преминава в новото лого. Това е една добра препратка – как от едното столетие преминаваме в другото. Трябва да има знаци, които да чертаят път.

Как Маргарита Дончева попада в полезрението на сливенските театрали и как се стига до идеята за ново лого?

Маргарита Дончева: Бях поканена от предишното ръководство на театъра да направя корицата на Летописа за 100-годишнината. Тогава са сблъсках с проблема как да сложа логото на театъра върху корицата. Когато го видях, усетих, че то не показва съвременната същност на Сливенския драматичен театър. В творческите си търсения огледах „театралната къща“, опитах се да усетя настроението й и направих нещо, което интерпретира сградата върху корицата. По Летописа работихме заедно и с автора Никола Вандов, и с полиграфиста Валентин Траянов, те одобриха тази стратегия. Впоследствие, с новия театрален директор Радост Костова обсъдихме, че може би точно тази сграда има смисъл да бъде емблема на театъра и да бъде показана, защото тя е по-различна от всяка друга в България. Тя има интересна структура на релефа, на формите и е емблематична за града.

Какъв смисъл побира в себе си новото лого?

-Опитах се да пресъздам една театрална завеса – отворена, подканваща зрителя да влезе в театъра, която всъщност представя самата театрална сграда. Този интересен декоративен релеф на сградата пък превърнах във вертикален растер, който има едно съвременно звучене и много елегантна визия. Опитах се да направя нещо стойностно, достойно за нашия град, защото това е мисията на рекламната графика – да създава един по-добър облик на града. В днешния динамичен и дигитален свят, логото е изключително важно за всяка една институция, защото всъщност то е лицето на тази институция пред зрителя, в медиите, то е нейният визуален живот.

Тълкуването на шрифта от човека, защитил докторска дисертация за Буквения знак?

-За изписването на името на театъра съм използвала авторски шрифт, един по-тесен вариант, който създава усещането за духовност, за нещо по-елитарно. Хоризонталната греда на шрифта е леко свалена надолу, което пък засилва драматизма. Опитала съм се в цялото лого да има едно театрално усещане. Много търсихме и обсъждахме с г-жа Костова цвета и решихме той да си остане тъмночервен – това е цвета на театъра, който засилва емоцията и усещането за драматичен театър. Аз се забавлявах с правенето на това лого, беше ми приятно, а това е сигурен успех за всяка творческа дейност.

Маргарита Дончева е възпитаничка на Сливенската художествена гимназия?…

Маргарита Дончева: С гордост казвам, че съм възпитаник на Сливенската художествена гимназия и на преподавателя по рекламна графика Ташко Попов. Когато той се готвеше да остави на някого така скъпата за него специалност, бях поканена от него да продължа да я преподавам и да продължа делото му, което никак не е лесно. В момента аз преподавам по рекламна графика в Сливенската художествена гимназия.

Идвате от Националната художествена академия в София, където сте била преподавател…

• Да, преди това бях поканена да преподавам в Националната художествена академия по приложна графика, в специалност Дизайн за детската среда, откъдето имам и докторска степен. Но прецених, че Гимназията в Сливен е мястото, където мога да направя много повече за младите хора и да помогна за развитието на визуалната култура в обществото. Защото точно това е нашата мисия на хора, които се занимаваме с визуални стойности: да възпитаваме чрез визуалното.

Съпругът Ви също е художник и преподавател в гимназията, заедно ли работите в областта на Рекламната графика?

• Съпругът ми Кирил Стоянов също е завършил рекламна графика и в момента прави докторат във Великотърновския университет по графичен дизайн. Преподавател е основно по Рисуване в гимназията. В момента той поема част от моите часове, защото имаме малко дете. Другият основен преподавател е Анета Деновска, която също беше поканена от Ташко Попов да преподава в тази специалност.

Радост Костова: Кирил Стоянов има стара връзка със Сливенския театър. По повод 100-годишнината на театъра беше изложен негов плакат за „Аризона дрийм“. Той е спечелил в конкурс за направата на този плакат още като ученик на Художествената гимназия. Връзката между Художествената гимназия в Сливен и Драматичния театър съществува отдавна и тя не трябва да бъде прекъсвана. Разбира се, динамиката на тази връзка ние ще определяме съобразно възможностите и капацитета на двете институции, но творческата и емоционална обвързаност между тях има дълголетна традиция.

Каква е творческата връзка между Маргарита Дончева и Театъра?

Маргарита Дончева: У всеки художник, особено плакатист, има любов към театъра, тъй като театралният плакат е основно застъпен в обучението по плакат. Когато бях ученичка в гимназията, основното ни забавление беше да ходим на театър, особено в Драматичния, което ми се иска да продължи и с днешните млади хора. Аз имам награда за млад автор на Петото триенале e на сценичния плакат – за плакат за постановката „Полковникът птица“ на Христо Бойчев и за наградата съм посочена лично от Шигео Фокуда, който тогава беше в международното жури. Правила съм плакати за Народния театър – за постановката „Крадецът на праскови“, имам първа награда в конкурса за лого на „Модерен театър“ и плакати на негови постановки.

Какъв смисъл влага в новото лого художественото ръководство на театъра?

Радост Костова: В него има здрава връзка между вековното миналото на този театър и неговата проекция в бъдещето. То е стилно, модерно, динамично, без да иззема функцията на историчност. За да усетя как то се възприема и дали моят субективен вкус се споделя и от други, в продължение на два-три месеца аз го коментирах с театрали от различни поколения. Показах го на проф. Атанас Атанасов, на проф. Пламен Марков, на Веселин Петров, на младите артисти, на бивши артисти от нашия театър, с които комуникираме активно. Харесва им. Логото на театъра е лицето на театъра. Представянето му в навечерието на Деня на театъра не е случайно избрано. То заявява: Това сме ние. Това е нашето пространство – красиво и мъчително, защото е огромно, но в това пространство живее духът и той трябва да просъществува.

Разговора води: Щилияна ВАСИЛЕВА