СЛИВЕНСКИ АРТИСТИ СЕ ВЪРНАХА С ПРИЗНАНИЕ И ДИПЛОМ ОТ ПЕТЕРБУРГ

Екипът на моноспектакъла „Семьон“, по разкази на Андрей Платонов, на Сливенския драматичен театър се завърна от престижен театрален фестивал в Санкт Петербург със специално отличие – Диплом за философско-психологически прочит на прозата на Андрей Платонов.

В писмо до Радост Костова, директор на Сливенския театър, генералният директор на театър „Балтийский дом” Сергей Григориевич Шуб благодари за участието на сливенските театрали на XXII-я международен фестивал на моноспектакъла „Монокол“ и посочва, че „Спектакълът „Симеон“ е станал значително събитие на фестивала.“ Успешното му представяне предизвикало голям интерес и интригуващо обсъждане от публиката и професионалистите.“ Отбелязвайки високопрофесионалната работа на режисьора Ивайло Гандев, актьора Димитър Марков, преводачът Анна Пашаянова и техническия персонал, генералният  директор на театър „Балтийски дом“ изразява  надежда „за продължаване на творческото сътрудничество със Сливенския театър“. Освен  международния фестивал „Монокъл”, Театър „Балтийски дом” организира още два международни фестивала. Голямата награда на фестивала тази година е присъдена на документален моноспектакъл от Армения, който разказва за войната в Нагорни Карабах.

За представянето на Сливен на Петербургския театрален форум разказват Ивайло Гандев и Димитър Марков.

• Какви спектакли участваха в Петербургския фестивал „Монокъл“, кой оценяваше качеството на театралните постановки?

Ивайло Гандев: Спектакълът „Семьон“ участва в театралния форум заедно със селекционираните за представяне в международния му раздел постановки от Полша, Словакия, Литва, Армения, Беларус. Журито беше съставено от изключително ерудирани театрали от Армения, Литва, Беларус и Русия – сред тях актьорът Мазгавой, състудент на българския актьор Владимир Смирнов.  Изключително ласкави отзиви получихме за представлението. Впечатляваща беше и беседата на обсъждането след нашия спектакъл, на което присъства и Валери Виюга – изследовател на творчеството на Платонов, доктор на филологическите науки от Института по руска литература към Руската Академия на науките. Радвам се, че нещата, които той каза за спецификата и непреходността на творчеството на Андрей Платонов  се припокриваха до голяма степен с нашите творчески търсения при прочита на представлението.

• Как ви прие Петербург?

Ивайло Гандев: Двамата с Димитър Марков се срещнахме с директора на Театър „Балтийски дом“ Сергей Шуб. Оказа се, че той е доста добре запознат с българския театър, има много добри впечатления от работата си с Александър Морфов и Борислав Чакринов. Там винаги е имало българи, ангажирани с театрална дейност. Той ни прие радушно, отдели ни внимание и каза, че „културният „газопровод“ между България и Русия никой по никакъв начин не може да прекъсне“, дори прояви интерес към осъществяването на бъдещи съвместни проекти със Сливенския театър. За нас това би било много престижно.

• Каква беше оценката за спектакъла?

Ивайло Гандев: Ако съдим по диплома – доста висока. Спектакълът събра от публиката продължителни и искрени аплодисменти. Играта на Димитър Марков впечатли всички. И този диплом е доста високо признание за представянето на Димитър Марков. След представлението зрителите идваха да го поздравят, казваха, че това е най-доброто, което са видели на фестивала. Отнасяха се към видяното с една сантиментална чувственост, явно успяхме да ги докоснем. За мен беше изключително важно Сливен да бъде на този фестивал. Мисля, че е крайно време да излезем от собствената си черупка – на Сливен, България, на Балканския полуостров и да покажем, че тук има творчески живот и че културата не е умряла, както се иска на някои хора и  чалгализацията не е повсеместна.

• Към Димитър Марков: кой е най-големият комплимент, който получи?

Димитър Марков: Една жена ме спря във фоайето на театъра (смее се), докато отивахме да гледаме едно друго представление и ми каза: „Вьi гений, вьi гений!…“ – Беше импулсивна реакция с много положително отношение. Първоначално моето впечатление, по време на самото представление, беше, че играя пред една доста резервирана публика, а после по аплодисментите разбрах, че изобщо не е така. Приеха ни изключително радушно, емоционално и след като мина самият спектакъл и обсъждането, стана ясно, че много са ни харесали. Очевидно сме ги разчувствали.

• Има ли руската театрална общност по-различен от вашия прочит на Платонов?

Димитър Марков: Не зная дали там може да има някакъв „класически“ прочит, но това е автор, който пише доста крайни неща и когато се захванеш с него, средно положение няма. Аз също смятам за много важно нашето явяване на този фестивал. Радвах се много на енергията и ентусиазма, които Ивайло вложи, за да отидем там и се връщаме изключително удовлетворени. По някакъв начин се отличавахме на този фестивал. Останах с впечатлението, че тази награда за философско-психологически прочит на Платонов са я направили специално за нас, за да ни отличат.

Ивайло Гандев: На мен ми се иска специално да изразим благодарност на директора на Сливенския театър Радост Костова, че позволи и че ни възложи това да се случи, да заминем за фестивала в Петербург – много е важно театралният мениджър да има усещане и поглед за нещата, които предстоят. Благодарност и на човека, който проведе цялата кореспонденция и координираше тази съобщителност между театъра и фестивала Анна Гандева-Пашаянова, тя беше неотлъчно до нас и като преводач. Сещам се за една интересна, така да се каже „патриотична“ случка. Нашата преводачка Ани е наполовина рускиня, наполовина българка и естествено има сантимент към Русия, но ето какво стана там. По време на интервюто, което трябваше да дадем пред една телевизия, самата журналистка, с едно малко националистично самочувствие, попита Димитър дали знае руски. Той отговори „Не, не“, а тя каза: „О, колко жалко!“ И в този момент, за да запази достойнство, най-неочаквано Ани я попита: „А Вие знаете ли български?“.  Тя отговори „Не, не“ , а Ани й каза: „О, много жалко!“ Беше дребно като случка, но достойно като жест, с който да покажем, че не се бива да се подценяваме. Журналистката после се извини. Важно е да споменем, че директорът на фестивала Сергей Шуб и изследователят на Платонов Валери Виюга получиха като подарък от Сливенския театър книгата на Никола Вандов и Щилияна Василева „Летопис- 1918-2018”, посветена 100 –годишнината на професионален театър в Сливен. Те бяха впечатлени от това издание. С него показваме, че „и ний сме дали нещо на света“, дори много сме дали.

Димитър Марков: Искам да кажа, че Сливенският театър може да се гордее с това представление, колкото и то да не е „касово“, защото се оказа една достойна и доста смела работа, която получава отзвук и отвън.

Ивайло Гандев: Да подчертая, че освен трите ни представления във Воронеж, това е четвъртото представление в чужбина на спектакъла. Освен нас двамата, в екипа на театъра, който гостува в Санкт Петербург, бяха още Боян Лазаров и Иван Георгиев от техническата дирекция на театъра.

• Това представление всъщност тръгна като една специализантска работа по режисура на Ивайло Гандев при проф. Пламен Марков…

Ивайло Гандев: Точно затова за мен е доста неочаквано онова, което се случва на това представление. То беше само една дипломна защита и никой не е залагал в него някакви тежки ангажименти да се явява на фестивали, камо ли в чужбина.

Димитър Марков: В България с него бяхме на един форум на монодрамата „Към звездите“ преди две години във Варна. Там го играхме за пръв път, още не беше излязла премиерата в Сливен. Този спектакъл винаги се играе при пълна тишина, независимо дали в Сливен, в София, във Варна, във Воронеж или в Петербург. При това, и при двете ни гостувания – във Воронеж и в Петербург, ние се представяме на фестивали, където контекстът, атмосферата, публиката са по-различни – фестивални, взискателни, там се играят представления, които не могат да се видят навсякъде и всеки ден. Въпреки, че е по-претенциозна, фестивалната публика е много по-отворена, любопитна и подготвена. Хубавото за нас беше, че си създадохме нови контакти, по някакъв начин си сверихме часовника и се оказа, че съвсем не сме толкова назад, даже изобщо не сме назад, а напротив. Когато нещо се прави с желание и със сърце, то се получава.

Ивайло Гандев: Много е важно да работиш също с хора, на които можеш да разчиташ, на които вярваш и се доверяваш докрай, това важи за всяка една работа. С Димитър се разбираме от половин дума. Естествено, в процеса на работа много сме се карали и сме си крещели, и много сме се мразили, но това е, както се казва, част от любовта. Затова и тандемът Гандев-Марков стана успешен. И аз няма да спра да бъде благодарен на моя професор Пламен Марков, при когото защитих тази специализация по режисура и на бившия ни директор Николай Недялков, който първо повярва и после прие това представление да бъде част от програмата на Сливенския театър.

Към сливенската постановка журналистиката в Петербург проявила засилен интерес. Очакват се да пристигнат отзивите от петербургската преса и медии, както и оригиналният диплом от фестивала. Представлението очаква да му се случат и фестивали в Европа. А завръщането от Санкт Петербург донесе задоволство, самочувствие и вяра в силите на българския театър както на авторите на „Семьон“, така и на Сливенския театър.

Щилияна ВАСИЛЕВА