Бурхан Капсъзов не излага често. Затова пък, когато реши да го направи, показва забележителната си вещина в рисунката, било то на иконата, пейзажа, натюрморта, както и истинска класа в портретуването. За „горчиво-сладката тръпка, от която за художника няма спасение“, говори на откриването на изложбата вчера художника Красимир Карабаджаков. Той каза, че картините на Бурхан Капсъзов са селектирани така, че маркират търсенията му през годините, а той е един автор забележим, оставил следа в общественото пространство. И един преподавател по изобразително изкуство, с когото дошлите на изложбата му учители от сливенското Десето училище, отбелязаха, че се гордеят.
Представените в изложбата в галерия „Йордан Кювлиев“ портрети – на мъж, дете и автопортрет на художника не могат да останат незабелязани. Те действат на сетивата ударно, със заразителната сила на закодирания в тях характер, емоционално състояние и психологически рисунък. Неслучайно някой от посетителите на изложбата вметна, че който може да рисува портрет, той може да рисува всичко.
Майсторството в иконописта на Бурхан Капсъзов е отдавна известно. Не е тайна, че иконите в сливенската църква „Св. Богородица“ са изографисани от него. Изящество и вещина в иконописната техника излъчват шестте прекрасни икони в изложбата – на Св. Йоан Владимир, Св. Йоан Предтеча, Св. Георги, и Св.св. Кирил и Методий, Богородица с Младенеца и Христос Вседържател.
Много колоритни са и градските пейзажи на Капсъзов. В тях новият град грее в светлина, а старият излъчва магията на сенките от миналото и пламъка на огнището в животворящата памет на един хипотетичен град.
Импресионистичният диптих „Слънчев спомен“ играе в светлосенките и скътаната в сърцето чистота на спомена за отминали дни. Ами онова прелестно Зимно село, невинно застинало в мълчание и тишина? Мами с очарованието си сребристото утро под сенките на дърветата в парка, а цветята на прозореца, заредени със свежестта на света отвън, като че пръскат в стаичката аромат… Реалност, спомен и мечта живеят в хармонично съжителство „Отвъд етюда“ в изложбата на Бурхан Капсъзов. Посланието на един човек, който, според Красимир Карабаджаков, „не може да не рисува“ – онова, което вижда и чувства, извира от душата на художника много искрено. Един път тази душа гледа от картините му мечтателно и по детски наивно, друг път наднича в себе си замислено и провокативно, но винаги открива в света неговия съкровен смисъл и Доброта.
Щилияна ВАСИЛЕВА
Споделете в социалните мрежи
Редактор: Щилияна Василева
Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.
