ПРИ ВСЯКА ОБИКОЛКА НА БЪЛГАРИЯ ЛЕВСКИ СЕ Е ЗАСЕДЯВАЛ НАЙ-МНОГО В СЛИВЕН

Няма да споря 18 или 19 февруари е по-вярната дата за поклон пред паметта на Васил Левски. Както цяла България, така и Сливен всяка година почита паметта на Апостола на Свободата, с участието на патриотични, военни и неправителствени организации, училища и разбира се – на общинските власти. Сливенските събития в памет на Васил Левски обаче обикновено остават в сянка или въобще отсъстват в новинарските емисии на националните медии, на фона на София, Пловдив, Карлово, че и морските Варна и Бургас. Затова поне ние, сливенците, трябва да знаем и помним нещо много важно: при всяка обиколка на България, Левски се е заседявал най-много в Сливен, където основаният от него Таен комитет бил най-деен. Твърдят го историографът на Сливен д-р Симеон Табаков, краеведът Георги Арнаудов, историкът Васил Дечев, въз основа на спомените и бележките на съвременниците на онова размирно време Панайот Хитов, Михаил Греков, Сава Райнов, Димитър Топалов, както и на бележките на самия Левски.

Първото идване на Левски в Сливен, по-точно в Сливенския Балкан, е като знаменосец на четата на Панайот Хитов около 1867 година. Сборищата и убежищата на четата са край връх Българка, в местностите Даулите, Харамията, Абланово, тя шета от Хайдушки кайнак и Куш бунар до Сливен и обратно в сърцето на Балкана. Тогава, в усоето на вр. Българка, четниците приемат Закон за българското народно въстание, по който ще се управлява българската народна войска. Тогава Левски се запознава с Димитър Дишлията, Гунчо войвода и бъдещите си съратници от Сливен.

След разгрома на Хаджидимитровата чета, през януари 1869 г. Левски пак пристига в Сливен, но вече като Апостол, още при първата си обиколка на България. Тя започва от Цариград, където помощ му оказва разпространителят на вестник „Народност“ – сливенецът Сава Райнов. В Сливен Левски отсяда в хана на Дишлиеви, познат по-късно като Карамболовия хан, на чието място е построена днешната Трета поликлиника. Историческите източници споменават имена на сливенци клуцохорчани, с които Левски се свързва: Михаил Икономов, до когото Левски носи препоръчително писмо от Сава Райнов, Димитър Топалов и брата на Георги Икономов Иван Поптодоров.

Третото идване на Апостола в Сливен е през 1870 година, когато основава частен революционен комитет в къщата на завърналия се Сава Райнов. Според Табаков, Левски нощува в тогавашната Кафтанджийска махала, в дома на баба Димитрица Пановката, „която го прала в големия студ срещу Коледа“. Всички членове на частния революционен комитет са от Хаджидимитровия бунтовен квартал Клуцохор. Към вече познатите му хора се присъединяват Костадин Келов, Иван Ханджиев и Атанас Стоянов /Таньо войвода/.

За четвърти път Левски посещава Сливен през май 1871 г., когато е избран за делегат на общото събрание в Букурещ. За пети път – през октомври същата година, заедно с Димитър Общи и Ангел Кънчев, с които отсядат в Хараламбовия хан в района на зала „Сирак Скитник“ и Старите Хали, но Левски не ги взема на заседанията на комитета.

През 1872 година завърналият се в Сливен Нено Господинов-Брадата прави специално скривалище за нуждите на Комитета. Но 8 ноември Таню Стоянов води Левски в тайна квартира, за каквато ползват къщата на Бойка Атанасова. На това място на днешната ул. „Московска“ има паметна плоча. В къщата на Сава Райнов Левски се запознава с бъдещия си заместник Атанас Узунов и там провъзгласява Сливен за център на революционен окръг. Обикаля Котленско и се завръща в Сливен, където нощува в квартирата на Михаил Греков в района на гимназия „Добри Чинтулов“, тогавашно Централно училище. Дава пълномощно на Йордан Стоянов и на Таню Стоянов да действат в Североизточна България от името на Сливенския комитет.

Левски се е движел из Сливен под друго име, като търговец на платове, а на много места се представя като търговец от Сливен. Фалшиво тескере му прави учителят Димитър Георгакев, в къщата на Михаил Икономов. Архивът на комитета се съхранява от Сава Райнов и е един от най-добре запазените. Куриер на комитета е кираджията Димитър Славов.

За последен път Левски напуска Сливен, където връзките му са изключително здрави и резултатни, на 16 ноември 1872 година, за да не се върне никога повече. След три месеца той увисва на бесилото в София.

* * *

От доста години поклонението пред паметта на Апостола в Сливен започва с Урок по родолюбие в Чинтуловата гимназия пред паметната плоча на сливенските учители от класното училище Михаил Икономов, Михаил Греков, Атанас Узунов, Пенчо Черковски, Сава Геренов – всички участници в тайните комитети на Левски. Чинтуловата чета на Природоматематическата гимназия и сдружение „Мати Болгария“ направиха шествие поклонение с полагане на венци пред паметните плочи на сподвижниците на Левски в кв. Клуцохор Сава Райнов, Бойка Атанасова, Георги Икономов, Нено Господинов – Брадата и пред паметника на Таньо войвода. Почит пред паметта на Апостола беше отдадена и пред барелефа на Левски пред храма „Св. Цар Борис Първи Покръстител“ и паметника на Панайот Хитов в кв. Ново село.

Сливенският митрополит Йоаникий отслужи  панихида в памет на йеродякон Игнатий, заедно с храмовото духовенство на катедралния храм „Св. Димитър“. В посланието си към православните християни след панихидата Негово Високопреосвещенство заяви, че се моли за душата на йеродякон Игнатий и почита неговата памет, но защити позицията на Светия Синод на Българската православна църква, който отказа да канонизира Апостола на свободата за светец и предизвика буря от недоволство сред патриотично настроените българи.

На общоградската възпоменателна церемония, която се състоя пред бюст паметника на Васил Левски, на едноименния площад се събраха стотици сливенци. Кметът на Сливен Стефан Радев произнесе слово, на церемонията дойдоха народните представители Кольо Милев и Таско Ерменков, областният управител Чавдар Божурски, председателят на общинския съвет Димитър Митев. На героя на България отдадоха военни почести. Пред паметника на Апостола признателните сливенци положиха много цветя.

Делото на Левски е неделимо от сливенския свободолюбив дух – това е, което поколенията трябва да знаят, помнят и пазят. На този ден, останалото е мълчание.

                                                                                                              Щилияна ВАСИЛЕВА