ЗАБРАВЕТЕ ЗА ОСТРОВА, ХОРА…

Пътят към красивия спомен от детството ни сега е засипан с изсъхнали черни листа.  Порталът към него – познатият мост към Острова на минералните бани – е пуст. Тишината не нарушава с никакъв звук дори бездомното куче, което обикаля като сянка наоколо. Пустота и мъртвина са сложили печата си върху прекрасната гледка към Тунджа! Преминаваш моста със страх за това, което ще видиш зад него. Предчувствията са оправдани: вече няма алея, нито пейки, нито път, нищо. Чешмата липсва, но ако проявиш глупаво любопитство, можеш да различиш в джунглата пред теб разрушени, покрити с изсъхнали клони стъпала и почти на четири крака, да се добереш до руините й. „Глупаво“ е наистина, защото през лятото тук всеки момент могат да пресекат ентусиазма ти змии, гущери, жаби, комари и всякакви противни на цивилизацията твари. Вървя в късната есен към вътрешността, през изгорялата суха трева, прескачам повалени от гръм или старост дървета, заобикалям плетеници от  влечащи плевели и храсти. Не е лесно през драките да стигнеш до Голямата поляна, някога огласяна от песни, танци и веселия, сега повяхнала и смълчана… Тъжно, потискащо и съвсем не безопасно място е днес Островът!

Железният мост, сменил легендарния въжен – само той е оцелял, само той напомня, че някога тук е стъпвал човешки крак. Островът днес не е паркът, който помним, а  новородена джунгла. Островът днес е частна собственост, а тя е неприкосновена. Оттук нататък думите стават излишни.

Разрухата на прехода е сложила най-тежкия си печат на Сливенските минерални бани. Какво да говорим за най-романтичния им ареал – Острова. Той беше реституиран преди кажи-речи 30 години и в това изпразнено от всякакъв интерес /към него/ време  успя да добие сегашния си печален вид. Новият му собственик, потомък на сливенската индустриална фамилия Саръиванови, искал да го продава, но нямало кой да го купи, казват. А и кой е луд да купи пущинака, в който се е превърнало любимото място за отдих на сливенци?

Този пущинак има история, която си струва да се припомни. Не защото някой си прави илюзии, че тя може да се върне или да се повтори. Но, нека се помни и знае. Местността Адата с Воеводската воденица, известна по-рано като Алис бейовата, винаги е била собственост на Саръиванови. Открай време общинските власти са възнамерявали да откупят Адата, заради чара на естествената й лонгозна гора и красивите речни плажове. Още през 1936 г. управителят на Сливенските минерални бани д-р Иван Станчев записва идеята на общинската управа така: „да създадат повече места за разходка и по-добро летуване… общинската управа … възнамерява да изкупи естествената гора зад левия бряг на р. Тунджа, известна под името Адата /б.а. Острова/ и да я превърне в английски парк, а пясъка около бреговете на реката – в речен плаж.“ Там от 1930 година събира стотици хора пролетният празник „Храни поле“. На 7 май граждани на Сливен и селяни от околните села пристигат с файтони, с каруци, на коне или пеша, натоварени с ядене и пиене, и цял ден тук се вихри голяма сливенска веселба,  гарнирана с „черно вино, черно грозде и черна пастърма“, описана в детайли, със свеж хумор, в документалния разказ на Йордан Богдар. Пет години по-късно до баните вече има редовен автобусен превоз, който се движи по график, а по празници и почивни дни – „до извозването на всички пътници“.

След 9 септември 1944 г. – нови времена, нови проекти за благоустрояване на Сливенските минерални бани, в които паркът на Острова заема достойно място. Дървеният мост е заменен с висящ и подсилен с допълнителни стоманени въжета, централната алея е оформена с плочи, изграждат се беседки и съблекални, оформят се кътове с цветя, храсти и чешми. След известно прекъсване, през 1960 година празникът „Храни поле“ е възстановен, отбелязва в своята „История на Сливенските минерални бани“ авторът Гочо Гочев – той припомня организираните на Голямата поляна надпявания, събори, надигравания, веселия, народни борби. На масовите прояви и най-вече – на романтичните пикници на Острова слага край  законното връщане на собствеността на бившите собственици и техните потомци, за които Сливен отдавна не съществува на картата. Иначе наследниците щяха не просто да придобият 500-те дка земя на Острова, но и да се погрижат за падналия им от небето имот.

Собственикът на Острова явно няма друга идея, освен да го изтъргува. Големите разходи по поддръжката на парка правят инвестицията неизгодна.  Идеята община Сливен да „изкупи“ острова наричат фантазна и нереалистична. Частната собственост е забележителен напоследък мотив за измиване на ръцете. Островът може да е обществена болка, но е последна грижа на властта. Минералните бани на Сливен загиват бавно и мъчително, докато чакаме Годо в лицето на стратегическия инвеститор, та за един нищо и никакъв остров ли ще плачем? Смешен плач, казват тези, за които минералните бани на Сливен са излишно бреме, от което колкото по-бързо се отърват, толкова по-добре. Да, но се задават избори. Сега да видим, кой как ще ги включи в предизборното наддаване?…

И – забравете за Острова, хора. Островът е част от разрухата около нас – и в нас. Той може да бъде съживен единствено с чудо, а както знаем, чудеса стават само в приказките.

Щилияна ВАСИЛЕВА

Б.а. Чернобелите архивни снимки са предоставени от фотограф художника Георги Илиев.