МЛАДА ТЕАТРАЛНА СМЯНА С ХЛЯБ В ДЖОБА ИЗНЕНАДА ПРИЯТНО ПРОФЕСОРИТЕ СИ

За актьора Атанас Атанасов и режисьора Пламен Марков Сливенската сцена е Светая светих – тук те направиха първите си стъпки в театъра. Тук доказаха таланта си. Тук изгря щастливата им звезда. Сега професорите от НАТФИЗ дойдоха отново в Сливенския театър, за да видят първите стъпки на своите възпитаници на професионална сцена, в премиерата на камерния спектакъл „Хляб в джоба“, по едноименната пиеса на Матей Вишниек. Как младите от НАТФИЗ се справиха с една съвсем нелека творческа задача? Вече утвърденият актьор Веселин Петров – като режисьор, а абсолвентите Кирил Недков, Йордан Върбанов и Боян Петров – като артисти в неговото дипломно представление.

Проф. АТАНАС АТАНАСОВ: „С директорката Радост Костова говорихме преди спектакъла, че всъщност това е първата премиера в началото на 101-вата годишнина на Сливенския театър. Вероятно, както казват, в афиша прави впечатление първото име на актьора и последното… Това е в рамките на шегата. Първо искам да благодаря на ръководството на театъра, че „приюти“ тези млади хора, които тепърва започват своя творчески път, че даде шанс на моя асистент Веселин Петров да направи тук това представление, с което, освен като актьор, ще се дипломира и като режисьор. Струва ми се, че енергията, с която е направено това представление и с която играят момчетата, е нещо, което мен лично страшно ме радва и ме зарежда. Аз вярвам, че това ще бъде една добра визитна картичка през този сезон за Сливенския театър. Настина съм благодарен и се радвам, че това много сериозно мотивира младите хора – да знаят, че някой ги цени, че някой ги търси, че има театри, които дават всичко, за да реализират онова, което могат, онова, което искат да направят. Развълнуван съм много наистина от това, което видях. Браво! Аз съм много доволен от класа си. Мисля, че тези млади хора имат бъдеще. Не само тези, които играха тази вечер – и другите техни колеги, които вече имат ангажименти в професионални театри. И се надявам и останалите, до дипломирането им и след това, да намерят място.

• Каква оценка би дал на студентите си техният професор?

Оценката за режисьора ще я пишем с комисията, но смятам, че те много са се развили. Защото с тях дипломния спектакъл го направих през април миналата година, те продължават да го играят вече цяла година. Разбира се, аз съм в течение на нещата, които правят с другите режисьори – мои асистенти и виждам как със всеки следващ спектакъл те израстват. Но аз мисля, че в „Хляб в джоба“ са едни от най-сериозните роли, които правят Кирил /Недков/, Боян /Петров/ и Йордан /Върбанов/. Оценката всъщност я даде публиката, и младата, и по-възрастната, тя определено хареса представлението, което е много показателно. Много е емоционален спектакълът. И  е много смислен.“

Проф. ПЛАМЕН МАРКОВ: „Впечатленията ми от резултата са добри, след като аз предварително съм чел 5-6-10 експликации на режисьора за намеренията му, защото той специализира режисура при мен, иначе като актьор е възпитаник на проф. Атанасов. И мисля, че Веселин Петров се е справил. Това е една трудна материя, една съвременна абсурдна притча, в която не е лесно да се намерят отделните пропорции. Като цяло, това е игрови спектакъл, а без добри артисти игрови спектакъл не става. Те са се справили, забавляват се. Сигурно могат още по-балансирано да търсят някои от нещата, защото този жанр е клоунада, но не само това – тя означава и някакви паузи, време за осмисляне, Вишниек е един от авторите, който прави философска клоунада. Надявам се представлението да се развива. Мисля, че постижението им е много добро.

Има дори неща, които ме изненадаха, не сме ги говорили, образът на кучето на финала беше изненада за мен. Аз казах на режисьора, че трябва да има някакъв знак, но той е измислил да сложи ето какъв силен знак …

• Какво означава този знак?

Всяко обяснение би било опростенчество. Примерно, от голото женско тяло на Салвадор Дали излизат едни чекмеджета, ако кажеш: аз тълкувам това единствено така, по-скоро го опростяваш, отколкото го обясняваш. То е направено по-сложно и по-многозначно. Очевидно е /в представлението/, че мисълта, че Човекът е венец на природата и е най-съвършеното същество може да се окаже под въпрос. И това е достатъчно. Ако търсим логиката на ребусите: какво означава това, ще стигнем до мисленето на онези учителки по литература, които искат да знаят какво е казал авторът, като че ли вчера са си говорили с него. А авторите са си една загадка, добрите автори продължават да бъдат една загадка и простият въпрос какво е искал да каже авторът автоматично отменя необходимостта да се четат пиесите… Така че аз не бързам да тълкувам някакви особени знаци, но образът на финала е добър. Мисля, че това е добавено към Вишниек и мисля, че е подходящо добавено. Мисля, че образът има едрина и има какво да се разсъждава около това.“

На премиерата, освен заслужените поздравления, директорката на театъра Радост Костова подари на творческия екип на „Хляб в джоба“ най-ценния подарък – посветеният на 100-годишния му юбилей Летопис на Сливенския драматичен театър. Тя пожела на младите театрални творци – Веселин Петров, Кирил Недков, Йордан Върбанов, Боян Петров, Михаела Добрева – да продължават вдъхновеното шествие на „красивите сенки“ от театралното минало на Сливен.

Щилияна ВАСИЛЕВА