ЩО Е РАДОН И ИМА ЛИ ТОЙ ПОЧВА В СЛИВЕН?

Трето проучване за наличие на Радон в жилищни сгради в Сливенско

Що е радон и има ли той почва в Сливен?- Това е въпросът. Още само въпрос. Началото на един неизвестен отговор в бъдеще неопределено време ще се опитам да сложа с питане в сегашно.

…Появиха се съобщения от Регионалната здравна инспекция за започване на проучване за наличие на радон в жилищни сгради в Сливенска област. Информациите, в пестелив и неутрален административен стил, не родиха никакво обществено разбиране, никаква гражданска реакция, никакви въпроси, съответно – и никакви отговори. А въпрос на елементарна здравна култура е да знаем: Каква е целта на кампанията? Къде ще се проучва? Какво ще се проучва? Как ще се проучва? Какви са пределно допустимите норми на опасния за здравето газ? С подобни въпроси влязох при директорката на РЗИ – Сливен д-р Петя Балулова и главният експерт в инспекцията Магдалена Славова. Разговорът се проведе в присъствието на д-р Рени Даридкова, завеждаща направление „Обществено здраве“ и координатор за Сливен по Национална програма за намаляване въздействието на радон в сгради, върху здравето на хората.

• Какво наложи проучването за наличие на радон в жилищата в четирите общини на Сливенска област?

Д-р Балулова: Има създадена Национална програма за намаляване въздействието на радон в сгради, върху здравето на българското население и РЗИ – Сливен работи по тази програма. Тя не започва сега, а продължава. Началото й е от 2013-та. Първото проучване беше направено през 2015 година. В няколко етапа бяха разположени различен брой детектори на територията на областта. В Сливен в момента се провежда един последващ етап – трето такова проучване.

• Каква е целта на това проучване, защо се прави то?

Д-р Балулова: Тази програма е на Министерството на здравеопазването, представлява се от Националния център по радиология и радиационна защита, в нея са включени и много други институции. Първоначалната идея е създаване на радонова карта на България, което е доста продължителен процес. Това не може да се случи в рамките на година-две, а ще продължи 10-20 години. Има цяла „Стратегия за намаляване на риска от облъчване от радон “, в която са разписани целите. Първото проучване в Сливен беше с 99 детектора, после имаше второ, което направихме в местата с малко по-завишени стойности, естествено с уведомяването на хората и тяхното съгласие и сега, това е третото проучване. Програмата няма да е само за 2019 година, тя ще продължава, разписани са дейности до 2022 година.

• Какви са резултатите от първите две проучвания?

Д-р Балулова: Резултатите са предоставени на хората, всеки си е получил резултата за неговото жилище.

• Има ли жилища с превишени стойности?

Д-р Балулова: Не може да се твърди това. Всъщност, причината да се направи това голямо проучване, което в момента правим, е да може, на базата на по-голяма извадка от населението, да се каже: има или няма?

• А първите две проучвания, не подсказаха ли някаква посока?

Д-р Балулова: Първите две проучвания бяха по населени места. Например, в едно населено място ние сме сложили 5 детектора. На базата на 5 детектора не можем да кажем: има или няма. Затова помолихме да направим в Сливен едно по-сериозно проучване. Сега ще работим с голям брой детектори. Задачата е да поставим по два детектора в 730 жилища в Сливенска област. По тази програма създадохме областен координационен съвет, в който участват много институции и специалисти, защото всичко, което е свързано с радона, не касае само компетенциите на лекари и здравни инспектори, а касае строителни и проектантски организации и много дейности, които трябва да се извършат. Основната идея на цялата тази програма е: специалисти от различни сфери да кажат какво трябва да се направи, за да не се натрупва в жилищата този естествен газ, който се оказва, че го има на територията на Сливенска област. И съответно, ако някъде се установи наличие на по-голямо количество от пределно допустимите норми, на жителите на тези сгради да се дадат препоръки какво следва да се направи.

• Какви са пределно допустимите стойности, само при превишение ли се дават препоръки?

Магдалена Славова: РЗИ изпълнява Национално проучване, планирано от Националния център по радиология и радиационна защита. В писмата, които изпратихме при първите две проучвания, описвахме какво следва да се направи, ако има превишение. Тъй като нормата е 300 бекерела на кубичен метър, какво може да се предприеме, ако превишението е в рамките на 100 или над 100 бекерела? – Инструкциите са качени и в сайта на Регионалната здравна инспекция.

• Какви мерки се предприемат при наднормени стойности и как могат да бъдат установени те?

Магдалена Славова: Знаем, че радонът се натрупва в ниските етажи и помещения, основно в приземните и първите етажи. Там, където са установени по-високи нива, препоръката е по-често проветряване през зимния период. Няма опасност за общите части – асансьори, стълбища и др., повече са застрашени ниските етажи, затова нашите препоръки са насочени към тях. Получените детектори ние поставяме на места, които трябва да отговарят на съответните изисквания: да са на първия или приземния етаж в жилище, в което се живее постоянно. Има изисквания и към поставянето на самите детектори. Те не трябва да бъдат непосредствено до източник на топлина и на пряка слънчева светлина, не бива да бъдат в бани или кухни, където има повишена влажност, най-доброто място за поставяне е спалня или хол. Детекторът не трябва да е сложен много високо, на библиотеката или на земята, оптималната височина е 60-80 см.

• Защо проучването е предназначено за първите етажи?

Д-р Булулова: Защото в ниското този газ има най-голямата концентрация. Колкото по-нависоко е жилището, толкова по-ниска е концентрацията, тогава тя намалява и няма това вредно въздействие. Концентрацията на радон трябва да надвишава пределно допустимите норми, за да кажем, че може да има отрицателно въздействие върху хората. Сега имаме много повече такива детектори, имаме указания в кои населени места на областта трябва да ги разположим, дори и в най-малките села, посочено е къде и в колко жилища да поставим детекторите.

• Всички български градове ли са включени в това изследване?

Д-р Балулова: Не. В  първото проучване бяха включени териториите на всичките 28 РЗИ-та. Имаше други РЗИ-та, които правеха пилотни проучвания за радон и в обществени сгради. Например РЗИ – Благоевград направи пилотно проучване в детски ясли и детски градини, а после и друго мащабно проучване. Причината сега проучването да е в Сливен е донякъде по наша инициатива. Ние искахме да сме сигурни, защото точно на въпроса, който задавате: има или няма радон в Сливен, ние не можем да отговорим на базата на данните от тези първи 99 детектора. Когато се направи по-мащабно проучване, могат да се направят и по-категорични изводи. Ние сме едни от първите, но поетапно ще бъдат включени и други РЗИ-та.

• Можем ли да твърдим, че бившите уранови рудници край Сливен могат да бъдат причина за повишено съдържание на радон в почвата?

Според събеседничките ми – не можем. Заключения могат да направят специалисти, след приключване на проучването.

• Откъде идва този вреден газ радон?

Д-р Балулова: Това е естествен газ и натрупването му в почвата е естествен природен процес. Газ Радон се намира основно в почвата, но и във водата. Даже лековитата вода във Велинград се води радонова вода. Т.е. той се съдържа в почвата и във водата, а полезността или вредността му зависи от концентрацията и съответно от това как се консумира. Радон има в тези земи. Защо, как… то е като появата на полезните изкопаеми, макар че той може да има и лечебно действие. Но когато строим жилищата си по неправилен начин или не спазваме съответните изисквания, се оказва, че газът радон се натрупва и вреди. Аз съм коренячка сливенка и си спомням как старите сливенски къщи бяха с едни прозорчета на избите, но на много места в по-съвременното строителство тези прозорчета са затворени и натрупания газ няма откъде да излезе. Няма вентилация. Въпросът е какво  можем да направим, за да го изолираме и той да не бъде в нашите жилища.

• Споменахте, че не само лекари и здравни инспектори трябва да се включат в кампанията…

Д-р Балулова: Имаме нужда от помощта на строители, архитекти, проектанти, хора, които да ни помогнат в тази борба на министерството на здравеопазването, защото радонът като газ е един от доказаните причинители на рак на белия дроб. И в този смисъл, за да приключи успешно инициативата на МЗ, е нужна помощ от различни видове специалисти, които имат някакви съмнения или пък знаят къде и защо може да има такъв проблем. Специалисти, които могат да коментират какво например съдържат строителните материали. Защото, когато не знам за съществуването на нещо, предприемаме действия, с които си вредим.

• Срещате ли проблеми при проучването на наличието на радон в жилищните сгради от техните собственици или други фактори?

Д-р Балулова: Освен обясненията, че тези детектори трябва да се поставят на определено място, за да съберат достоверна информация, ние трябва да обясняваме, че те не подслушват, че не излъчват радиация. С тези неща трябва да се преборим. Изисква се съгласие на собствениците да се сложи детектор в обитаеми помещения.

• Какъв е принципът на подбор на жилищата, техните собственици доброволци ли са?

Магдалена Славова: Подборът на броя жилища по населени места е направен от Националния център по радиобиология и радиационна защита. В Сливен ще търсим 345 доброволци, които да приемат детектори в своя дом, които да престоят в него от 3 до 6 месеца. После ние ги събираме, изпращаме ги в Националния център, там разчитат микролентите със съответната методология и апаратура, след което ни изпращат измерените стойности и ние уведомяваме доброволеца лично за неговия резултат. Тогава той трябва да предприеме мерки, свързани с проветряване, изолация, запушване на пукнатини по сградата или се препоръчва изграждането на радонови шахти. Проучването се извършва от наш екип. Разполагането на тези безплатни за населението детектори е сериозен финансов ресурс, единият е на стойност около 100 лева и няма как да се направи наведнъж на територията на цялата страна. Има областен координационен съвет, председателстван от д-р Балулова, в него влизат представители на областната администрация, четирите общини, Камарата на строителите, на архитектите, РИОСВ – Стара Загора, състои се от 15 души. Идеята е създаването на радонова карта и ако се наложи – въвеждане на единни стандарти, съгласувани между различните институции: как, кога, къде и с какво да се строи. Всичко у нас е много в началото. Беше ни обяснено, когато стартирахме през 2015 г., че всъщност България е закъсняла и трябва да догонваме другите европейски държави. Чехия е лидер в този вид защита.

• Каква е обществената нужда от тази защита – и от проучването?

Д-р Балулова: Голяма. Наричат радона „тихият убиец“, особено когато поглъщането му чрез вдишване е свързано с тютюнопушене. Радонът е една мащабна национална програма, тя има и информационна цел: хората да знаят, че той съществува, че крие опасности и да знаят мерките, с които могат да ги избегнат.

                                                                              Щилияна ВАСИЛЕВА

За по-любопитните читатели – Редове от националната „Стратегия за намаляване на риска от облъчване от радон 2018 – 2027 г.“:

…Радонът е разпространен навсякъде по Земята – в почви, скали, минерали, води и въздух. От голямо значение за отделянето му е пропускливостта на почвата…

… Облъчването на населението от радон в сгради е значително по-голямо от облъчването на открито, защото той прониква свободно в тях чрез дефекти във външната обвивка и малки пукнатини в основата. Основният източник на радон във въздуха на дадена сграда е почвата и скалите под нея, както и строителните материали, от които е изградена… В райони с уранодобив могат да се срещнат жилища, за които като строителни материали са използвани материали в т.ч. отпадъчни с високо съдържание на радий, което ги прави основният източник на радон.

…Основният път на облъчване от радон и дъщерните му продукти е чрез вдишване.

… Кумулативни (пасивни) измервания на концентрация на радон в жилищни сгради са проведени от Национален център по радиобиология и радиационна защита. Обхванати са районите Централен, Северозападен и Югоизточен, както и различен тип строителство в тези райони. За съществуващо строителство (преди 1990 г.) не са констатирани стойности, доближаващи препоръчителните нива – стойностите са от 60 до 200 бекерела. При новото строителство, като строителен материал за жилищни сгради преобладава тухлата. За нея концентрацията варира в по-голям диапазон и може да се очаква констатиране на по-високи от типичните средни нива. Получените стойности за сгради, строени след 1990 г., са от 100 до 600 бекерела…

… Изследванията не са системни и не показват цялостната картина на облъчване на българското население. Тя може да бъде постигната само с провеждане на национални проучвания…

…Световната здравна организация започва Международния проект „Радон през 2005 г. с участието на експерти от 40 страни… През 2009 г. Международната комисия по радиационна защита, след проучване на най-новите научни данни за риска за здравето от облъчване с радон, променя  референтното ниво за радон в жилища от препоръчваните дотогава 600 бекерела на куб.м на 300 бекерела на куб.м… През 2013 г. Европейската комисия приема Директива 2013/59/Евратом за основни норми за радиационна защита, която изисква държавите членки да установят национални референтни нива на концентрациите на радон в закрити помещения до 300 бекерела на куб.м. и това изискване следва да бъде транспонирано в националното законодателство до 6 февруари 2018 г…

Б.А. БЛАГОДАРЯ НА АРХ. ДЕЯН ГОЧКОВ ЗА ПОСТАВЯНЕТО НА ТАЗИ ТЕМА ПРЕД „ИРИДА СЛИВЕН“. ТЯ ЗАСЛУЖАВА ПОВЕЧЕ ОБЩЕСТВЕНО ВНИМАНИЕ.