ПОЕЗИЯ И СЪНИЩА ОТ МИНАЛОТО В ПРИКАЗНИЯ СВЯТ НА РУМЯНА ЙОРГОВА

Несебърската художничка Румяна Йоргова откри изложба живопис в сливенската галерия „Йордан Кювлиев“ на Бабинден. Бабинден щеше да е произволна дата в календара на художествените й изяви, ако не беше свързан с професионалния празник на виновничката за нейния творчески десант в Сливен – д-р Мариана Марчева. Женената в Несебър Румяна Йоргова от Ямбол е сред поканените художници на организирания от лекарката пленер в с. Долни Марен през 2017 година. На пленера в Еленския Балкан тя се запознава и със своя колега Атанас Парушев-Шока, който пък я кани да направи изложба в сливенската галерия „Йордан Кювлиев“, на която е куратор.

Десет години Румяна Йоргова е председател на Дружеството на несебърските художници, а от пет – собственик на кокетна художествена галерия в Несебър. Но тя е известна в морския град и със спортните си изяви, като състезател на стрелкови клуб „Несебър“ , има бронзов медал в дисциплината пневматичен пистолет за жени на Държавния турнир „Самарско знаме“ в Стара Загора.

„Корени“ е нарекла изложбата си в сливенската галерия „Кювлиев“ Румяна Йоргова. Картините й – около 30 – представят пречупени през едно поетично творческо въображение приказни образи на вълшебни къщи от морето и Балкана, рибарски лодки на пясъка, островчета бит, видения от сънища за миналото, с което художничката иска да разговаря, както и пленителни със свояща свежест начеващи търсения в техниката на асамблажа. Изложбата й ще бъде отворена за посетители един месец.

Въпреки студения ден, Румяна Йоргова бе посрещната топло от своите сливенски колеги, ценители и познати. Опитвам се да науча повече от кратък разговор с нея.

     – В Несебър имате своя художествена галерия, Румяна. Къде се намира тя? 

• – Тя е едно очарователно място в стария Несебър. „РУСО“ се казва моята арт галерия, защото я направихме заедно с моя близка приятелка – Соня Германова, също художничка. Звучи много сложно, а е съвсем просто – името на галерията е съчетание от първите две срички на имената ни.
• – Корените ти в Несебър ли са?
• – Не. Аз съм от Ямбол. В Несебър ме доведе любовта. Съпругът ми е от Несебър. Но с времето, освен него, заобичах и Несебър. Мисля, че любовта ми към този град се усеща от картините ми. Но обичам и българските села със старите им къщи. Буквално ме разчувстват изоставените български къщи с неми прозорци, през които вече никой не наднича. Това ми въздейства много. Затова моите прозорци са наклонени, леко глуповати, защото съм искала да развеселя тези празни прозорци.
• – В колко думи можеш да побереш твоето отношение към старината?
• – Само в три: Тача, Пазя и – Обичам.
• – Как се роди топлата връзка със Сливен, през Долни Марен ли мина?
• – С д-р Марчева се запознахме на една изложба в Ямбол. Тя хареса картините ми и ме покани на пленера в къщата си в Долни Марен. От тогава сме много добри приятели. От тогава е познанството ми и с Атанас Парушев, с когото имах честта да пленерувам десет дни. И след този невероятен пленер направихме изложба тук, в галерия „Йордан Кювлиев“ и всичко много ми хареса, и публиката, и колегията. Реших, че следващата ми изложба ще бъде тук и пристигнах въпреки студа – такова нещо не може да ме спре.
• – Нещо повече за Румяна Йоргова – учители, училища…
• – Завършила съм Пловдивската художествена гимназия „Цанко Лавренов“ през 2000-та година, със специалност Графика. Висшето ми образование е по маркетинг. Но вече над 10 години се занимавам само и единствено с изкуство, това е моето призвание. Успявам да се издържам от изкуство и съм горда с това.
• – От кога датира твоята любов към Изобразителното изкуство?
• – Най-ранните ми детски спомени са как дядо ми ме взема от детската градина и когато ме пита къде искам да ме заведе и какво искам да ми купи, аз казвах – флумастери от книжарницата. На другия ден – пластелин, боички, пастели… От малка исках да правя това и за щастие ми се случи, въпреки че имах една пауза след завършването. Тогава работех други неща, опитвах се да гледам на живота прагматично и като млад човек се страхувах, че няма да мога да покривам битовите си нужди с изкуство. Но, с помощта на моя съпруг, промених живота си. Той ми даде кураж, каза: „Пробвай!“ Тогава започнах и съм щастлива от това. Следващата ми мечта беше да си направя галерия, и тя ми се осъществи.
• – Значи маркетингът все пак ти помага…
• – Аз си мисля, че е повече силата на положителното мислене. Щастлива съм, че моята вече 14-годишна дъщеря също учи в Пловдив изобразително изкуство, в Националната художествена гимназия по сценични изкуства.
• – Морето и Несебър, Балкана, Пловдив – къде те тегли повече емоцията?
• – Аз не ги деля. Еднакво ги обичам, пътуваме често с моя мъж и аз постоянно възклицавам колко ми харесва тук и там, това и онова и той ми казва: „А-бе, на теб навсякъде ти харесва…“ Емоционална съм и природата във всичките ѝ форми ме мотивира да рисувам, като в картината влагам и различните си настроения. Истината е, че ми въздействат емоционално и морето, и планината, поляните, цветя, дървета, къщи, всички, свързано с корените ни. Защото нашето минало обуславя какви сме ние сега и какви ще бъдем. Тази тематика ме вълнува най-много. Колкото повече пораствам и помъдрявам, толкова по-важно става миналото – моето и на моето семейство – за мен. В него намирам и красота, и послания, и сантименти, всичко, от което имам нужда. Имам свойството да откривам зрънца навсякъде, дано да успея да ги събера.
• – Какви са първите ти впечатления от Сливен? Имаш ли вече такива?
• – Градът много ми харесва. Не съм предполагала каква огромна културна общност съществува тук. Възхитена съм. Още миналата есен, когато правихме изложбата от пленера, много ми допаднаха и публиката, и хората, и атмосферата в града. Давам си сметка, че човек, като живее някъде, приема средата си за даденост и не я оценява. На мен, като на външен човек, много ми харесва всичко във вашия град. И ще дойда отново.

                                                                  Разговора води: Щилияна ВАСИЛЕВА