- Преплитането на роднинските с търговските отношения, съчетаването на старото, патриархалното с новото, модерното до голяма степен се превръща в характерна черта на изграждащото се през Възраждането сливенско градско общество
Като спомагателна историческа дисциплина, генеалогията не може да се развива изолирано от общото историческо познание. Научният подход изисква родовата история да се разглежда на фона на основните процеси и тенденции в обществото през конкретните периоди, да се търсят и обясняват онези фактори, които са водели до духовното и материално благоденствие на цели поколения.
Ето защо, когато говорим за миналото на старите сливенски родове, непременно трябва да се върнем назад във времето, към онази славна епоха – Възраждането, в която документът и семейният спомен възкресяват подробности из биографиите на техните първи и най-ярки представители.
Сливен е едно от онези наши селища, където възрожденските процеси от ХVIII-ХIХ в. оставят своя траен отпечатък, довели в крайна сметка до утвърждаването му като един от най-големите и значими в ония години български градове. През епохата Сливен нараства неколкократно по числеността на своето население; в административно отношение достига до център на санджак /област/, обхващащ цяла днешна Югоизточна България; в стопанското и културното си развитие придобива значение от национален мащаб. За осезаемото увеличаване на сливенското население важна роля изиграва фактът, че, по време на кърджалийските опустошения в края на XVIII и началото на XIX в., градът е сравнително добре защитен от нападенията и така приютява много семейства от богатите околни полски села. Именно тогава в него се установяват родоначалниците на такива известни в по-късно време сливенски родове като Миркович, Кювлиеви и др.
Сливен става притегателен център за мнозина и поради голямото си стопанско и търговско значение – известен, ежегодно провеждан панаир; благоприятни условия за практикуване на крупни производства /абаджийство, животновъдство, лозарство/, ориентирани към пазара; утвърждаването му като главно средище на важния български производствено-търговски район, включващ селищата от Сливенско-Котленския балкан. Дори голямото изселване на сливенци през 1830 г. не дава трайно отражение върху вече изградения демографски и стопански облик на града, понеже в скоро време много от изселниците се завръщат в родното си място.
Стопанското развитие на Сливен през ХVII-ХIХ в. има пряко отражение върху изграждането на старите родови връзки в местното общество. Известно е, че като най-широко разпространена форма на търговска дейност в града и района през епохата се налагат търговските дружества /ортаклъците/ – фирми на двама или повече търговци, които се сдружават с труд и с капитал. Още през XVIII в. те възникват във връзка с посредническата търговия между Централна Европа и Цариград, в която активно се включват сливенските търговци, а истинският разцвет на тези търговски структури е в сферата на абаджийството /производство и търговия с вълнени платове/, където обемът и спецификата на работа изискват повече капитал и лично трудово участие.
Сливенските търговски фирми през Възраждането придобиват една важна характерна особеност. Става въпрос за това, че в голямата си част тези търговски дружества са създадени въз основа на роднинските връзки между техните членове – между братя, между баща и синове, между тъст и зетьове и т. н. Примерите в това отношение са много. Известни са абаджийските фирми на братята Добри и Стефан Желеви, на братя Стеанови, на братя Калови, дружеството на братя Минови, търгувало с платове, бакалия и колониални стоки, на братя Хаджиманолови, създали през 60-те години на миналия век втората текстилна фабрика в града и др. Сякаш най-разпространени са дружествата с участието на баща и синове – търгувалата в Брашов през 20-30-те години на XIX в. сливенска фирма на х.Васил и синовете му Коста и х.Михаил Завераджията, дружествата на В. Мирчов и сина му Русчо Миркович /1843 г./, на Симеон Стоев Бояджи и сина му Андон С. Бояджиев /60-те години на XIX в./, на Димитър и Захария Жечкови /50-те години на XIX в. /и др.
Но най-голям интерес предизвикват третият вид фирми – тези с участието на тъст и зетьове. От този вид са най-богатите сливенски дружества преди Освобождението: „Русчо В. Миркович и дружие“, където редом с Русчо участват неговите зетьове Иванчо Д. Желязков /син на Добри Желязков Фабрикаджията/ и Стефан Г. Гидиков, „Т. Н. Карамалаков“ и „Белчев-Елков-Бояджиев“, където Георги Карамалаков и Петраки Елков са зетьове на Александрия Белчев, и др.
Вътрешната икономическа нестабилност на Османската империя и липсата на буржоазен правов ред /всъщност закони има, но те не се прилагат/ принуждават местните търговци да „узаконяват“ своите търговски дружества със силата и аргументите на роднинските връзки. Роднинството между търговците гарантира на техните дружества една почтена и успешна търговия. Поради това преплитането на роднинските с търговските отношения, съчетаването на старото, патриархалното с новото, модерното до голяма степен се превръща в характерна черта на изграждащото се през Възраждането сливенско градско общество.
Тази характерна особеност бележи трайно историята на старите сливенски родове. Неслучайно и до днес се твърди, че всички по-първи родове в града са били сродени помежду си. Не случайно повечето сливенски фабрики след Освобождението / в продължение на традицията/ са били изградени на съдружески принцип, за разлика от сравнимото със Сливен в това отношение Габрово, където следосвобожденските текстилни предприятия са открити от акционерни дружества. Преплитането на стопанските цели със семейните отношения с оглед на оцеляване в трудната епоха, балансирането на личния интерес, но не в противовес, а в съзвучие с обществения, е модел, умело прилаган от нашите предци, за който трябва да си спомним.
Проф. Иван РУСЕВ,
доктор по история,
/ Из сб. „Сливенци. Старите родове“, т.1, издание на „Мати Болгария“ – Сливен /
Споделете в социалните мрежи
Редактор: Щилияна Василева
Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.
