ЕДИН ЧОВЕК В ЕДНА ЛОДКА – КАТО БРОИМ И КУЧЕТО

• С реверанс към Джером К. Джером. Илиян Урумов представя изложбата на Димитриос Пападакис в сливенската галерия „Май“
• 

  

  

  

Енкаустика

Живописна техника, на базата на топлото смесване на восък с пигмент, която е позната от началото на христовото летоброене (а може би и преди това) и образците са се запазили до днес. Към момента има намерени около 900 фаюмски портрета от периода I – IV век, изпълнени по този сложен технологичен начин. Твърди се, че това са първите портрети на реално съществували хора. Смята се, че така е възникнал портретният жанр. И като цяло кавалетната живопис. Имам удоволствието да съм виждал на живо няколко от тях. Излъчването им е вълшебно. Класическата енкаустика е изпълнена върху дървени панели (основно като част от саркофазите, където се предполага, че е лицето на починалия). Твърди се, че портретите са се съхранили досега благодарение на сухия климат в Египет, но реално това е една от най-устойчивите живописни техники след мозайката и сграфитото.

Папи

Тоест: Димитриос Пападакис, но „Папи“ му казват най-близките хора. Израснал е в семейство на политически емигранти, които са се спасили през 1948 г. от гражданската война в Гърция. Майка му е била много млада тогава, а баща му е бил партизанин по него време. Ситуацията едва ли е била лесна, но в крайна сметка, те се установяват в Казанлък. Там бащата на Димитриос служи в танковата бригада, но явно има отношение към интересите на сина си и го записва на курсове по рисуване при Георги Емануилов. И пътят му е кажи-речи предначертан. Следват Художествената гимназия в Казанлък и Художествената Академия в София, където следва реставрация и консервация. Там някъде е завръзката на нашия разказ.

Между 1978 и 1982 г. Папи изследва много реставрационни и живописни техники, но любима му става енкаустиката. Тази топла, мека и наситена с прозрачна дълбочина смес между восък и пигмент. Оттогава той работи основно енкаустика, експериментира (присъщо е за един реставратор) и развива уменията си до днес. Ако питате Димитриос – много е лесно да се работи по този начин, с този подход. Ако питате мен – изобщо не е. Енкаустиката е сложна и никак чевръста техника. Изисква търпение и сериозни технологични познания. Изисква вглъбяване и постоянство. Изисква специфично отношение. Познавам колеги, които са се сблъсквали с восъка в живопистта, но не са много тези, които остават верни на техниката задълго. Пък и на технологията.

Една жълта кана

Изложбата, която Папи представя в Сливен, е изцяло създадена от енкаустични картини. Усещането за дълбочина и своеобразно „ровене“ в материала не ме напуска и в момента. Дали ще бъде пейзаж или портрет, или натюрморт, или абстрактна композиция, подходът му е винаги сложен и многопластов. Багрите са винаги ярки и отчетливи, дори в монохромните композиции. Примерно: дърветата в пейзажите му са много силни, стилни и „изтъкани“ върху платната. Мекотата на восъчно-пигментната амалгама създава завършеност на експозицията. И… Има една картина, в която се влюбих – казва се „Стара кана“ и според мен е съвършена препратка към миналото, от което понякога страним умишлено, но и спомен, претворен в настоящето. Така или иначе, ще остане в бъдещето много дълго. Все пак, реставратор е създавал произведението. Да не забравяме, че е изпълнена в една от най-древните познати живописни техники. Освен това, ще остане в мен като топъл, уютен и усетен момент.

Шера

Неизменната спътница на Папи. Шери е неговото овчарско куче, което споделя всичките му пътувания, изложби, страсти, картини, приятели, ателиета… Тя е еманацията на нещо средно между ангел-хранител и съвършеното другарче. Тя е спокойствието и мълчаливия коректив в творчеството и ежедневието на Димитриос. Тя не гледа строго или твърде умислено. Просто е същество, на което можеш да се довериш в по-трудните моменти. По някога гледа толкова разбиращо, че се чудя как не се е захванала с енкаустика още. Като сянка на Папи я припознавам.

А, да. Лодката…

Ами… Няма лодка. Но имаше един цитат на Хемингуей: „Всичко, което е далеч от морето, е провинция“. В случая можем да заменим „морето“ с „душата“ и ще получим частичен портрет на Димитриос Пападакис.

                                                                                                            Илиян УРУМОВ

                                                                                                            21.02.2021 г.

Б.Р. Снимките от откриването на изложбата са на Антон Дечев – „Инфотуризъм Сливен“.