ЩИЛИЯНА ПАНОВА, МАЙКАТА НА ВСИЧКИ СИРАЦИ

• Най-дългогодишната председателка на женското дружество „Майчина длъжност“ в Сливен е с най-голяма заслуга за построяването и поддръжката на Пансиона за сираци от войните. 150 години от рождението й

След Освобождението, в бързо европеизиращата се България, търговските и културни връзки, създадени още през Възраждането, са затвърдени. Западноевропейският бит е известен и възприет в будния Сливен, особено в домовете на богатите и образовани граждани. Това личи в архитектура, мебели, облекло. Възникват различни граждански организации. Действа и женското дружество „Майчина длъжност“, което е основано на 7 януари 1870 г. и е четвъртото в страната. Първата му председателка е Кортеза В. Попович, следващите са Аргира Жечкова, Щилияна Панова, Стела Русчева.

Щилияна е родена на 20 октомври 1870 г. във видното сливенско семейство Шишкови. През 1872 г. се ражда сестра й Мара, а през 1876 г. – брат им Георги. Баща им умира рано, оставяйки богато наследство.

Дъщерите завършват Роберт колеж в Цариград, а братът Георги Андреев Шишков – медицина в Бордо, Франция. Връща се в България със съпруга французойка. Сестрите му посрещат снахата и разговарят с нея на френски език.

Чужденката не харесва старата дървена къща с хает и искала да си иде, но семейството ремонтира къщата – затварят хаета, правят модерна фасада и така задържат булката.

Кореняците сливeнци вече се досещат, че говорим за стария д-р Шишков, бащата на д-р Фернан Шишков.

Сн. Д-р Фернан Шишков със сестра си пред родната им къща на ул „Великокняжеска“.

Но да продължим за госпожица Щилияна Андреева Шишкова.

На 5 май 1886 г. княз Александър Батенберг идва в Сливен. В негова чест се организира вечеринка. Женското дружество „Майчина длъжност“ му поднася венец, а князът благодари за помощта, оказана от дружеството за Червения кръст по време на Сръбско-българската война предишната година. Най-красивата девойка на градската вечеринка била Щилияна Андреева, облечена в синя копринена рокля, донесена от Париж. Князът танцувал с нея, а присъстващите запомнили тази вечер със завист и възхищение.

Скоро красивата Щилияна била омъжена за Димитър поп Николов Панов. Роден през 1857 г., завършил Цариградския лицей Галата сарай, където професори французи преподавали само на френски език. Работил като ковчежник при военните.

Дните на щастливата младост отминават бързо. Съдбата й нанася удари, на които малцина биха устояли. Съпругът Димитър Панов умира през 1891 г. Остава й единственият син Никола. Майчината радост се прекъсва от войните. През Балканската война, през 1913 година, Никола Панов умира от холера. До края на живота си Щилияна Панова не сваля траура. Лишена от свое семейство, тази достойна българка става майка на всички сираци, бедни и онеправдани… Разказваха, че когато през града минавали ранени войници, тя с насълзени очи им раздавала пари и подаръци…

Но да се върнем към началото на благотворителната й дейност.

Вечеринките на 7 януари и 26 декември 1889 г. са посветени на бедните ученици от Мъжката гимназия. Директор на гимназията е д-р Георги Кожухаров /1856 – 1911/. Помощите събират госпожите Попович, Панова, Божилова, Богданова, Икономова. Щилияна Панова се проявява с усърдието си. Поканените граждани не устояват на чара на младата госпожа и развързват кесиите си. Събират се значителни суми.

Успешно проведените благотворителни акции дават насока на целия по-нататъшен живот на Щилияна Панова. Тя има най-голяма заслуга за построяването на Пансиона за сираци от войните „Майчина длъжност“‘.

Даренията за създаването и поддържката му са от сливенските граждани, като най-много дали богатите фабриканти и търговци, а другите – колкото могат. В Пансиона са създадени условия за живот, по-добри от домашните за мнозинството деца с родители. Занималия, спални, трапезария, лекарски кабинет, баня – добре обзаведени и удобни. Имало шивашка и обущарска работилници за нуждите на питомците и за обучение на занаят. Преподавали им музика. Пансионът имал хор и театрална трупа.

Под председателството на Щилияна Панова, женското дружество се грижи пет години за руските бежанци.

На 6 септември 1937 г. Цар Борис III удостоява Щилияна Панова с почетен знак „За насърчаване към человеколюбие“ III степен. По това време дружеството ръководи ясли, дневен детски дом, сиропиталище, девическо занаятчийско училище. Работнически деца са настанени в безплатни детски домове, създадени от Щилияна Панова.

Подпомагани били материално стотици девойки, майки, деца и семейства. Щилияна Панова е председателка на „Майчина длъжност“ цели 20 години.

На 28 май 1939 година признателните сливенски граждани честват юбилей на уважаваната г-жа Щилияна Панова, за 50-годишната й обществена дейност. Тогава председателка на дружеството е Стела Русчева, а Щилияна Панова – почетна председателка. Запазени са писма, приветствени адреси и телеграми по случай юбилея. Телеграмите са над 50.

Малко са хората, които още я помнят – винаги в черно, с пухкава бяла коса, излъчваща достойнство. Днешните общественици не си спомнят за нея. Портретът й, рисуван от Стефан Егаров, стоял във фоайето на Пансиона дълги години, след което е безследно  изчезнал…

Щилияна Панова умира на 23 януари 1953 г. на ул. „Петко Славейков“ № 9 в Сливен.

***

През 1945 година комустическата власт спира дейността на целия Български женски съюз. Сливенското женско дружество „Майчина длъжност“ се възобновява през 1993 година, по инициатива на Недрет Ахмедова-Видева. На 25 март 1994 г. – Благовещение, за председателка е избрана Мери Гиндева. След изтичане мандата на ръководството, през юли 1998 г., Мери Гиндева става почетна председателка, а председателка – д-р Емилия Консулова. По-късно председателството на дружеството бе поето от Петя Руменова.

                                                                     ф. х. Светлозара КУРДОВА,  ф.х. Стефан СТЕФАНОВ,

                                                                                     в. „Сливен“, бр. 2, 22.09.1999 г.