ТЮРЛЮГЮВЕЧ – ТЕТРАДКАТА НА КОЛОРИТНИЯТ ЕПИКУРЕЕЦ Д-Р КУЮМДЖИЯН

• За веселата шарения от смешни случки и сентенции на известния с арменския си хумор сливенски лекар разказва журналистът Венцеслав Гандев. „Случайна грешка“ и други весели истории

Венцеслав ГАНДЕВ

Поне един път в годината човек извършва голямо почистване на дома си, за да се освободи от вехтории, натежали от времето и неговия прах.

Веднъж, при такова почистване, попаднах на куп стари вестници и списания, които ми се сториха вече безполезни и трябваше да изхвърля в контейнера за смет, защото не ставаха дори и за предаване на вторични суровини. Все пак реших да ги прегледам, белки попадна на нещо, заслужаващо трайно внимание и съхранение.

Като преглеждах тази купчина безнадеждно овехтели свитъци, попаднах на стара ученическа тетрадка – млад пионер, а може би пионерка, старателно изписва на лист хартия думата „Мир“, а от стената благосклонно гледа Георги Димитров.

Понечих да захвърля тетрадката към другите обречени на унищожение хартии, но погледът ми попадна на заглавния надпис, необичаен за ученическа тетрадка. На мястото, където се даваха сведения за предназначение на тетрадката, по кой предмет, на кой ученик и от кой клас принадлежи, стоеше кратък надпис: „ТЮРЛЮГЮВЕЧ“. Помислих, че това са някакви шеговити записки на покойния ми брат, който имаше невероятно чувство за хумор,  обичаше да разказва смешки и да прави смехории.

Тетрадката на д-р Куюмджиян, корица и гръб. Оригинал. Семеен архив Гандеви. Снимки: Ивайло Гандев

Запрелиствах страниците,  изпълнени с равен почерк, редове, изписани с мастило, не с химикалка. На всеки лист имаше и печат със стария правопис: „Д-ръ Куюмджиянъ В.А.“ Тетрадката беше изпълнена с най-свежи весели забавни истории и анекдоти, остроумни афоризми, мъдрости и пословици – весела шарения от най-различни неща, също като тюрлюгювеч – вкусно ястие, което се приготвя от най-различни видове /тюрлии/ продукти. Авторът, д-р Куюмджиян, беше подарил тетрадката на майка ми. Моите родители се познаваха добре със семейството на доктора и той беше направил малка любезност с тази тетрадка.

Тетрадката на д-р Куюмджиян, корица и първа страница, с посвещение на Анка Гандева. Оригинал. Семеен архив Гандеви. Снимки: Ивайло Гандев

За повечето от сегашните сливенци името на д-р Куюмджиян не говори почти нищо. Но някога, преди 50-60 години, той беше не само уважаван лекар, но и една от най-колоритните личности в града. Човек, у когото личеше неизтощим стремеж към безгрижие, безобиден хумор и вечен оптимизъм. Истински епикуреец.

Още стои оградата с телена мрежа пред дома му. Запазен е самият дом. Липсва само елипсовидната табела с надпис: „Д-ръ Куюмджиянъ В. Приема болни.“

Кой беше д-р Куюмджиян? Кой в Сливен не го познаваше? Кой не беше чувал за него?

Вахан Аакел Куюмджиян (фамилното име означава Златаров) е роден на 28 ноември 1868 година в Пловдив, столицата на българските арменци. Но след завършването с отличие на тамошната мъжка гимназия, не се задоволява със статута си на „арменски столичанин“ и воден от желанието да стане столичен арменец, отива в София и постъпва във Висшето държавно училище, станало по-късно Софийски държавен университет. Във физико-математическия факултет той следва и завършва естествена история, както тогава наричали биологията.  Но с това ученолюбивите стремежи на Вахан Куюмджиян не били задоволени и той се озовава в друга столица – Париж. След завършване на медицинския факултет се дипломира като лекар и става Доктор Куюмджиян.

След завръщането си в България, доктор Куюмджиян работи две години в Силистра, която някои наричат столицата на крайдунавска Добруджа. Там бил училищен лекар в продължение на две години, в Силистренското педагогическо училище.

След престоя си в Силистра, д-р Куюмджиян получава назначение за училищен лекар в Мъжката гимназия в Сливен. Остава на тази длъжност до 1921 година, като междувременно участва в двете Балкански войни 1912-1913 година и в Първата световна война, като бригаден лекар и началник на полкова болница.

През 1921 г. д-р Куюмджиян е полкови лекар в 11-ти Сливенски пехотен полк. До пенсионирането си той остава в Сливен.

Както всички лекари, и д-р Куюмджиян се беше поставил знак на домашната ограда до пътната врата, че в този дом живее лекар: „Д-р Куюмджиян В. приема болни“ , съобщаваше емайлираната елипсовидна табела. Веднъж, след като се пенсионирал, го попитали защо не снеме табелата, нали вече не работел.

Докторът отговорил: „Ако я махна, хората ще кажат „Куюмджиян умрял“, а пък АЗ СЪМ ЖИВ!“

През 1959 г. д-р Вахан Куюмджиян се връща в София, този път завинаги. Тук, в единствения български град с трамваен транспорт, той завършва земния си път на 9 януари 1965 година. Оставали му само три години, за да удари стотарката… Но съдбата пожелала друго. Веднъж, пресичайки трамвайна улица, почти напълно оглушалият вече старец не чул нито свистенето на приближаващия трамвай, нито предупредителното звънене на ватмана… Попаднал под железните колела на електрическото возило. Нелепа смърт на един достоен човек!

Това е накратко историята на доктор Куюмджиян В. Останалото е в книжката, която бе издадена по инициатива на сдружение „Мати Болгария“.

СЛУЧАЙНА ГРЕШКА

Срещу празниците младият А. пожела да поднесе за именния ден на годеницата си едно подаръче. За тази цел той отиде в магазина, купи едни елегантни ръкавици, поръча да ги сгънат внимателно и като приложи към тях едно приготвено по-рано писмо за годеницата си, поръча на момчето да ги отнесе в дома й по посочен адрес и да ги предаде на девойката.

В същото време обаче той купи за себе си едни гащи и поръча на момчето да ги отнесе у дома му. Момчето обаче направи една погрешка, размени подаръците и писмото, та момата получи вместо ръкавици – гащи със следното писмо:

„Мила моя,

Изпращам ти за именния ден този малък подарък… Вярвам, той ще ти достави по-голяма радост от една проста поздравителна картичка. Бих желал чужда ръка да не се докосне до тях, когато са не тебе, но уви! Знам, че е невъзможно да се изпълни това мое желание и кой знае колко младежи ще ги пипнат преди мене.

Намерих този № като вярвам, че той ще ти най-прилегне, ако са малко големи, опъни ги и тегли по-нагоре.

Утре, когато се видим, искам да ме посрещнеш с тях, за да знам, че са ти дошли добре. За да ги покрия със сърдечни целувки.

Сестра ми, която също има такива, каза, че често ги пере, понеже много младежи ги зацапват с мръсните си ръце. И ти може да ги переш, с бензин, а после да ги простираш да съхнат.

Гледай, когато ги употребяваш, никаква течност да не ги намокри. Преди да ги употребяваш, надуй ги, за да се отворят по-лесно. Също така, преди да ги употребяваш, измий се хубавичко.“

                                                МЪДРОСТИ И АФОРИЗМИ

• Съдбата има свои приливи и отливи.
• Няма човек без тъга. Ако има такъв, той не е човек.
• Жената в един и същи момент е коприна и коприва.
• Голяма сила има онзи човек, който умее да премълчи, макар да е прав.
• Веселието е сила. Веселият човек по-добре работи, и по-бързо, и по-леко.
• Не говори за своето щастие на човек, по-малко щастлив от тебе!
• Не отнемай на никого вярванията, които го правят честит, ако не можеш да ги замениш с по-добри.
• Ако искаш да бъдеш богат, не учи само как се печели, но и как се пести!
• Ако жените бяха слепи, а мъжете глухи и неми, то браковете щяха да бъдат напълно щастливи.
• Обичам да прощавам, защото знам, че и аз съм човек и че възможно е и аз да греша.
• Природата не е сантиментална.
• Който пие, не мисли. Който мисли, не пие!
• Главата на лудия не побелява.
• Занят ли си – щастлив си!
• Веселието запазва хората повече здрави, отколкото лекарите.

                                 ЧЕТИРИТЕ НЕ СА ОТ ТЕБЕ

Когато се родило петото дете на Х., той забелязал, че детето не е русо като останалите и пита жена си:

– Жено, ще те питам нещо, но закълни се, че няма да ме лъжеш.

– Защо пък да те лъжа. Нямаш ли доверие в мене? Хайде, питай да видим.

– Туй наше пето дете, което се роди, от мен ли е?

– Да, заклевам се, че е от тебе.

Подир няколко месеца, Х. заболява много сериозно и на умиране вика при себе си жена си и я пита:

– Жено, виждаш, че вече аз умирам. Моля ти се, кажи ми, но не ме лъжи, от мен ли е малкият?

– Но разбира се, че е от тебе, бъди сигурен. Ако то не прилича на братчетата си, то е защото те – първите четири – не са от тебе.

 ТЮРЛЮГЮВЕЧ

от Тетрадката на д-р Вахан КУЮМДЖИЯН