ОТ РОМАНА „ЖАДНИ ВОДИ“ … „ЩЕ СИ ВЗЕМА ЗА СПОМЕН И ЩАСТИЕ НЕСПОКОЙНАТА ДУМА ЛЮБОВ“

• Размисли за дебютния роман на Соня Келеведжиева на Валентина Димитрова. За силата, която побеждава житейските несгоди

Няма да забравя една ноемврийска вечер, в която в КДК –  Сливен се състоя премиерата на книгата на Соня Келеведжиева „Наричаха го Софроний“. Тогава Негово Високопреосвещенство Йоаникий каза, че името Соня означава лилия. От този момент нататък, аз все си представям как нашата Соня плува срещу течението на живота така, както една бяла лилия в реката, оглежда се наоколо с любопитен поглед, събира случки и събития, а после ги претворява на белия лист.

Интересите на Соня Келеведжиева са в областта на критиката, драмата, пътеписа, разказа и новелата.

Носител е на награди от национални и международни литературни конкурси.

„Жадни води“ е дебютният й роман. Роман за историята на една любов, но и за един действителен живот, видян в неговите всекидневни, социални и нравствени драми, както и възвишения.

Главните герои Наталия Кипрова и Владимир Остипов са хора на интелектуалния елит, склонни към самоанализ, търсещи смисъла на собственото си съществуване – и на света. Те ненавиждат порочния прагматизъм на света, който ги заобикаля, но тъкмо чрез него воюват и с идеалното у себе си. И тук изпъква нравствената позиция на писателката, като морален съдник с правото да подкрепя истината и доброто. Тя презира еснафството, глупостта, кариеризма, алчността и се възхищава от духовното благородство. Тя изследва сложните душевни драми на своите герои, които минават през различни перипетии, загубват често и посоката, и вярата си, но все пак успяват да слеят своите жадни човешки води.

Соня Келеведжиева описва живо, последователно или едновременно, редица драматични ситуации. В тях се разкриват различни характери, Всеки със своята воля, мечти и желания. Те създават вътрешната многопластова структура на сюжета. Проследени са преживявания на герои, чиято същност се разголва във всекидневието, в огледалото на мътната река на желанията им. Такива герои са Николай Шпатов и неговите родители, Киров / Шефът /, бащата на Владимир Остипов, семейство Скраповски. Особено тънка аналитичност показва авторката при разкриването на тяхната природа, създавана от удоволствията, преситеността, от ранните подтици към разврат.

Романът на Соня Келеведжиева е книга, която ни държи в границите на съвременността и същевременно има големи вътрешни, исторически дълбочини. Писателката проследява живота на своите главни герои Наталия Кипрова и Владимир Остипов в кратко време, но тя изследва и всичко онова, което животът е напластил в тяхното съзнание, вниква надълбоко и в родовите представи на семействата им.

Соня Келеведжиева изправя своите герои пред проблема за щастието. В какво се състои щастието? Дали само в самораздаването на човека на хората и обществото?… – Не, щастието има и особен личен белег, един признак, който не може да се пренебрегне при каквито и да било обстоятелства. Това е стремежът към самоосъществяване в близостта с любим човек, като по този начин може да бъде разкрита цялата сложна и богата вътрешна същност на личността.

В личностите на Наталия Кипрова и Владимир Остипов се сплитат много съдбовни нишки, много сложни тенденции – в едно богатство на вътрешен живот, което сме срещали при върхови достижения в нашата литература.

Главната героиня Наталия Кипрова е красива млада жена с много добродетели и фина чувствителност. Псевдонимът Кипрова й е даден от нейния колега, актьора Мишо Светлински, прототип на актьора Михаил Илийков. В една от народните песни, които той пее, се говори за киприте моми – „Малка мома, кипра калинчица“. Наталия е не само „кипра“, но и много талантлива актриса, която живее истински на сцената, „ перла в короната на театъра“, затова напълно й подхожда този псевдоним. Тя е „жадната вода“, която търси своя „буен поток“, за да се слее с него. Животът я среща най-напред с режисьора Николай Шпатов, който обаче е готов да я „продаде“ на директора на театъра Киров, за да остане следващия сезон в трупата. Чрез образите на Шпатов и Киров писателката разкрива тъмните страни на човека, изнася на показ потъпкването на човещината от жажда за кариера при Шпатов и за плътски удоволствия при Киров.

Любовта, която дава шанс на Наталия да добие гъвкавост и отзивчивост към мига – признак на изкуството да се живее, е с украинския бизнесмен Владимир Остипов. Любовното чувство е тласъкът, който й позволява да усети връзката с природата и безмълвното време, да обикне забележителностите на Одеса, да опознае по-дълбоко руските писатели и руския театър. Ето го откровението на героинята:

„Аз съм огън, ти си вода, Владимир. „Когато огънят обикне водата !“ Аз горях като суха трева – ти ме върна към живота с водите на обичта си. Аз изгарях от страх и самота, напукваше се душата ми жадна – ти утоли ненаситността й. Когато огънят обикна водата, роди се стихия от чувства…“

Всъщност, тези редове са емоционален спомен, връщане към невъзвратими мигове поне за известен период от време, през който в душата й се борят вяра и безверие, тя често губи и отново намира посоката, но светлината на любовта никога не угасва.

Нейният любим Владимир Остипов е красив и умен млад мъж, по професия архитект. Той се влюбва искрено и пламенно в Наталия, но заради родовия дълг и за да спаси фабриката на баща си, той се жени по сметка и се разделя с любовта, с архитектурата и с мечтите си.

Соня Келеведжиева винаги се е отличавала със склонност към анализ на човешкия дух. Тя внимателно се вглежда в сърцето и душата на своите герои Наталия и Владимир, които никога не престават да изпитват духовна жажда един за друг, дори когато пътищата им се разделят.

„Често си представяше душата си не като антиматерия, като частичка, дошла отвън – от света на Бога, а като буйна вода, която клокочеше някъде издълбоко в него. Понякога изригваше буйно и се разливаше широко по тялото му – изсъхнала земя, която бе ненаситна и поглъщаше всеки извор по пътя си. Душата му даваше живот. Тя бе връзката му с един различен иреален духовен свят, в който бе сам. Но само в него и чрез него – щастлив.

Театърът се оказа един от животворните извори за жадните води на душата му. А книгите – те бяха морето, в което водите му се вливаха. Или обратно, книгите – море даваха притоците на душата.“

С дълбоко психологическо проникновение Соня Келеведжиева разглежда връзката родители – деца. Силата на романа не е в отговорите на проблемите, а в точно поставената диагноза на наболели обществени проблеми като: липсата на доверие, на ясен поглед, на искреност, жаждата за пари у Владимир Остипов Старши и Давид Скраповски. В стремежа към повърхностен и разгулен живот у съпругата на Скраповски Маря Фьодоровна. В предразсъдъците на семейство Шпатови, които рефлектират върху техните деца и за някои от тях това въздействие е пагубно. В образа на Александра Петровна писателката отбелязва благотворното влияние на правилното възпитание.

Достойнствата на романа „Жадни води“ са не само в точно намерените характери и в психологическата дълбочина на изображението, а и във великолепната пластика на образите и на словото. Това е книга, която ни доставя наслада със самото й прочитане. Тя непрекъснато ражда чувство на възхищение от красотата на образите, от изяществото на словото, от откритията на една силна фантазия. Тази фантазия по неповторим начин описва и забележителностите на Одеса, и постиженията на руската култура.

Работата на Соня Келеведжиева като сценарист, режисьор и ръководител на театрална формация „Класика“ се е отразила върху строежа на сюжета й, върху динамиката на действията, върху външната пластичност на образите. Аз съм уверена, че и тази нейна книга ще бъде представена на сцена. В нея има откъси от романа в стихове „Евгений Онегин“ на Александър Сергеевич Пушкин, които Наталия Кипрова произнася, когато изпълнява блестящо ролята на Татяна Ларина в Одеския театър за опера и балет. Има стихове на поетесата Тоня Борисова / Антония Кремова / и на самата Соня  Келеведжиева, за която много отдавна писах, че притежава и поетически усет. Всички те не са използвани самоцелно, а са илюстрация на изживяванията на главната героиня Наталия Кипрова.

Метафората в заглавието на романа „Жадни води“ е използвана не само синтактично, но и като обобщение, смислово и сюжетно, за да ни каже, че любовта е изпълнена с болка и драматизъм, но и с щастие – като силна земна мелодия, която побеждава бурите на живота. Сравнения и образи, думи и изрази, поднесени с упойната сила на вдъхновението – всичко това ни учи да опознаваме живота, да го разбираме.

Искам да поздравя  младия художник Мартин Маринов,участвал в оформлението на корицата и с илюстрация в романа.

Ще цитирам и два стиха на Павел Матев, които отговарят напълно на моя интерес към книгата, който се надявам да стане интерес и на други читатели :

„… ще си взема за спомен и щастие

               неспокойната дума Любов.“

Благодаря, Соня, че напои „жадните води“ на душата ми ! На добър час на теб и романа ти !

                                    Валентина ДИМИТРОВА

Моменти от творческия и обществен живот на Соня Келеведжиева – фотоархив:

Снимки:

1. С Константин Шарков- герой на книгата „Душата на Словото“, след премиерата й в КДК-Сливен, 1998
2. Соня Келеведжиева- председател на Общински съвет- Сливен и председател ОбС за сътрудничество с бесарабско-таврийската диаспора и Нина Топалова от Молдова, заместник-председател на Световния Парламент на българите по света, председател на Обществения съвет за сътрудничество с БТД за Молдова и член на Управителния съвет на Българска общност в Република Молдова. Общински съвет-Сливен,2011
3. /сн.12/ С членове на бесарабско-таврийската диаспора в Мелитопол, след подписване на договор за сътрудничество между Сливен и Мелитопол, 2012
4. /сн.3/ С Надя и Цончо Родеви. КДК-Сливен, след представяне на книгата „Цончо Родев – един живот за България, 2000 г.
5. /сн.15/ С Марин Кадиев, представяне на книгата „Нечути женски гласове“-телевизия „Скат“, 2010
6. /сн.14/ С НВП Сливенски Митрополит Йоаникий, след представяне на книгата ми „Наричаха го Софроний“,КДК-Сливен, 2014
7. /сн.13/ С проф. Боян Биолчев, проф. Валери Стефанов, Бойко Ламбовски- след награждаване за разказа „Самодивска любов“ в литературен конкурс на МОН, изд. Анубис и ИК „Булвест 2000“- Стара Загора, 2015
8. /сн.11/ С Анжел Вагенщайн, след представяне на книгата „Серенада за балканска гайда“-Сливен, 2016
9. /сн.6/ С проф. Валери Стефанов-2017, след връчване на I Награда за разказа „До Синая и обратно“ в конкурса на МОН, изд. Анубис и ИК „Булвест 2000“- 2017
10. /сн.5/ С Надя Неделина- герой на книгата на Соня Келеведжиева „Весталка на надежда“,2008