ОСЕМ ГРАДА – С ПОЧИНА НА ВОЕННА АКАДЕМИЯ ЗА ЧЕСТВАНЕ НА РАКОВСКИ. САБЯТА И ПОРТРЕТЪТ

• Написаният от Раковски „Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лято” историците смятат за най-завършената обосновка на четническата тактика в националноосвободителното движение на България

Георги Раковски е не само един от най-видните български революционери. Георги Раковски е идеологът на българската национална революция. Велика личност, към която българската история е в дълг. Недостатъчно проучен. И все още недостатъчно признат.

200 години от неговото рождение ще отбележи България на 14 април 2021 година. За достойно ознаменуване на годишнината, Военната академия в София, чийто патрон е Раковски, създаде Инициативен комитет, в състава на който влизат 8 български града, сред които и Сливен. Останалите са родният му Котел, София, Пловдив, Велико Търново, Карлово, Панагюрище и Раковски. Програмата за честването бе обсъдена на онлайн пресконференция, водена от ген.-майор Груди Ангелов, началник на академията. В нея участваха още министрите на отбрраната и културата, и представители на местната власт, сред които и кметът на Сливен. Инииативният комитет представи програмата на честването и конкретните събития, свързани с живота и делата на Георги Раковски. Те са ориентирани преобладаващо към младото поколение, което трябва да бъде запознато с великото дело на един от най-достойните българи.

Само с такова обществено обявяване на инициативата може да бъде отдадено заслужено признание към паметта и подвига на великия българин, каза началникът на военната академия „Г. С. Раковски“ ген. Ангелов. То дава възможност „за съпричастност на по-голям брой българи към националното отбелязване на юбилея по достоен начин.“

Военният министър Красимир Каракачанов посочи, че Раковски е пример за поколения български революционери, а „легиите на Раковски са олицетворение на общобългарската идея“.

Той изрази надежда, че мащабното юбилейно честване ще стимулира младите да опознаят по-добре личността на великия българин.

Министърът на културата поздрави всички, които са приели да помагат на това благородно дело. И въпреки че няма българин, който да не знае кой е Раковски и да не произнася това име с почит, Боил Банов изрази надежда, че честванията за 200-годишнината от рождението му ще сложат началото на възраждането на личността на Раковски.“

Сливенският кмет Стефан Радев заяви, че Сливен няма как да остане настрана от едно такова родолюбиво дело. И посочи, че най-ярката връзка на воеводския град с Раковски е легендарния Хаджи Димитър. Той припомни, че именно благодарение на идеологията на Раковски, Хаджи Димитър гордо заявява пред румънските власти: „Аз съм политически хайдутин!“ И се чувства свободен да посвети живота си на организираната борба за освобождението на България.

В приветствието си кметът Радев заяви: „Ние се гордеем с нашата история и полагаме непрестанни усилия да запознаем с нея младите поколения… За нас е чест, че сме част от комитета за отбелязване на годишнината от рождението на Раковски. Предстои да включим в тази инициатива културните институти, читалищата и училищата в града. За нас е важно именно в образователната система да предаваме тази наша родова памет и гордост от това, което са направили предците ни.“

Георги Раковски, портрет в няколко реда:

Роден на 14 април 1821 година в Котел. Умира на 9 октомври 1867 година от туберкулоза. Признат за идеолога на българската национална революция. Раковски съставя два плана за освобождението на България. През април 1862 година в Белград той учредява Привременно българско началство и изготвя статута му. То е призвано да ръководи подготовката на българите за въстание. След успешни преговори със сръбското правителство, Раковски създава българска войскова част и това е Първата българска легия. Вторият план на Раковски е събран в написания от него „Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лято”. В него той предвижда освобождението да стане отново с всенародно въстание, но само със собствени сили, а не с помощ отвън. Той предвижда едно върховно командване да създаде четническа армия и тя да навлезе в българските територии по даден сигнал. Според историците, това е най-завършената обосновка на четническата тактика в националноосвободителното движение на България.

Два интересни случая, свързани със свещените реликви на Раковски, разказва във в. „Отечествен фронт“ котленската журналистка и изследователка на родовата памет Иванка Икова. Публикувани са в книгата й с публицистика „Дъх на дюля и индрише“.

САБЯТА НА РАКОВСКИ

Върху мраморния саркофаг с костите на Раковски е полегнало излято от метал знаме със заветни слова: „Свобода или смърт“. А върху него е монтирана сабята му – копие на истинската.

Седем години преди Освобождението, Боню Стоянов се построил нова къща и в един от дуварите зазидал сабя. Дали за да я скрие от зли очи, дали от поверие, че има ли оръжие в темелите на нов дом, той ще е защитен от врагове – никой не знае. Но когато вече в наше време неговият правнук съборил къщата, за да си издигне нова, намерил тази сабя ръждясала и потъмняла, преседяла в зида 90 години. Децата са играели с нея в селския двор. Гьоко Йорданов Бонев – правнукът на дядо Боню, занесъл сабята в Русе, за да си направи нож от нея. Когато майсторът се заловил да я почисти от ръждата, показали се букви и името на някогашния притежател: Сава Стойков Раковски.“

Предали сабята в Историческия музей – сега музей на Баба Тонка.

25 март 1982 година

ПОРТРЕТЪТ НА РАКОВСКИ

В Казанлъшкия музей при читалище „Искра“ се съхранява портрет на Раковски, нарисуван на платно 72 на 50 см с маслени бои. Отначало се е мислело, че той е дело на Николай Павлович, който, както е известно, се е запознал с Раковски в Белград. Разгледан внимателно от специалисти, се вижда, че портретът е рисуван от друг.

Историята на портрета е следната. Известният казанлъчанин и участник в борбите за черковна свобода д-р Христо Стамболски бил дълго време лекар в Цариград. През 1876 г., заедно с някои турски професори, пътувал от София до Ниш с обичайното тогава превозно средство – файтон. На 15 юли пристигнали в Цариброд и спрели да обядват в кръчмата на някой си Стоян Милев. Докторът с удивление съзрял на една от стените в кръчмата голям портрет на Раковски. Той издебнал сгоден случай и попита кръчмаря откъде има този портрет.  Царибродчанинът отговорил, че през 1864 г. минал на път за София някакъв български „газетар“, който оставил книжа, вестници и този портрет, с молба да ги запази докато се върне и ги прибере. Минали години, но никой нищо не подирил и кръчмарят изгорил книжата, а с портрета украсил заведението си. Д-р Стамболски дал бакшиш на кръчмаря. Помолил го да скрие портрета и казал, че на връщане от Ниш ще го вземе. Така и сторил. През 1929 гг. Д-р Стамболски лично донесъл в „Искра“ портрета на Раковски и разказал неговата история. Много вероятно е този „газетар“, който е оставил на съхранение книжата и портрета, да е бил самият Раковски. Това съвпада по дати със завръщането му от Сърбия.

24 ноември 1973 г.

„Нашата свобода от нас зависи“ – Георги С. Раковски