СНЕЖНОТО ВИБРАТО НА „ЧЕРВЕНО И ЧЕРНО“. ПЪРВИ СТЪПКИ НА ЕСТРАДАТА В СЛИВЕН

• Спомени за Началото на Марлена Гетова, от книгата на Неделчо Домусчиев

Преди няколко дни, тези от Вас, които често посещават сайта „ИРИДА СЛИВЕН“, с кратко изложение научиха за издадената през 2017 година книга “Червено и черно“ 1962 г. Неин автор е Неделчо Домусчиев. Днес, с помощта на Марлена Гетова, съавтор и редактор на книгата, връщайки се по пътеките на спомените, ще си припомним за онези времена, поставили началото на музикалната културна история на Сливен.

Ето какво си спомня г-жа Гетова:

“СНЕЖНО ВИБРАТО“ – Съществува ли такъв термин?! Да, разбира се! Само че за тесен кръг музиканти и поклонници!…

Беше една от поредните вечерни, почти нощни, репетиции на току-що сформирания в Сливен младежки оркестър “Червено и черно“. Всички млади, ентусиазирани, непрофесионални музиканти, но! всички пияни от и за музика!

Репетициите ставаха на един потънал в прах и паяжина таван над канцелариите на ГК на Комсомола. Естественно след работно време, за да не ощетяваме държавата, която така и не се интересуваше много от този жанр….Естрадна музика?!?!

В една студена февруарска вечер, когато прочутият Сливенски вятър качествено шеташе по улиците, ние пак репетирахме, премръзнали и неуморни ентусиасти…

Беше дошъл моя ред… Запях. “Тишина“ – една прекрасна руска балада. Но тъкмо когато завършвах с треперещ /от студ/ глас фразата “ти не вспоминаешь обо мнееее…“, «е»-то ми така затрепери, че диригентът Николай Кусев надвика вятърът отвън:

– Стоп! Марийке, какво пееш !? /за Куса всички добри приятелки бяха Марийки/ Какво !? Разбрали сме се за равен, равен тон…. Какво е туй вибрато?“

– Амии, снежно вибрато, Кус!!!

Всички прихнаха да се смеят. А Куса погледна към близкия прозорец, в ъгълчетата на който се беше опазил незнайно как още сняг, какъвто в Сливен не се задържа много и отсече:“ Край на тази вечер! Утре пак по същото време! И…без СНЕЖНО ВИБРАТО !!!

… Така беше. Премръзнали, но винаги с топло чувство за хумор!

А още в началото на книгата на Неделчо Домусчиев, в едно своеобразно представяне, Марлена Гетова пише:

„Редовете, които предстои да прочетете, ще ви разкажат КАК „ПРОХОДИ“ Т.НАР. „ЕСТРАДНА МУЗИКА“ В СЛИВЕН. Ще ви припомни за онези пламенни и неуморими ентусиасти от града, създали първия младежки естраден оркестър «Червено и черно»…По това време държавата твърде предпазливо отваря портфейла си за субсидиране на традиционните жанрове в изкуството /театър, опера, балет, симфонични оркестри/, но за естрадната музика почти не се сеща. Тя си остава доведеното дете в семеството…

Тогава небезизвестните в града Николай Кусев, Неделчо Домусчиев и тримата братя музиканти Гелеви тръгват по мъките из фабрики и заводи, да просят финансова подкрепа за създаването на голям концертиращ естраден оркестър с емблемата на Сливен…

Някои врати се отварят дружелюбно, други се затръшват с ругатни, но след едногодишно каляване на волята и убедителни словоизлияния, целта е постигната – събрани са проклетите финикийски знаци и инструментите са купени.

Насрочена е първата репетиция. Репетиционната зала – един таван, потънал в прах, кръстосан от паяджини, без отопление…

Несгодите обаче са без значение за болните от музика момчета, които се просълзяват, чувайки да звучат за пръв път четири саксофона, три тромпета, цугтромбон и пълен ритмус.

Участниците бяха самодейци и събирането им за репетиции беше възможно едва след 8-часовия работен ден за всеки.

Никой не разполагаше вече с лично време. Но всеки с любов се беше венчал за тая сладка тегоба и търпеливо носеше кръста си…

Защото музиката е като любовта – настани и се веднъж в сърцето ти, спасение няма. Разболяваш се за цял живот.“

                                                          Подбрал: DJ Борис БЕЛЕНСКИ