• „Свети Георги“, Даулите, Омайниковото, Минералните бани, Абланово, Дебелата кория … – любимите на сливенци места през погледа на журналиста Венцеслав Гандев. Памет за Сливен – и за автора на следващите редове.

По-възрастните сливенци, пък и мнозина, които все още се причисляват към младите, помнят дългата постройка, разположила се невъзмутимо на южния склон на „Свети Георги“ ( или още Бармукбаир). Тя е била построена през 30-те години на все по-бързо отдалечаващия се не толкова по време, колкото по дух 20 век. Офицерска организация, след историческия злокобен 19 май на 1934-та година, изградила постройката. Тя трябвало да служи за отдих на военните в Сливен. Още тогава в града е имало голям гарнизон, макар като стратегическо значение да не е бил от първостепенна важност. Параклис, посветен на Светеца-Воин змеепобедител, станал любимо място за много миряни от града под Сините камъни. Те идвали тук с надежда за укрепване на здравето си и отправяли молитвен взор и благочестиви мисли към покровителя на християнското войнство.

Около параклиса се издигаха и други постройки, повечето на частни лица, също използвани за отдих от сливенци. С течение на времето, дългата сграда запустя. Някои виждаха в нея вградения „монархофашистки дух на българската военщина“. По едно време по-трезвомислещи ръководители решиха, че този дух вече е умрял и се заеха да превърнат изоставената постройка в дом за летен отдих на възпитаниците на сливенските детски градини. Това беше интересна проява на стремежа на сливенци към планинските красоти и децата отидоха в така нареченото лоно на природата.

Но „Свети Георги“ не беше единственото или пък най-старото място, използвано от сливенци за почивка през лятната жега и зимните снежни и безснежни студени дни. Всички знаем, че Карандила е бил известен още като укрепващо здравето място, послужило на сливенци като убежище от чумна епидемия ( турската дума „каран“ означава чума ). Бейове, везири и дребни султани от обширната империя на Гази Осман са пристигали тук с многобройните си свити, хареми и челяд. Отпускали са тлъста снага под дебелите и обрасли с честа листовина букаци и дъбрави, зяпали в почуда към скалната хармоника на Камъните и се взирали на юг, белки видят джамията на Султан Селим в Едрине. Още тогава и сливенци, нашите предци, са залюбили това нечумаво място. Лятно време идвали – повечето пеш по Хайдушката пътека – нарамили одеяла, хляб и сухоежбина, устремявали се „под дърветата, където има в туй грещо лято сянка и спокоен сън“ ( Никола Вапцаров, „Влак“, поема за деца ). Наизваждали кой каквото носи за „едене“, натопявали в студени ручеи шишета с ракия, правели салати, печали овнешки бутове и шишчета, и си отдъхвали от изморителните делници. Носела се гълчава, задевки, разказвали се весели спомени, правели си „маскарич“ ( весели сценки ). Акордеони мечтателно „пеели“ за младостта. Някои по-заможни и ербап сливенци си носели пружинени грамофони с „Аз съм мома англичанка“ или „Дълъг влак…“  Тук-таме сред шумолящите клонки на храстите се мяркали влюбени момински очи и жадни младежки погледи! Животът кипял с пълна сила…

Живот е кипя и на Даулите. Мястото където някога турската войска пазела пътя за Северна България и през лютите зимни дни и нощи навремени биели огромен тъпан ( даул ), за ориентация на евентуално заблудили се странници. Тъпанът изчезнал, но името и усойното място останали и оттогава се използват от сериозни планинари за почивка и странстване из прелестната околност на Сливенския Балкан.

И през зимата Даула не е запустявал. Жадни за зимни спортове младежи, лишени от условия за зимно спортуване в града, идваха тук на импровизирани ски-шанци и се отдаваха на емоциите на ски скоковете и слаломите. Е, не беше като Кортина д’Ампецо, но самочувствието и радостта от превъзмогнатия студ на бяха по-малки.

Местността Абланово

А какво да кажем за Абланово или Тодоровото аязмо? Ами Долапите? Мочурите, Омайниковото – все хубави места за почивка в събота срещу неделя или пък само в неделя! На Сливена това му е хубавото, че ха си тръгнал, ха си вече в Балкана. – твърдят опитни и патили сливенски планинари.

Но и на юг, където няма такива планински чудесии, пак е можело да се отдъхва.

Минералните бани са отдалечени от града. Не са като ямболската минeрална ( за жалост вече някогашна!) в центъра на града. Но и на това сливенци намериха практична страна – по-далеч от гюрултията на града, красиви местности – остров в реката, където можеш да се печеш като на море и да играеш на „Робинзон и людоедите“. И за малките юноши и момичета имаше отделни летовища – Чуката, Куш бунар, Гълъбарника, Бабина локва.

Дебелата кория днес

Като тътен от стари спомени сега се носи името на Дебелата кория. Останка от древния Велик Български лес. Защо са я наричали тази кория дебела?  Дали заради широките стволове на множеството дъбове или заради дебелата сянка, която привличаше сливенци да търсят в нея прохлада и емоции? Дебелата кория отдавна я няма! Някои умни стопановеди дошли до мнението, че на мястото на тази дива гора може да се направи стопанство за развъждане на кокошки, пилета и други пернати птици от голямо стопанско значение. Така Дебелата кория изчезна, а на нейно място израсна държавно земеделско стопанство, което с нищо не напомня за Magna Silva Bulgarica.

Ресторантът „Манасирчето“ на Свети Георги, когато го имаше

Изчезна обаче не само Дебелата кория. Няма го вече и Свети Георги – нито детската лятна колония, нито параклисът, нито красивия парк, нито Манастирчето, нито… Нищо! Помете ги устремът на криворазбраната демокрация и свобода, подпомогнати от безразличието на демократичната община. Почти затлачен е Птичият извор ( Куш бунар ), а Тодоровото аязмо е на път от светилище  да се превърне в сметилище, както и целият Сливен!

Венцеслав ГАНДЕВ                                                     В. „Сливен“, 22.09.2011 г.,  издание на Мати Болгария за 16-тата среща на старите сливенски родове

Б.Р. Въпреки, че от написването на материала са минали 9 години  и някои от фактите в последно време са променени, като ситуацията с Тодоровото аязмо и възстановяването на Параклиса „Св. Георги“ например, текстът на Венцеслав Гандев е актуален и днес.

 

 

Споделете в социалните мрежи

Оставете коментар

Редактор: Щилияна Василева

Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.

Подкрепа за нас

При желание за финансова или друга подкрепа за нашия сайт – свържете се с нас.