- „Моят живот прилича на фантастичен филм.“ – пише Елизавета Савченко преди 40 години на английската кралица Елизабет II, чийто съпруг също е от рода Романови
По волята на нерадостната емигрантска съдба, близо 50 години в Сливен тихо и скромно живя пра-правнучката на руската императрица Екатерина Велика – вокалният педагог Елизавета Петровна Савченко, по баща Катеринич. През цялото време малко хора в града под Сините камъни знаеха нейната история – част от историята на руската императорска фамилия Романови. Пък и да са знаели, по времето на соца е било твърде опасно да я споделят.
Бях кореспондент на в. „Труд“, когато, след промените, се срещнах с нея – тогава, през 1997 г., тя беше на 95 години и още в пълно съзнание. Новото време беше възродило надеждите, които цял живот е пазила в най-съкровените кътчета на съзнанието си, въпреки тежестта на годините. Бореше се за една малка общинска гарсониера в старите жилищни блокове зад пазара и мечтаеше един ден да се завърне в именията си в Украйна…
Неумолимото време си каза желязната дума и Елизавета Савченко не доживя да се върне в родната земя…
В Сливен тя пристига през 1953 година, благодарение на композитора Мишо Тодоров, тогава диригент на Сливенската работническа опера. Останал възхитен от изявите й в Пловдивската опера, Мишо Тодоров я кани за вокален педагог на сливенската оперна сцена. Преди да дойде в България, Елизавета Савченко е прима на Македонската опера в Скопие и една от нейните създателки.
КАТЕРИНИЧИТЕ
Жената, в чиито вени течеше синята кръв на фамилия Романови, произхожда от извънбрачното коляно на Екатерина II.
Прадядо й Андрей Катеринич е незаконен син на властната руска императрица, известна с многобройните си любовни авантюри. Екатерина Велика има двама сина – Алексей и Андрей.
Първородният Алексей се води син на нейния съпруг Петър III, но фактически е потомък на граф Григорий Орлов. Андрей е рожба на любовта й с великия хетман на Украйна граф Кирило Разумовски.
Когато Андрей става на 10 години, баща му граф Разумовски, при когото детето расте, пожелава да го осинови. Екатерина или Ката, както я нарича графът галено на украински, не разрешава. Тя самата осиновява момчето и му дава своето име: Катеринич.
Андрей дълго време не знае, че императрицата е рождената му майка. За него тя създава герб, изработен филигранно върху златен медальон във формата на щит. Върху него вляво има ръка с меч, наведен надолу. Вероятно синият фон и изображението на ръката с меча са символ на края на войните между Русия и Украйна. От дясната страна на щита е монтиран голям червен рубин във формата на сърце. Шлем с щраусови пер го краси отгоре. Този медальон е най-скъпото родово наследство, което притежание Елизавета Савченко.
Екатерина впрочем осиновява момчето не от голяма майчина любов, а от страх украинците да не използват наследника, за да поведат отново борба за независимост. След като осиновява отгледания от граф Разумовски свой син, до навършване на неговото пълнолетие императрицата го изпраща да живее при брат си Густав III, кралят на Швеция. После Екатерина го взема отново в двореца си, набързо го жени и изпраща в Украйна. В знак на височайшо благоволение му подарява именията Марковица и Бобровица в Черниговска област. Земите на рода се разпростирали на територия колкото половин България.
Андрей, незаконният син на Екатерина Велика, има три момчета. Най-голямото от тях се казва Петър. Същото име взема и синът му – дядото на Елизавета Савченко, който се пада внук на Екатерина Велика. Петър Андеевич Катеринич е един от първите помешчици на Украйна. Той има голям принос за освобождаването от крепостничество на поета и художника Тарас Шевченко. Господарят на Шевченко – Енгелгард, поискал голяма сума за талантливия крепостен селянин. Тогава Репин рисува портрет на Жуковски и картината се разиграва на търг в дома на Петър Андреевич Катеринич.
Осем години по-късно Шевченко, вече завършил художествена академия, гостува в Марковица. За благодарност към своя благодетел, от февруари до април 1846 г., той рисува осем портрета – на бабата на Елизавета Савченко – Татяна, на дядо й и на някои от техните деца и внуци. Четири от потретите на Катериничите сега се пазят в музея на Тарас Шевченко в Киев.
БАЩАТА НА ЕЛИЗАВЕТА – ПРАВНУКЪТ НА ИМПЕРАТРИЦАТА
Бащата на Елизавета също се казва Петър. Той завършва право в Киев, след което отваря юридическа кантора в Санкт Петербург. Работи като нотариус и спечелва много пари. Петър Петрович Катеринич обаче е преследван от правителството, защото е станал председател на Шевченковското общество. По молба на своята майка, той се завръща в Украйна, за да поеме семейните дела, защото братята му умират млади. Там става предводител на дворянството. Като известен противник на крепостното право, освобождава крепостните селяни на Катериничите и им раздава част от земите си. За да им осигури работа, построява три захарни завода, конезаводи, фабрика. Селището, което израства край тях, се нарича Хутор Петровка.
Петър Петрович Катеринич отива и по-далеч – превръща семейния дворец в имението Марковица в училище, а за фамилията си строи нов дворец в имението Бобровица.
ЕЛИЗАВЕТА В ПАНСИОНА ЗА БЛАГОРОДНИ ДЕВИЦИ
На 22 август 1902 година се ражда най-малкото от деветте деца на Петър Петрович Катеринич – Елизавета. Тя постъпва в училището за благородни девици, което се намира под егидата на руската императрица. При едно от посещенията на височайшата дама в пансиона, Елизавета й поднесла огромен букет от хризантеми, а после пяла на концерта в чест на гостенката. Императрицата много я харесала, поканила я в своята ложа и й подарила бонбониера. После уведомила възпитателките, че иска детето да учи музика на нейни разноски. Те отговорили, че то е от рода на Катериничите и е богато.
Старата дама помнеше и срещите си със семейството на последния руски император Николай II. С четирите му дъщери Олга, Мария, Татяна и Анастасия учили заедно в института за благородни девици. Принцесите винаги били облечени в разкошни бели рокли и носели големи бели шапки. При посещенията на майка им в пансиона идвал и престолонаследникът Алексей, облечен в матроски костюм. Елизавета държала на ръце малкия Царевич при едно от гостуванията на императорското семейство в пансиона.
СЛЕД РЕВОЛЮЦИЯТА
С Октомврийската революция през 1917 година свършват и безоблачните дни на 15-годишната Елизавета Катеринич. Семейното имение преминавало в ръцете ту на белите, ту на червените.
Двама от братята й – Петър и Андрей, били офицери на Врангел. Когато корабите на бялата армия напуснали Русия, Елизвета, заедно с братята си, поела по света, по трънливия път на белоемигрантите.
Снимка: Бялата гардия напуска Крим.
Тя си спомняше ясно барон Врангел – бил фин и елегантен офицер.
И Деникин –неговата противоположност: обикновен, едър, добродушен мъж, който не се срамува да носи и простата войнишка униформа.
Последната си Нова година белите посрещнали в селището Батайск. В малката му църквица Елизавета се венчала за капитана от инженерните войски Николай Савченко от град Самара.
Първото им дете Татяна се ражда в Крим и умира в Сан Стефано, изтощено от дългите преходи. Младото семейство Савченко се установява във Варна, където се ражда второто им дете Кирил, кръстено на хетмана на Украйна граф Кирило Разумовски. След него на белия свят идват Лиза и Андрей. Между 1921 и 1924 г. майка им, потомствената Романовка, работи във варненската фабрика „Картел“.
ОПЕРНА ПРИМА В ЮГОСЛАВИЯ
Братът на Елизавета Андрей се установява в Сърбия и кани младото семейство на сестра си при него. Първата работа на Елизавета в Белград е като солистка в църковен хор. Там я забелязва диригентът на Белградската консерватория и с негова помощ тя завършва оперно пеене, след което отива на специализация в Италия.
В Скопие попада през 1936 г. и става една от основателките на Македонски оперен театър, заедно с това и негова прима, а името й попада в македонската енциклопедия.
Големият й син Кирил изчезва безследно през Втората световна война. В Югославия умира внезапно съпругът й Николай. След тежките загуби, с двете си деца, Елизавета отново поема към България, тъй като на белогвардейците в тогавашна Югославия гледат с лошо око.
След дебют в Софийската опера в ролята на Тоска, започва работа в новосъздадената Пловдивска опера. Там швейцарският възпитаник Мишо Тодоров я харесва и кани в Сливен, където тя пее и работи като вокален педагог в работническата опера през най-силния й период. Обикаля България със сливенски детски хор, дава частни уроци по пеене, пиано, акордеон. Неин ученик е естрадният певец Панайот Панайотов.
ПОСЛЕДНИТЕ БИТКИ НА СТАРАТА ДАМА
Елизавета смяташе Сливен за своя град, въпреки че в годините той не е бил особено любезен с нея. Десетки години старата дама се бори да купи една малка общинска гарсониера, дадена й след дългогодишни митарства от квартира на квартира. Племенникът й, отдавна живеещ в Америка, я убеждава да отиде при него, защото смята, че с нейното родословие там ще я носят на ръце. А в Сливен я разиграват типично по нашенски. След като й обещават, че може да купи цялото двустайно жилище, в една от стаите му настаняват младеж, чиито родители живеят в съседния апартамент. Той отваря врата към жилището на родителите си, за да го направи тристайно, докато жилищната площ на старата дама се свива до гарсониера. Въпреки направените стъпки за отмяна на настанителната заповед на нашественика и откриването на процедура за продажба на жилището на г-жа Савченко, наследницата на Екатерина Велика до края на живота си се бори безрезултатно да придобие малката сливенска гарсониера…
ПИСМОТО ДО АНГЛИЙСКАТА КРАЛИЦА
Това е накратко Одисеята на Елизавета Катеринич-Савченко, пра-правнучка на Екатерина II. „Моят живот прилича на фантастичен филм.“ – пише тя преди 20 години на английската кралица Елизабет II, чийто съпруг също е от рода Романови. Елизабет се заинтересувала от подробности за живота на Катериничите. Написала в отговор благодарствено писмо до Елизавета и – дотук.
Снимка: Елизавета Савченко с трима от своите правнуци.
Семейството на старата дама отдавна е пръснато по света. Синът й Андрей – в Южна Африка, дъщеря му живее пак там, а нейният син – във Франция. За Йоханесбург заминали внукът и правнукът на дъщеря й, която се установила във Варна. Тя носи името на майка си Елизавета и е женена за русенеца Кръстьо Васев. Така в родословното дърво на Екатерина Велика и граф Разумовски се вписва, по волята на съдбата, и един българин.
… Въпреки преклонната си възраст, г-жа Елизавета до последно имаше проекти, кроеше планове. След промените мечтаеше да се върне в родината си, да си вземе имението, да построи в него църквата, която баща й не успял да довърши. Планираше да пътува до Украйна по покана на музея „Тарас Шевченко“, да отвори там училище за иконописци.
Старата дама вярваше, че Катериничите, макар и разпилени по света, един ден ще се завърнат в старите си имения и в родината. Както са вярвали пръснатите по света белогвардейци, изпели заветните думи:
„Прощай, отчий край,
Ты нас вспоминай,
Прощай, милый взгляд,
Не все из нас придут назад…“
Щилияна ВАСИЛЕВА
Споделете в социалните мрежи
Редактор: Щилияна Василева
Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.















