200-ГОДИШНИНАТА НА САВА ДОБРОПЛОДНИ РЕГИОНАЛНАТА БИБЛИОТЕКА В СЛИВЕН ОТБЕЛЯЗА В ИЗВЪНРЕДНА ЕПИДЕМИЧНА ОБСТАНОВКА

• Евкарпидис – Доброплодни – Почетен член на Българското книжовно дружество, отличен от Фердинанд със сребърен медал за заслуги

 200-годишнината на Сава Доброплодни трябваше да бъде последната проява от честването на 65-годишнината от създаването на регионалната библиотека в Сливен, избрала за свой патрон големия български възрожденец просветител и книжовник. Замислено беше големият юбилей да бъде отбелязан подобаващо на рождения му ден 3 декември. Трети декември обаче влезе в календара на извънредната епидемична обстановка, в която и на сливенската регионална библиотека беше разпоредено да затвори врати за читатели и почитатели.

В този ден библиотеката двоен юбиляр излезе със съобщението, че „ За съжаление, поради въведените извънредни противоепидемични мерки в страната за ограничаване разпространението на короновируса, част от подготвените от библиотеката прояви, включени в програмата на честването на годишнината от рождението на Доброплодни, няма да могат да се посетят до 21 декември, а други ще се реализират след отпадане на извънредните мерки.“

Библиотечните служители все пак изразиха своята почит пред личността и делото на Сава Доброплодни с поклонение в камерен състав и поднасяне на цветя пред бюста на своя патрон в Пантеона на възрожденците при паметника на Хаджи Димитър.

Библиотеката подреди с много старание и документалната изложба „Един живот на „полза роду“, посветена на живота и делото на бележития възрожденец. За жалост, точно на 3 декември посетители в библиотеката не можеха да бъдат допуснати. Надеждата е след отпадането на извънредните противоепидемични мерки на 21 декември и до средата на януари идната година сливенци да имат възможност да разгледат изложбата, която съдържа много интересни експонати – документи, снимки, писма и първите издания на негови книги. Ето какви.

Юбилейните витрини представят известната „Игиономия, сиреч правила, за да си вардим здравието“, издадена в Цариград през 1846 година. До нея – първото систематично педагогическо съчинение на български език, наречено „Водител за взаимните училища“, издадено в Земун през 1852година. По-нататък – първото ръководство по стилистика в историята на новата българска литература „Писмовник“ (Писменник) /Земун, 1853 г./Ето я и първата българска пиеса под авторството на Доброплодни –  „Михал. Комедия на четири действия“, издадена в Земун през 1853 г., с която се поставя началото на българската драматургия. Изложбата представя и първото тълкувание на евангелските текстове на новобългарски език  –„Неделни апостоли и евангелия“, издадени в Болград през 1866 година.  И неговата „Кратка автобиография“/С., 1893 г./, съдържаща ценен материал за изучаване на големите просветни и културни преобразования в епохата на Българското възраждане. В изложбата присъстват и любопитни публикации, свързани с живота и делото на Доброплодни.

Специално място в документалната изложба е отредено на една паметна фотография – на възстановената от документален филм за Сливен от началото на XX в. снимка на родната къща на Доброплодни, която за жалост е била разрушена преди 70 години.

Централно място в програмата за юбилейната 200-годишнина на Сава Доброплодни се пада на създаването на документален филм за Сава Доброплодни.  По обясними причини, премиерата му се отлага за началото на следващата година, когато отпаднат ограниченията за организирането на културни събития.

За времето след отпадането на извънредните противоепидемични мерки остава и подготвената с много старание и усилия научна сесия на тема „Сава Доброплодни – живот и дело. Нови изследвания“. Тя трябваше да се проведе на 3 и 4 декември 2020 г., с участието на научни работници и изследователи от Софийския университет ”Св. Климент Охридски”, УНИБИТ, Великотърновския университет ”Св. Св. Кирил и Методий”, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски, Шуменския университет ”Константин Преславски” и други висши училища. Докладите от научната сесия, които вече са пристигнали в биббиотеката, ще бъдат издадени в специален сборник.

Поздравления за двойния юбилей на Регионалната библиотека „Сава Доброплодни“! С искрени пожелания, в това сложно време, да успее да даде публичност на резултатите от своята упорита и задълбочена работа „на ползу роду“.

                                                                                             Щилияна ВАСИЛЕВА

В следващите редове предлагаме представителна извадка от подробното проучване на живота и делото на Сава Доброплодни на директорката на регионалната библиотека Росица Петрова-Василева. Биографичният портрет на видния книжовник и просветител представя интересни и непознати моменти от неговата обширна енциклопедична и общественополезна деятелност.

ЕВКАРПИДИС – ДОБРОПЛОДНИ – ПОЧЕТЕН ЧЛЕН НА БЪЛГАРСКОТО КНИЖОВНО ДРУЖЕСТВО, ОТЛИЧЕН ОТ ФЕРДИНАНД СЪС СРЕБЪРЕН МЕДАЛ ЗА ЗАСЛУГИ

Сава Илиев Доброплодни оставя трайна следа в културната история на България като един от най-изтъкнатите възрожденски учители, плодовит книжовник, читалищен и театрален деец, борец за духовна свобода, активен общественик. Роден е на 3 (15) декември 1820 г. в Сливен, в семейството на Хаджи Илия Славов, учил в гръцките и българските манастири на Света гора гръцки и славянски език, стара и нова църковна музика и посветил живота си на учителската професия по двата езика, както и на църковното пеене. Майка му Хаджи Трендафила e получила манастирско образование и също учителства от младини. През 1805 г. родителите му откриват в дома си едно добре уредено килийно училище. От тях Доброплодни наследява огромната любов към учителската професия.

Сава Доброплодни започва своето образование в училището на баща си. Той е любознателен, ученолюбив и прилежен ученик, има приятен глас и е ръкоположен от Адрианополския митрополит за „анагност“. След Руско-турската война от 1828/1829 г., семейството му се преселва в Плоещ (Влашко). Там през 1833 г. баща му умира от холера и семейството е принудено да се завърне в Сливен, където Сава продължава образованието си в „елинското“ училище на Гаврил Кръстевич.

През 1835 г. сливенският търговец Хаджи Георги хаджи Канев изпраща Сава Доброплодни в Цариград, в семейството на своя съдружник – гърка Челеби Стратаки Пастурмаджооглу, със сина на когото се учат при йеромонах Теофил. В този дом Доброплодни се запознава с Г. С. Раковски и по негово настояване се обръща с молба за помощ към сливенските търговци, за да се запише в Куручешменското училище. На молбите му откликват Хаджи Георги Хаджи Канев и Добри Желязков Фабрикаджията, които отпускат средствата, необходими му за учението в това прочуто училище.

В Куручешменското училище Сава Доброплодни учи шест години, като разширява познанията си по гръцка граматика, превежда свободно гръцките класици, усвоява новогръцкия език и придобива много знания. Заради широките си познания си по класическа литература, той получава и името „Евкарпидис“ (Доброплодни). През юни 1842 г. завършва учението си с отличие и приема поканата на котленските първенци да стане учител в техния град. В Котел Доброплодни пристига на 29 юни 1842 г. и веднага разгръща широка дейност: преподава, води преписки с изтъкнати учители, среща се с видни дейци. Научил, че в църквата тайно се пази ръкопис на Паисиевата „История“, намира време да го препише. В Котел Доброплодни учителства 5 години. Става известен в цялата страна и при него идват да се учат много будни български младежи.

През 1847 г. Сава Доброплодни е назначен за учител и църковен певец в Шумен. През 1849/1950 г. в града е изградено и класно училище – „Полугимназия“, на което през 1852 г. е назначен за директор.

Интересен момент в биографията на Доброплодни е учителстването му в Карловачката гимназия /Сремски Карловци/ от октомври 1853 до юли 1855 г., където преподава гръцки език. Престоят му в Сремски Карловци е твърде полезен за него. Тук той научава добре сръбски език, учи немски и латински. Среща се и общува със сръбския патриарх и други образовани и културни хора. В гимназията усвоява знания и опит, които използва в по-нататъшната си педагогическа дейност в България.

След завършването на учебната 1854/55 г., Сава Доброплодни се завръща в България и се установява отново в Шумен. Тук на дело той прилага опита, свързан с организацията на учебното дело, добит от Карловачката гимназия. Преустройва училищата в Шумен по образец на сръбските в Карловац и на другите славянски училища в Австрия. Основава полугимназия и девическо класно училище. Организира честване деня на Кирил и Методий, като всенароден празник на българската писменост и славянската култура.

Грижите за училищата изцяло запълват времето на Доброплодни. Но още след завръщането си от Австрия, той преценява, че е дошло време в Шумен да бъде открито „едно казино“, което да отрази стремежа на шуменци за приобщаване към ценностите на общочовешката цивилизация. Така, на 29 юни 1856 г., в града се ражда третото поред, след Свищов и Лом, българско читалище, на което Сава Доброплодни става първи председател. Наскоро след основаването на читалището, у младите читалищни дейци се заражда желанието да си имат и свой театър. Идеята бързо се осъществява. На 15 август 1856 г., в едно малко и неудобно салонче, се играе комедията на Доброплодни „Михал“. В този ден се ражда Българският национален театър.

През 1859 г. Сава Доброплодни се завръща в родния си град. В Сливен той системно и настойчиво осъществява редица културно-просветни и общополезни начинания. Реорганизира училищата и създава едно централно училище – Сливенско-Клуцохорска полугимназия. През същата година отваря в Сливен и едно от първите по българските земи неделно училище за възрастни. Изнася всяка неделя след черква лекции на морално-етични теми. Още през 1859 г. реорганизира и училищната библиотека. За пръв път през 1860 г., така наречената Гимназиална библиотека става обществено достъпна и отваря вратите си за гражданството. По негово предложение, на 19 декември 1860 г., в Сливен се открива и читалище – днешното читалище „Зора”. За съжаление, опитите му да стане проводник на европейския бит и култура в града / музика, танци, облекло/ срещат яростната съпротива на сливенското чорбаджийство. Затова той напуска Сливен и постъпва на работа като учител във Варна, където учителства две учебни години – 1862/63 и 1863/64 и също урежда класно училище, активно участвайки в обществения живот на града.

Следващите години Доброплодни последователно е учител в Тулча/1864-1870/ и в Силистра /1870-1872/, където на 1 септември 1870 г. основава читалище. Под негово ръководство, в началото на 1872 г. в Силистра се създава и театрално дружество. Тук Доброплодни взема живо участие в борбата на силистренци за църковното им освобождение. Избран е за делегат на Силистренската епархия за Народния църковен събор в Цариград, за избиране на екзарх и членове на екзархийския съвет.

От 1872 г. Сава Доброплодни е учител в Кюстенджа, където разширява учебната програма на училището, въвежда и някои класни дисциплини, по негово инициатива се създава читалището в града. Тук написва няколко „позорищни игри“, между които и драмата „Светослав“, които под негово ръководство са представени за пръв път на сцена. През 1875 г. отново е поканен за главен учител и певец в Тулча за три учебни години. Там дочаква Освобождението.

От 1878 до 1881 г. Доброплодни е член и председател на Окръжния управителен съвет във Варна, а след това – инспектор на Разградски учебен окръг – до 1885 година.

Сава Доброплодни е плодовит книжовник. Знанията му се отличават с присъщата за съвремието му многостранност: в областта на филологията, естествените науки и на „педагогията“. За нуждите на образователното дело той съставя и отпечатва „Игиономия, сиреч правила, за да си вардим здравието“ (1846), определяна като първото ръководство по здравеопазване у нас, издадена повторно в съкратен вид под заглавие „Кратко здравословие …“ (1865). Неговият „Водител за взаимните училища“ (1852) е първото систематично педагогическо съчинение на български език. Следващите му трудове са „Писменик“ (1853) – първото ръководство по стилистика в историята на новата българска литература, „Училищни таблици“ (1857), „Пространний буквар за децата, или взаимоучителни таблици“ (1860), „Нов буквар за приготовление към звучната метода“ (1866). „Неделни апостоли и евангелия“ (1866) са първото тълкувание на евангелските текстове на новобългарски език.

Възрожденската преса от 1857, 1860 и 1875 г. съобщава и за други подготвени за издаване негови учебници. През 1893 г. излиза последната му книга „Кратка автобиография“, съдържаща ценен материал за изучаване на големите просветни и културни преобразования в епохата на Българското възраждане, както и на публикации свързани с неговия живот и дело. В областта на драматургията, освен комедията „Михал“ (1853), с която се поставя началото на българската драма, Доброплодни написва и превежда още пиесите: „Тримата ефрейтори“ – комедия в 1 действие, „Прошенописецът“ – комедия в 1 действие; драмата „Двамата взводни командири“; „Нещичко“ – монолог в една сцена; „Вяра и любов“ или „Велислав и Слава“ – драма в 3 действия.

Сава Доброплодни получава заслужено признание за просветителската си и книжовна дейност още приживе. На 6 юли 1884 г. е признат за почетен член на Българското книжовно дружество. На 18 май 1889 г. е удостоен от княз Фердинанд със сребърен медал за заслуги.

Умира на 19 април 1894 г. в София.

Заслугите на Сава Доброплодни за просветното и културното издигане на българския народ са неизброими. Такава личност не бива да потъва в забрава. Затова сливенската регионална библиотека ще продължи да инициира прояви за изследване и популяризиране на неговия живот и дело.

Росица ПЕТРОВА-ВАСИЛЕВА

Б.Р. Снимките в публиккацията са осигурени с любезното съдействие на Регионалната библиотека „Сава Доброплодни“ – Сливен.