СЛИВЕНЦИ В КАРТИНИТЕ НА ИВАН САВОВ

Преди да стане известен художник и оперен сценограф, в младите си години Иван Савов е известен представител на сливенската бохема. Той е авторът на емблемата на Държавния куклен театър в Сливен. Като сливенец до девето коляно, може с часове да разказва забавни сливенски истории.

Родният Сливен го дарява с две неща: корени и криле. Роден е в Клуцохор, на улица с името на Хаджи Димитър. Художникът Добрев Добрев е негов братовчед по бащина линия. Майка му е от комлучанския род Карарадеви. От майчиния му род е един забравен иконописец и резбар на Атонските манастири. По женска линия е далечен родственик на Сирак Скитник и Стефан Киров. Името на баба му Иванка Славова, известна килимарка,  се споменава в третия том на Историята на Сливен на Симеон Табаков. Дядо му Тодор Колев е военен фелдшер, сред девоенизирането си – санитарен инспектор. Баща му Сава Колев е един от първите сливенски електрификатори на Сливен и минералните бани през 1928-1930 година. За свой учител в живописта смята сливенския художник Русчо Симеонов, чието киноателие било миниакадемия за начинаещи художници.

… За твореца родното място винаги е извор на вдъхновение. Там духът му се освобождава, въображението намира образите, които търси, коренът му дава изначалната сила. В цикъла картини на художника Иван Савов, който той счита за специален, оживяват сливенски сюжети, разкази и легенди. Те са свързани с любимата му възрожденска епоха, за него тя е „крилатата епоха“ на българската история, там са върховете на националното ни съзряване.

„На банята, на среднята“ е картината, пресъздала една комична история в Среднята баня. Тази стара баня по някаква случайност е оцеляла до днес, напук на всички частни, общински и държавни безотговорности. Средната баня е в центъра на Сливен и монументалните й остатъци още се виждат в двора на старата сливенка Мариола Тютюнджиева. Това е единствената баня от турската епоха, градена с характерния за римската баня хипокауст. Подът й е поставен върху колони, под които минава огъня и дима и така банята се подгрява. Един огромен камък стои в средата й, върху него телляците търкат с кесии гърбовете на къпещите се, която процедура на турски се наричала „гюбек таш“.

Многофигурната композиция, работена доволно дълго време, вече е добила популярност. В основата й стои една сливенска градска песен със същото име. В картината на Иван Савов се разказва митологизирана във времето и превърната в градски анекдот случка в женската баня. В нея работел като кюлханджия един циганин, нает да подгрява голямото огнище. Веднъж циганинът се напил до козирката и за да не си прави много труд с дървата, наблъскал наведнъж в огнището голяма купчина кютюци. От силната температура се спукала една от подовите плочи и през нея забълвал пушек и дим, вдигнали се облаци от пара. Затова в народната песен се пее: „Излезе черно малаче без глава и бяла патка без крила“. Черното малаче – димът, бялата патка – парата. Изплашени, жените избягали навън. Поради което, песента  реди: „И като хукнаха да бягат, бабите – при кютюците, булките – при табаците, момите – на шадарфана“. Което означава, че бабите успели да стигнат само до най-близките кютюци, а булките, като по-пъргави, пробягали повече път – през Аба пазар, до табаците. Уплашените моми стигнали чак при шадравана на площадчето пред старите хали. Голият пробег на момите по сливенските улици събудил голямо любопитство и възхищение сред мъжете.

Тази история дала възможност на художника да изобрази част от стария сливенски Аба пазар, която вече не съществува, но която, за късмет, е съхранена в рисунките му от младостта. Там са притиснатите една до друга три маази, боядисани в три различни цвята, със залепената  до тях сливенска кръчма „Касапска среща“, а до нея – „Мечката“ на бай Иван Хисапчия. Иван Савов е изваял спомена за тези стари къщи в компанията на бягащите жени. Така от анекдотичната песен се ражда картина, получила високо отличие на Четвъртото Балканско квадрианале на живописта „Митовете и легендите на моя народ“ в Стара Загора през 2016 година.

Картината със сливенската Средна баня е откупена от Старозагорската  художествена галерия, а община Сливен, с помощта на спонсори, откупи за Сливенската художествена галерия първата картина от серията – „Халеевата комета“, рисувана по разказ на първия учител в рисуването на Иван Савов – бай Русчо Симеонов. Художникът се надява тя да бъде поставена не в депо, а в сливенското кметство, където ще я гледат много хора.

„Халеевата комета над Сливен“ е монументално платно, правено с възторг и вдъхновение от художника, защото е посветено на родния му град. Сюжетът в него пак е по стар сливенски анекдот. … Чули сливенци, че идва към земята Халеевата комета, но, според тогавашните слухове, тя вещаела свършека на света и второто пришествие. Изплашени от предстоящия апокалипсис, те реагирали … по сливенски. Качили бъчвите си с вината на големи талиги, натоварили в тях много ядене и гювечи, отишли при Змеевите дупки под Сините камъни и опънали на поляните големи и пищни софри. Започнали да ядат и пият до зори, решени, ако ще умират – да умрат както трябва. В картината градът е празен, всички са се изселили в Балкана. Но в празния град се различават познати архитектурни силуети. Платното е изградено от три композиционни ядра. Под Змеевите дупки вдясно е разположена  сливенската копмания, която яде и пие на корем. От другия край на платното циганите правят същото като българите, само че надуват зурни и вият кючеци. А в средата, от града към манастирчето „Свети Георги“, върви нагоре владиката Серафим, начело на литийно шествие, което да измоли божията милост. И над тях блести опашката на Халеевата комета. Тя огрява един хипотетичен стар град, някъде с познати сгради в едновремешния си вид, другаде – свободно композирани. Постигнат е ефектът на онзи романтичен Сливен, който отдавна не съществува, но който художникът, като именития си предшественик Добри Добрев, носи в сърцето си. За миналото, което не може да  върне, той припомня с усмивка.

Третата картина на Иван Савов от неговия сливенски цикъл има характер на божигробско платно – т.нар. йерусалимие. Тя още не е завършена, но е замислена ето как. Платното има централна част и в долния край – три по-малки картини. Характерно за нея ще е, че в една и съща плоскост художникът изобразява събития, случили се в различно време. В първата бъдещият сливенски Свети Димитър работи като занаятчия, другата представя задържането и бичуването на Св. Димитър, третата – молитвата на Св. Димитър. И в централната част най-горе – обезглавяването на Свети Димитър на сливенския площад. Разказът в това имитирано божигробското платно е изграден по писание от 19 век, част от което е публикувано в юбилейния сборник на църквата „Св. Димитър“ през 1931 година, в което се разказва житието на Св. Димитър Сливенски. Когато турците обезглавили този сливенски Димитър, защото отказал да се потурчи, пътешественици минали през Сливен. В деня на неговата мъченическа смърт, те видели от небето да слизат седем небесни кандила, за да осветят подвига на човека, загинал за християнската вяра.  Сливен е митрополитски център още от създаването на самостоятелната  Българска православна църква, затова този негов пореден бунтар и герой е канонизиран за светец. Той става патрон на града под Сините камъни.

… Иван Савов често разказва и може би някой ден ще изрисува една негова любима смешна история по едновремешното описание на Сливен и сливналиите от един сливналия, с неизбежен камък в градината на вечния съперник Ямбол. Тази история била написана през 1854 г. от неизвестен дописник на известния „Цариградски вестник“. Пътешественикът, минал през Сливен, похвалил града така: „Градът Сливен се намира в подножието на Сините камъни / в скоби – Балкан/. Той се намира на проветриво място, където духат много силни ветрове и текат бистроструйни реки, които отнасят всички нечистотии къмто Ямбол. Поради което сливналията е як като дрян и червен като чукундур / в скоби – цвекло/.“ …

                                                                                         Щилияна ВАСИЛЕВА