ГЕОРГИ ДЖАГАРОВ – ЕДИН СТРОИТЕЛ НА ДЪРЖАВАТА НА ДУХА

• 30 ноември 2020 – 25 години от кончината на поета

Земя като една човешка длан…

Но по-голяма ти не си ми нужна.                                                                                    

Щастлив съм аз, че твойта кръв е южна

Че е от кремък твоя стар Балкан…

Ако има основание да се говори за христоматийни творби, то сред тях едно от челните места заема безсмъртната Джагарова „България“. /Драгомир Шопов/. Да се надяваме, че това антологично стихотворение ще се изучава в учебниците по българска литература, но писателите мълчат,  Сливен мълчи.

В книжарниците няма да намерите неговите стихосбирки. „Този свят … той е капка от мойто сърце.“  – написа поетът Георги Джагаров.

Наскоро неговата съпруга Цвета Джагарова издаде книгата си за него  “Поетът и Непоетът“. Тя цитира последните негови думи: „Вярвам в оцеляването на нашия народ, въпреки всичко –  вярвам!“ В последното си предсмъртно интервю пред Люба Кулезич в болничната стая, поетът изповядва: „…Затуй се обръщам към младите момичета и момчета: към честните, смелите, умните деца на България … те трябва да излязат напред, да се обединят, да разберат съдбата ни да рискуват … да ни посочват пътища… и да ни поведат.“ Пророчески думи!

В името на литературната памет на България, братът на Георги Джагаров – Стефан Джагаров, който е на 92 години и днес живее в село Бяла, с помощта на редакторите Христина Димова и Димитър Петков-Боцмана, през 2003 г. издаде книгата „За моя брат“ и с второ допълнено издание през 2018 г. от ИК „Жажда“ – Сливен. В книгата са събрани оценките на наши и чужди творци за поета, драматурга, публициста, държавника Георги Джагаров, оценен приживе и след неговата кончина.

ДРУГИТЕ ЗА НЕГО:

Величко Хинов издаде книгата „Последно“ с последни интервюта с Георги Джагаров.  Във в. „Словото днес“ , бр.18 от 2011 г., той казва: „Джагаров е мащабна фигура, творец с място и значение в българската литература… В челото. Джагаров е в челото на българската поезия, на българската литература. Не за пигмеите, за литераторстващите пигмеи, а за истинските творчески личности, събратята му по перо. Той е начело!“

Драгомир Шопов: „Каквото и да се говори и пише сега за него, никой не може да отрече, че Джагаров беше личност. И такъв остана до края на земните си дни. В страничка от неговия дневник може а се прочете, че „мълчанието не винаги е знак на съгласие. Понякога то е по-силен израз на протест дори от един вик.“

Камен Васевски: „Георги Джагаров като никой друг се гордееше със Сливен и Сливенско… Той беше сред неизтощимите начинатели на многоцветните празници „Сливенски огньове“, озарението от които още, още се усеща.“ /от погребалното му слово, 4.12.1995 г., София/

Надя Попова, поетеса, носителка на Националната награда на името  на Георги Джагаров през 2010 г. : „Звезда от голяма величина в селенията на ненакърнимото българско поетическо слово … Стихотворенията му за Отечеството, чийто ненадминат образец е антологичното „Земя като една човешка длан … „ винаги ще предизвикват спазъм в гърлото. Те могат да бъдат рецитирани от сцена, да кънтят в тонколони, но най-добре е да се четат шепнешком.“ /14.07.2010 г./

През тази година с наградата на името на Георги Джагаров бе удостоен Борислав Геронтиев и бе отличен за постиженията му в изследването и популяризирането на българския фолклор. През годините наградата са получавали Михаил Белчев, Ваня Петкова, Минчо Минчев, Никола Инджов, Иван Балабанов, Петко Андасаров, Ивайло Диманов, Матей Шопкин, Христо Ганов, Драгомир Шопов, Андрей Андреев, Трендафил Георгиев, Найден Вълчев и … забележете – нито един сливенски творец. А Сливен е град на поетите. Няма да ги изброявам. Но се изкушавам да напиша името на една изключително талантлива сливенска поетеса с днешна дата – Ники Комедвенска.

Поезията на Джагаров е преведена на десетки езици. Самият той, завършил с отличие Московския литературен институт „Максим Горки“ превежда руските класици и и както пише поетът и преводач от френски език Кирил Кадийски, „ …преводите на Маяковски показват високия градус на граждански огън, бушуващ у Джагаров.“

Нил Гилевич: „Стихотворението „България“ буквално ме потресе. Да, то беше съвсем съзвучно с моите настроения и мисли. Добих чувството за кръвно родство с поета.“

Николай Федоренко: „Джагаров е страстен певец на разкрепостеното Отечество, на синовния дълг към него, на мъжеството и честта.“

Владимир Соколов: „… и не виждам никакво разминаване между човека Джагаров и този образ на поета, който се изправя от страниците на неговата винаги страстна и неравнодушна поезия. Това  не е само нравствено човешко качество, това е качество на таланта – рядко, щастливо, мъчително. Джагаров е поет, богато надарен с това свойство.“

Този талант притежаваха сливенският поет Дамян Дамянов и поетесата Елисавета Багряна. Дамянов се прости с думите за Джагаров: „България се сбогува с един свой достоен син и воин, а литературата ни – с един голям творец. Името ти ще остане да свети с най-ярките съзвездия на родната ни писмовност. /30.11.1995 г., София/

По случай 60-ггодишнината на Джагаров, Елисавета Багряна е споделила:  „Неговият поетически свят се отличава със своята темпераментност, бойкост, борбеност, бодрост, смелост и критичност… Джагаров не съчинява, не следва модели от модни литературни течения. Неговата поезия е истинска.“

Чавдар Добрев: „Никой обаче не успя и няма да успее да отнеме вечното в гласа на Георги Джагаров, неговата драматична стихия, неговата надежда, че тази наша родина все някога ще стане по-добра и по-справедлива.“ /из траурното му слово, 1995 г./

Йордан Янев: „“Георги Джагаров ни остави живописните картини на своята душа.“

Съпругата на поета Цвета Джагарова разказва: „В Лондон, 1967 г., на премиерата на „Прокурорът“, аз бях. Това са звездни мигове за нашето семейство. Тогава видях неговия триумф, как публиката го аплодира. Той беше воин. Будител, който отстоява престижа на страната си. Бях с него и през 1965 г., когато, в качеството си на председател на СБП, беше поканен на Стружките вечери на поезията… Искаха да признае македонската нация. От живото тяло на българската нация! Искаха преводач, а се разбирахме с две думи. Той страдаше от всичко това. Ако днес беше жив, той щеше да бъде пак същият страдалец, но бунтари вечен Дон Кихот.“ /2018,2020 г./

„ПРОКУРОРЪТ“ – пиесата, посветена на неговия приятел Стефан Гецов, излязла в джобен формат през 1965 година, „Български писател“, с посвещението: „На Стефан Гецов – актьора и приятеля“ – Авторът. Артистът Стефан Гецов, изпълняващ главната роля, написа: „… Той, от голямо уважение към Сливенския край, я предостави първо на Сливенския театър, на сливенския зрител…. В голяма степен аз бях готов за ролята. За мен беше лесно, защото винаги в съзнанието му стоеше мисълта, че ролята, която пише, я пише за мен. Близо 20 пъти спектакълът се играе в Сливен, София, Пловдив, навсякъде.“

В Лондон в. „Дейли експрес“ е написал: „Явно творбата е на писател с пламенна чувствителност и силен интелект. Критикът Ървинг Уърлд  в „Таймс“ анализира „Прокурорът“ с думите: „Прокурорът“, погледнат и от българска перспектива, е твърде значителна пиеса.“

На Третия преглед на българската драма и театър през 1964 г., при участието на 65 постановки, първа награда получава постановката на Сливенския театър с режисьор Енчо Халачев. Изпълнителят на ролята на следователя Венелин Пехливанов споделя: „Новаторството на Джагаров е  в жизнената правда на неговото творчество.“ За ролята на си на Прокурора харизматичният сливенски актьор Иван Раев получава национална награда. Награда получава и Венелин Пехливанов за ролята на Следователя. Съпругата на Иван Раев Валя Раева, драматург, пише: „Джагаров казваше, че Иван с неговия характер и неговата гражданска позиция е прототип на Радев от пиесата му „Тази малка земя“.

И въпреки забраната на филма „Прокурорът“, той бе прожектиран след 20 години, когато Джагаров бе на болнично легло.  В своя герой Прокурора той въплъти нещо от себе си. В пиесата се коментира съдбата на човека, на обществото ни, на нашето бъдеще. Поставят се мащабни въпроси на епохата и затова тази творба ще живее винаги на театралната сцена.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Не е случайна специалната международна Наполеонова нагррада „СОЛЕНЗАРА“   на ГГеорги Джагаров за чуждестранна литература на Френската академия на науките в Сорбоната през 1982 година, определена от 40-те безсмъртни членове на Академията, основана през 1635 г. от създател си Ришельо.

Георги Джагаров, роден в хайдушкия поетичен Сливен под Балкана, ще продължи да излъчва своята ярка светлина, както Сините камъни ни обгръщат всеки ден със своята слънчева синева.

Христина ДИМОВА,

дългогодишна уредничка в  Националния  литературен музей