КОГАТО СЕ НАЛИВАХА ОСНОВИТЕ НА СЛИВЕНСКИЯ ХУДОЖЕСТВЕН МУЗЕЙ…

• „Признателен съм на всички, които продължиха изграждането на Сливенската галерия, която е една от най-богатите художествени колекции в страната“. Спомен на първия й уредник в периода 1963-1968 г., художникът Иван Кънев, който оставя галерията с фонд от 365 творби.

Някои от галериите в България са създадени на базата на художествените сбирки към читалищата. Такъв е случаят с художествената галерия „Димитър Добрович“ в Сливен. Тя води началото си от художествената сбирка към читалище „Зора“. В статията „Биографичен очерк“ на Димитър Даскалов от 1911 година, посветена на сливенския художник Йордан Кювлиев, четем следното: „Картините на Йордан Кювлиев трябва да бъдат основа на един художествен музей, какъвто гражданите на Сливен трябва да побързат да устроят в града си. Ето защо ние отправяме нашата молба към родителите на художника, да запазят от всякаква по-нататъшна продажба картините на покойния им син. А към сливенци отправяме своя апел да увековечат паметта на достойния съгражданин като основа на тая художествена галерия.“

Думите на Даскалов биват чути и като прибавим картините на починалия през 1905 година възрожденски художник Димитър Добрович, творбите на Добрович и Кювлиев стават основното ядро на художествената сбирка.

Постепенно колекцията се попълва с творби на местните художници Добри Добрев, Марко Дограмаджиев, Стефан Егаров, Евгений Курдов, Георги Хаджидимитров и др. Тази политика на събирателска дейност продължава и когато художествената сбирка се обособява като художествен отдел към Окръжния исторически музей.

През 1963 г. е отпусната щатна бройка за уредник на художествения отдел на музея. Аз току-що бях завършил художествената академия и по искане на директора на музея Георги Славов, бях разпределен в Сливен. На 10 юни поех художествения отдел, а на 11 юни имах една необикновена среща, която се състоеше в това, че началникът отива при подчинения си. Елена Бацова, уредник в музея и археолог, отговаряла дотогава и за художествения отдел, ми предаде описа на фонда, съдържащ 109 творби, показа ми къде се съхраняват картините, предостави ми различни нормативни документи, свързани с музейното дело и аз се задълбочих в запознаването с документацията.  По едно време, на вратата се почука и в стаята влезе изискан посетител: „Вие сте Иван Кънев, добре дошъл, чакахме Ви. Вбъдеще ще работим заедно. Каквито и проблеми да има, идвайте при мен. Аз съм Георги Йорданов, секретар на ГК на БКП.“

След една седмица, с директора на музея проведох разговор за моите виждания за развитието на галерията, за целенасочената събирателска работа, за създаването на първата експозиция със специфичен облик и за нарушаването на създалата се традиция да се купуват картини само от местни художници. Друг въпрос, който обсъждахме, бяха сумите, определени за откупки – скромните 4000 лева. Изникна и проблемът за материалната база и самостоятелната сграда на галерията. Единствена изложбена зала тогава беше адаптираната част от тавана на музея. Там се подреждаше експозицията с картини от художествения отдел, както и други изложби.

Наред с разработването на горепосочените проблеми, аз започнах да оглеждам различни сгради в центъра на Сливен с мечтата някоя от тях да стане галерия. Особено ми харесваше Узуновата къща, където се помещаваше Окръжният съвет на профсъюзите. Когато споделих това свое виждане, отговорът беше: „Мечтател!“

През септември се откри изложбата на окръжната група на художниците в музея.  Сметнах, че на всяка цена тя трябва да бъде посетена от председателя на ОНС Петър Филипов и му изпратих официална покана. Дни преди изложбата да бъде закрита, от кабинета му се обадиха да го чакам в изложбената зала. Филипов пристигна, представих му картините и авторите. Той разгледа изложбата, спря пред един пейзаж, каза, че много му харесва и попита за автора. Тъй като това беше моята картина, аз събрах смелост и му споделих идеята си за сградата на профсъюзите я да се адаптира за художествена галерия. Той раздразнено отвърна: „Стига с тия профсъюзи!“ Беше решил, че става въпрос за един клуб на профсъюзите, за който преди това е имало предложение да се ползва за галерия, което и аз смятах да неподходящо. Трябваше отново спокойно да му обяснявам, че става дума за окръжния съвет на профсъюзите, намиращ се в Узуновата къща. Той се замисли и отговорът му бе: „За десет години напред няма да мислим за галерия. Решава се един проблем!“ Ясно беше, че е приел благосклонно предложението. Благодарих му. Предстоеше люта битка.

Спомних си думите на Георги Йорданов, когато имам нужда, да отида при него. Поисках среща, споделих идеята си и му разказах за срещата си с Филипов. Той възприе предложението ми и подкрепата беше налице. На следващия ден във в. „Сливенско дело“ започнаха разговори за адаптирането на Узуновата къща за галерия. Не спомням точно дали в края на 1963 или в началото на 1964 г. излезе решение на Бюрото на ОК на БКП окръжният съвет на профсъюзите да освободи Узуновата съща за художествена галерия.

1963, 1964, 1965 бяха години на усилена събирателска работа, на подготовка за откриване на първата експозиция на художествения отдел на музея. С ремонта на сградата се зае Георги Славов – директор на музея, като вътрешното оформление на залите се извършваше с участието на арх. Колев от ОНС и не мен, като уредник на галерията. Събирателската работа, посещенията на ателиета на художници и предложенията за откупки се осъществяваха от мен.

Посетихме наследниците на Сирак Скитник, закупихме последната му нарисувана картина „Цветя“, която стоеше на статива в стаята на съпругата му Олга. Посетихме и Донка Константинова, сестра на писателя Константин Константинов и откупихме картината „На балкона“, а пейзажът „Хотел“ тя подари на галерията.

С откупуването на картините на Сирак Скитник и Донка Константинова се сложи началото на целенасочена събирателска дейност на произведения на художници от поколението на 20-те и 30-те години, чиито имена са емблематични за новите съвременни търсения в областта на живописта, скулптурата и графиката.

Откупихме също и картина от Цанко Лавренов, две картини от Майстора, два пейзажа от Борис Денев, картини от Стоян Венев, Златю Бояджиев, Преслав Кършовски, Светлин Русев, Александър Петров, Атанас Жеков, Енчо Пиронков. Но парите не стигаха.

Своите идеи за развитието на галерията споделях с Преслав Кършовски. Няколко пъти той гостува в Сливен, за да обсъждаме въпроси, свързани с ремонта на сградата и развитието на галерията. При едно мое посещение при него в София, в Комитета за културни връзки с чужбина, където беше завеждащ сектор „Изобразително изкуство“, разбрах, че комитетът притежава голяма сбирка от произведения на изкуството, с която организират изложби извън страната. След като я разгледах, в мен се породи желанието десетина картини от тази сбирка да станат собственост на Сливен. Деликатно обсъдихме това мое виждане с Кършовски. Направихме опис на творбите. Той обеща, че ще работи по въпроса. Председател на комитета за културни връзки беше Екатерина Аврамова, родом от сливенския край, което даваше надежда, че въпросът може да се реши. Върнах се в Сливен. Този път, освен при Георги Йорданов, отидох и при Георги Данчев, секретар на ОК на БКП и при Георги Андонов, зам.-председател на ОНС. Разказах им за картините и ги помолих, ако имат възможност, да говорят с Екатерина Аврамова. Може би след месец, Преслав Кършовски ми съобщи, че творбите, които сме отделили, се предоставят на Сливенската галерия.

А това бяха: два акварела от Никола Маринов, „Пижо и Пендо“ от Александър Божинов, пейзаж „Търново“ от Никола Танев, „Портрет на жена“ от Елисавета Консулова-Вазова, пейзаж „Търново“ от Иван Христов, „Балчик“ от Кирил Цонев, „Натюрморт“ от вера Недкова, „Пейзаж“ от Данаил Дечев, четири рисунки от Илия Бешков, „Машинист“ от Иван Фунев, „Глава“ от Донка Бояджиева.

И така, на 24 май 1965 г. се откри първата експозиция на художествената галерия, наименувана „Димитър Добрович“. В нея присъстваха: новооткупените творби, дарението от Комитета за културни връзки с чужбина, избрани картини от художествената сбирка, както и гостуващи творби от Националната художествена галерия: „Портрет на Винарова“ от Стефан Иванов, „Глава на момиче“ от Антон Митов, „Планински пейзаж“ от Сирак Скитник, „Копачи“ от Иван Ангелов, „Портрет на ген. Владимир Стойчев“, творби от Художествена галерия Пловдив: „Белерефон“ – литография и „Райна княгиня“ – живопис от Николай Павлович, „Хаджи Калчо Дренски“ – живопис и „Васил Левски“ – литография от Георги Данчов, „Крали Марко замахва сабя“ – гравюра от Веселин Стайков, „Портрет на дете“ от Иван Мърквичка, картините: „Селска идилия“, притежание на Българска народна банка в град Сливен, „Море“ от Александър Мутафов, собственост на Градския народен съвет, „Автопортрет“ от Атанас Кавръков, притежание на читалище „Зора“ и четири икони от храм „Св. Димитър“.

След откриването на експозицията, продължихме събирателската дейност, независимо от малкия бюджет. Закупихме картини от Кирил Петров, Александър Стаменов, Васил Бараков, Мара Цончева, Бенчо Обрешков, Илия Петров, Иван Пенков, Васил и Елка Захариеви, Димитър Станков, Мара Георгиева, Генчо Гиндев и други. С тези попълнения галерията доби свой специфичен облик.

Искам да спомена за още една съвместна проява с в. „Сливенско дело“ и художествената галерия. Създадохме рубриката „Познавате ли тези имена?“, която изигра голяма роля за опознаване творчеството на художниците, застъпени във фонда на галерията.

Друга дейност, която се посещаваше с интерес, бяха организираните периодични изложби на първия етаж на галерията. Това бяха изложба на Йордан Кювлиев, изложба на Сирак Скитник през 1966 г., първата организирана след смъртта му през 1943 г., изложба на Васил и Елка Захариеви, изложба на Карл Ерик Мюлер, изложба с рисунки и изложба живопис на Никола Танев, изложба текстил на Димитър Станков.

В залите на галерията се организираха и изложбите на Окръжната група на художниците. Провеждаха се и вечери на изобразителното изкуство с участието на изкуствоведите Костадинка Паскалева, Нина Лаптева, Искра Велчева, Ирина Михалчева, Ана Рошковска, Кирил Кръстев, Димитър Аврамов и Светлин Босилков. През това време галерията се водеше към Окръжния исторически музей, но всичките й разнообразни прояви и високото ниво на първата й експозиция я издигнаха на равнището на един самостоятелен институт, който беше гордост за града.

Благодарение на тази ми дейност, в началото на 1968 г. бях поканен на работа в Националната художествена галерия. В края на февруари напуснах галерията, оставяйки фонд от 365 творби, с което завърши първият ми етап като музеен специалист.

На мое място, уредник на галерията стана художничката Соня Колева.

Признателен съм на всички, които продължиха изграждането на Сливенската галерия, която е една от най-богатите художествени колекции в страната.

Иван КЪНЕВ

Б.Р. Материалът е предоставен от художника Иван Кънев. Той се съхранява в архива на Художествената галерия „Димитър Добрович“ – Сливен.

Б.Р. Подбраната в тази публикация илюстрация е от репродукции от изданието „Живопис – Избрано от колекцията на Художествената галерия „Димитър Добрович“ – Сливен. Тя няма претенции за абсолютно точно съвпадение с времето, посочено в текста, но дава приблизителна представа за авторите и творбите, съхранявани във фонда на галерията.

Моменти от откриването на изложбата на художника Иван Кънев в галерия „Димитър Добрович“ в Сливен – Узунова къща, през септември 2020 година. Изложбата представи художничката Силви Басева.