БЕЗТЕГЛОВНАТА ПРИНЦЕСА ОТКРИВА ДЕТСКАТА ТЕАТРАЛНА СЦЕНА ПОД СИНИТЕ КАМЪНИ

Приказният театър на читалище „Зора 1860“ ще сложи началото на голямото честване на 160-годишнината на най-старото сливенско просветно огнище. На честването тази година не му провървя – заради COVID 19 читалищните празници бяха отложени за есента, която не се оказа по-благосклонна по отношение на епидемичната обстановка.

Между основните отложени прояви е очакваното от малки и големи трето издание на Детско-юношеския театрален фестивал „Сцена под Сините камъни“. В тридневния маратон от 23 до 25 октомври ще вземат участие детски и младежки театрални формации от Сливен, Айтос, Нова Загора, Котел, Стара Загора, Бургас, Силистра, Габрово, Лясковец, Севлиево, с 15 представления.  За жалост, заради увеличеното разпространение на заразата, представленията ще бъдат закрити и публика в салона няма да бъде допусната. Но публика все пак ще има и  това ще бъдат малките театрали – участници във фестивала, които в последния му ден очакват оценката за труда си. Компетентността на журито е неоспорима – негов председател е актьорът Златко Гулеков, бивш директор на Сливенския драматичен театър. Другите членове са диригентът на хор „Добри Чинтулов“, оперният певец Георгиос Филаделфевс и художникът Илиян Урумов, председател на представителството на СБХ в Сливен.

Сцената под Сините камъни на Детския театрален фестивал ще вдигне завеса с представлението „Безтегловната принцеса“ от Джордж Макдоналд, постановка на Приказния театър на читалището юбиляр „Зора“, с режисьор Ивайло Гандев.

…90 години са изминали от времето, когато неуморният театрал Георги Костичков създава на читалищната сцена в Сливен Приказния театър за деца и юноши, който в края на 1930 година играе първото си представление – „Бисерка“ от Андерсен и за 16 години, при голям успех, изиграва над 60 пиеси в Сливен и страната.

С неговия реквизит се открива първият сезон на сливенския общински театър, който през 1945 година става Държавен театър. През 1963 г. Георги Костичков възобновява Приказния театър за деца и юноши на сцената на културния дом „Съби Димитров“. По-късно се появяват бляскаво празничните представления „от деца за деца“ на Николай Априлов. Преди да стартира телевизионното шоу „Като лъвовете“, Николай Априлов работи с деца в Сливен от 1980 до 1988 година. Още в първата му постановка „Зайко всезнайко“, в ролята на Вълка влиза Васил Василев, който тогава още не е  Зуекът, а ученик в Сливенския Електротехникум. С „Вълшебникът от ОЗ“ Детската театрална студия на Школата по изкуствата на читалище „Зора“ и Сливенския драматичен театър печели три златни медала на Шестия републикански фестивал на театралната самодейност: за режисьора Николай Априлов, сценографа Радина Близнакова и композиторът Юри Ступел.

А „Здравей, аз съм рачето Стаматко“ и „Сватбата на мишока Мики“ стават живите цвета на Международната асамблея „Знаме на мира“.

Преди десет години Приказният театър на читалище „Зора“ се поема от актьора от Сливенския драматичен театър Ивайло Гандев, който възражда детската театрална формация с пиесата „Палечка“. В ценностната система на неговата професия, детският театър стои дори преди драматичния „по простата причина, че децата обичат да играят, а всеки истински актьор носи в себе си детето“. Затова той не иска да се говори за възраждане на приказния театър, а за възраждане на една традиция.

Ивайло Гандев има ясни спомени от времето, когато с този театър се занимава Николай Априлов, благодарение на когото той днес е актьор.

„Още когато бях в студията на Николай Априлов, мислех си, дали след време няма да мога аз да продължа този театър. От дистанцията на годините, в които се занимавам с театър, все повече се убеждавам, че театърът от деца за деца е много голяма необходимост. Тук, без да съзнават това, децата се учат на дисциплина, на упоритост да следват и постигнат мечтите си, да проявяват емоции, да пуснат на воля  въображението си, за да постигнат свобода на духа си, въобще да се оставят да ги завладее магията на театъра. От студията на Николай Априлов в Сливен са излезли немалко актьори, завършили по-късно НАТФИЗ, като Васил Василев-Зуека, Иван Ангелов, аз самият в това число. Най-хубавият ми спомен от времето на Априлов е пищността, празничността на неговите представления – великолепни декори, музика, танци… Участие в тях вземаше симфоничният оркестър, оперната певица Ивана Чалъкова, по-възрастни сливенски актьори от драматичния театър като Тодор Близнаков, Любомир Василев. Ставаше една наистина приказна симбиоза на изкуствата, на нещата, които вдъхновяват, впечатляват и те карат да мислиш. Голямо предизвикателство е, че читалищната сцена, на която играят децата, е първата сцена на драматичния театър в Сливен. На нея са играли артисти като Велко Кънев, Атанас Атанасов, Ивайло Христов и са оставили своята светла диря тук. Това задължава техните следовници да се стремят към високите стандарти, поставени от тях в театралното изкуство.“

В Приказния театър днес Ивайло Гандев работи с деца в широк възрастов диапазон, от трети до десети клас. Голямо предизвикателство е да обединиш различните възрасти, защото всяка носи своята различна впечатлителност, мислене и емоция. Той иска децата да се научат най-вече на труд, отговорност и дисциплина, защото според него тези три неща липсват много на съвременна България. Преди петото поредно заглавие „Безтегловната принцеса“ по едноиментата приказка на Джордж Макдоналд, в най-новата история на Приказния театър са записани заглавията „Палечка“, „Пепеляшка“, „Спящата красавица“, „Бременските музиканти“. Приказката на малко известния у нас шотландец е драматизация на режисьора Венцислав Асенов.

Авторът на Джордж Макдоналд  е малко известен на българския читател, но изключително интересна творческа личност. Той е шотландски автор, поет и християнски служител. Макдоналд е признат за бащата на фентъзи жанра в литературата, той е вдъхновил писатели като Джон Толкин,  Гилбърт Честъртън, наставник е на писателя Луис Карол. В допълнение към приказките си, Макдоналд пише няколко произведения от сферата на християнската теология, включително няколко сборника с проповеди. „Не пиша за деца, а за тези, които са като деца, независимо дали са на пет, петдесет или седемдесет и пет.“ – казва той.

Ивайло Гандев е силно впечатлен от брилянтните приказни драматизации на Венцислав Асенов, десет от които са публикувани. „Харесвам драматизациите, които е направил, защото те предполагат много свобода и широта на действията. Текстът на Венци Асенов обаче е по-скоро в жанра мюзикъл, защото има много песни, танци и т.н., докато нашият вариант е малко по-театрален. Има автори, които не позволяват да се пипа и една запетайка от текстовете им. Венци Асенов обаче е на противното мнение, че всеки режисьор трябва да има своя поглед и прочит. С негово разрешение, аз преправих цялата драматизация. Това, което се опитах да направя е всяко от децата да има участие, независимо дали по-голямо или по-малко, но чрез него да се усети активно и отговорно за представлението. Сценографията и костюмите са на Борислава Захариева.

Както магия, фантазия и поука носи всяка приказка, така е и с „Безтегловната принцеса“. Приказката разказва за това как една принцеса, която е омагьосана, получава от пра-пра-леля си, която отсъствала от кръщенето й, прокобата цял живот да се рее в облаците и никога да не стъпва на земята. Разбира се, появява се един принц, който спасява хубавата принцеса. Как става това и каква е поуката зрителите ще видят на премиерата на спектакъла в зала „Зора“ на 22 октомври и на откриването на детската театрална сцена под Сините камъни на 23 октомври, от 14,30 часа.

„При нас решението е, че съм утроил участието във фабулата на двамата лекари, които в оригиналната драматизация на Венцислав Асенов имат много малка намеса. Това са едни лекари, които лекуват приказки. И в спора си кой е по-добър фантасмагорически автор, те решават да излекуват тази история, като я разкажат посредством своите асистенти, които са принцове, крале, кралици, придворни, гарвани… Вкарахме в действието специалното участие и на една вещица –  триглавошесторъкокрака зла магьосница, която в оригинала е едноглава двуръкокрака. Какво прави тя ли? Мисля, че има интересни събития, които ще се случат на 22 октомври, от 16 и от 18 часа, а също и на откриването на фестивала, който впрочем е създаден по идея на Соня Келеведжиева, дългогодишен учител по литература в Езиковата гимназия в Сливен, с афинитет към театралното изкуство, тя е и негов организатор.“

Въпреки затягането на коронавирусните притовоепидемични мерки, фестивалът, отлаган неколкократно тази година, все пак ще се проведе. По-важното е всички да са здрави. И Сцената под Сините камъни да продължи живота си в по-високите и по-светли пространства на духа.

Щилияна ВАСИЛЕВА

Б.Р. Снимките от спектакъла са на Ивайло Гандев.