СЪС СВОЙ СТИЛ И ПРЕКЛОНЕНИЕ ПРЕД ПРИРОДАТА – ИЗЛОЖБА НА СТЕФАН КАЧАКОВ В СЛИВЕН

• Пета изложба на ямболския художник Стефан Качаков в Сливен

Автор: Атанас ПАРУШЕВ

Стефан очевидно е обсебен от рисуването.

Познаваме се от 1975 г. – първи курс в Художествената гимназия в Казанлък. Но гимназията е предшествана от няколко години ходене по курсове. След гимназията – следване, пак сериозно рисуване. Дотук е лесното. Следва ходене на работа, грижа за семейството, както всеки. Но при него е и рисуването, рисуването напук. Салвадор Дали е казал, че хората работят, за да изкарат пари, а художниците изкарват пари, за да работят, т.е. да рисуват.

Стефан е абсолютно различен художник – не залита по временни модни течения или прехвалени величия. Следва своя си път, особено забележим с откровеното му преклонение пред природата.

И още нещо – правенето на изложби. Изложбите са споделяне на чувства, размисли, преживявания. Никой не рисува, за да си заключи картините на тавана. Само в Сливен, това е петата изложба на Стефан.

Някои от колегите, които каня да направят изложба, ми казват: „Ами то няма смисъл.“ А истината е, че смисъл има, но няма пари.

Е, на добър час, Стефане.

Атанас ПАРУШЕВ

…С това кратко слово художникът Атанас Парушев откри изложбата на своя колега Стефан Качаков. Това е 22-рата самостоятелна изложба на известния ямболския художник, която обединява негови и реалистични, и абстрактни творби. Независимо от техния различен стил, всички те са вълнуващи – и прелестните горски пейзажи, и геометричните абстракции. Неговите творчески принципи в живописта, по собствените му думи, залагат на естетика, пространство и детайл. И на поезията във всяка тема и мисъл, която претворява в изкуство, защото Стефан Качаков е не само художник, но и поет.

„Платна от думи“ е заглавието на неговата стихосбирка, инвенции от която можем да открием в последната му сливенска изложба. И виждаме в една хем геометрична, хем реалистична композиция двама петли, завихрени в битката за едно яйце. Досущ като в неговия стих: „Единият ще бъде победен, /но другият до кръв е наранен./ А поводът – едно яйце,/ в което расне бъдещо петле.“

В реалистичните платна на Стефан Качаков красотата се ражда в хармония и светлина. Тази красота не може да се опише с думи. Трябва да се види.

Но ако попитате художника, какъв всъщност е неговият стил, той казва: „Това е моят стил.“ Можете да му се насладите в галерията на партерния етаж на бул. „Цар Освободител“ N 8.