СЛИВЕНЕЦЪТ АЛЕКСИ ХАДЖИЕВ – ЕДНА ОТ СЕДЕМТЕ ЖЕРТВИ НА СЪЕДИНИСТКАТА АКЦИЯ

135 години от Съединението на Източна Румелия с Княжество България

Автор: Росица ГЕОРГИЕВА

“Долу Румелия! Да живее Съединението!” – с тези векове и под звъна на камбаните, в Пловдив  на 6 септември 1885 г. е обявен краят на Източна Румелия и присъединяването и към Княжество България. Това е само кулминация на  движението за обединение, започнало след несправедливия Берлински договор от 1879 година. Окончателният план на БТЦРК,  под председателството на Захарий Стоянов, предвижда акцията да се осъществи главно от войската, с помощта на въоръжени чети от близките селища.

Снимка: Пловдив, 6 септември 1885 година  /пощенска картичка/

Паметното събитие се определя понякога като „безкръвно” и най-често се споменава името на кап. Райчо Николов за негова единствена жертва. Историческата истина е малко по-различна.

Сред седемте жертви на съединистката акция има  един сливенец, за когото знаем изключително малко. Досега не е открита негова снимка, а дори и за името му има разнопосочни данни – Алекси  /Александър/ Хаджиев /Радушев/.  В началото на септември 1885 г. този сливенски търговец е на традиционния панаир в Чирпан. В града се сформира доброволческа чета, която е замислена като една от силите в подкрепа на съединистката акция. В четата, която е готова на 4 септември,  влизат около 80 доброволци, предвождани от старите  революционни дейци Пейо Гарванов и Стою Филипов-Комитата. Сред четниците  са Мильо Касабов, баща на поета Гео Милев, братът на известния художник Георги Данчов-Зографина, член на Временното правителство и др. По спомени на съвременници, когато научава за сформирането на четата, Алекси Хаджиев изоставя сергията си на панаира и се присъединява към доброволците. Трудно е да определим какви са подбудите за това действие – доколко то е резултат от участието му в предишни прояви на съединисткото движение в Сливен през първата половина на 80-те години на 19 век или е спонтанна проява на подкрепа за святото народно дело в този решителен момент.

По пътя от Чирпан за Пловдив, към четата се присъединяват и други доброволци. Те не тръгват по директния път, за да избегнат засадите, а на  север, покрай билото на Средна гора. Целта е да се съединят с Голямоконарската чета и заедно да влязат в Пловдив.

Четата остава да нощува в с. Калфакьой / дн. с. Съединение/. На 5 септември сутринта  Чирпанската чета е посрещната от дружина на Източнорумелийската милиция, изпратена от главния управител, за да осуети по-нататъшното й придвижване. В сблъсъка загиват петима четници.  По този повод БТЦРК издава „Некролог за убитите в село Калфата, Чирпанска околия Иван Данчов, Димитър Йовчев, Петко Запрянов, Алекси Хаджиоглу и Георги В. Сербезов. И горните пет души са жертва на нашето свято дело! Паднаха те жертва – никому не е жално. Бог да ги прости и успокои…” Убитите съединисти от Чирпан, вероятно и сливенецът,  са погребани от близките им в старите градски гробища.

Снимки: Паметникът в село Съединение с името на Алекси Хаджиев от Сливен

… През 1935 г., по повод 50-годишнината от Съединението, учителят Трою Атанасов  създава в някогашното село Калфакьой, преименувано в Съединение през 1906 г.,  комитет ”Паметник за Съединението”. Изпратени са писма до редакциите на в. „Изток“ и в. „Правда“ в Сливен, но  грешно се търсят сведения за Георги Сербезов. Не е известно дали тогава са открити близки на Алекси Хаджиев, но името му е поставено на паметната плоча. През 1985 г. е издигнат паметник – композиция от чешма и паметна плоча… Саможертвата  на Алекси Хаджиев  в името на святото дело от 1885 г. има своя паметен знак, макар и далеч от родния град.

Росица ГЕОРГИЕВА