ШЕСТИМА КАНДИДАТИ ЗА ГОЛЯМАТА ЧИНТУЛОВА НАГРАДА’2020

Първото заседание на обществената комисия за избор на лауреат на голямата награда на община Сливен за литература и изкуство „Добри Чинтулов“ се проведе на 3 септември, след изтичането на крайния срок за подаване на предложения от творчески съюзи, културни институти и инициативни комитети. Наградата се присъжда за високи художествени постижения в областта на литературата и изкуството, на творци със значителен принос за духовното развитие на Сливен и българската култура.

Шест са постъпилите в община Сливен номинации за 2020 година, стана ясно на заседанието. За носители на Чинтуловата награда са предложени: проф. д-р Васил Рокоманов – художник-сценограф и преподавател, Георги Ведроденски – писател, публицист и карикатурист, Георги Господинов – поет, писател и драматург, Илия Костов – кинорежисьор, сценарист и писател, Красимир Добрев – художник, преподавател по цветен етюд и сценография и Татяна Шиварова – оперна певица.

Националната художествена академия номинира за наградата Васил Рокоманов, изтъкнат български художник-сценограф, преподавател и теоретик, роден в Сливен. От 1980 година досега има многобройни творчески реализации в куклени и драматични представления в Сливен, страната и чужбина – Чехия, Белгия, Мексико, страните от бивша Югославия, печели международно признание и многобройни награди. Той е сред творците с най-голям принос в развитието на българското куклено изкуство. Два мандата е председател на сценографската секция на СБХ. Над 20 години се занимава с преподавателска дейност в Националната художествена академия, ТАФИЗ и ААМИТИИ – Пловдив.

Съюзът на независимите български писатели е внесъл предложение за журналиста Георги Ведроденски с творчески псевдоним Мортус, родом от сливенското село Кипилово. Като журналист в БТА, главен редактор на „Вътрешна информация“ и кореспондент на Агенцията в Москва и Будапеща, той е автор на многобройни публицистични и журналистически материали, поетични и документални книги, хумористични и сатирични произведения и стотици карикатури, публикувани в различни печатни издания, участвали в множество общи художествени изложби. Георги Ведроденски има заслуги за създаването на литературно-сатиричния герой Трендафил Акациев.

Българската академия на науките номинира за Чинтулова награда писателят, поет и драматург Георги Господинов, роден в Ямбол. Той е един от най-превежданите и награждавани в чужбина български автори. Международна известност му носят романите „Физика на тъгата“ и „Естествен роман“, на различни езици са публикувани сборниците му с разкази „И всичко стана луна“ и „И други истории“. Най-новият му роман „Времеубежище“ изследва България и Европа днес. С анимация по разказа му „Сляпата Вайша“ режисьорът Теодор Ушев става финалист за наградите „Оскар“ през 2017 година. „Физика на тъгата“ е българската „100 години самота“, пише Уршула Гленск, член на журито за наградата за централноевропейска литература „Ангелус“.

Съюзът на българските филмови дейци внася предложение за кинорежисьора Илия Костов, роден в Сливен. В повечето си кинотворби, Илия Костов изследва националния ни характер. Атрактивни и провокативни, граждански ангажирани и предизвикателни са неговите игрални филми „Мадам Бовари от Сливен“, „Трака-трак“, „Време за жени“, „Слънчево“, „Пътуващо кино“, както и документалните „Васил Гендов – мит и реалност“ и „Колелото Балкански“. Почти всички фирми на Илия Костов са свързани със Сливен и Сливенския край. Известни са документалните му творби за Добри Желязков-Фабрикаджията и за Добри Чинтулов. Първият му игрален филм, както и последните, за заснети в Сливен и региона. Носител на „Златен Витяз“ 2016 на Международния кинофестивал в Москва, „Златна пирамида“ в Кайро през 1996 г. и на „Златен век“ – печат на Симеон Велики на Министерството на културата.

Съюзът на българските художници и Съюзът на артистите в България номинират за наградата художника доц. Красимир Добрев, роден в Сливен. В творческата му биография са записани редица изложби с група „Диско’95“, сред чиито създатели е. Сред по-важните му изяви с нея са проекта „Дисколувър“, НХГ 1998, „Нарцис“, Център за съвременно изкуство Пловдив 1999. Сред индивидуалните му изяви – плод на интересни творчески търсения в областта на живописта, сюрреализма и концептуализма, са изложбите през 1995 и 1996 в галерия „Арт 36“, проектът „Клишета“ в НТ „Иван Вазов“ 2001, „Автомивка“ техника на автоматичното писане в галерия „XXL“, „Живописта е стара баба“ в галерия „Арт алея“. Носител на наградата „Сирак Скитник“-Сливен и Националната награда „Христо Г. Данов“. Доцент е по сценография и живопис в Пловдивската академия на изкуствата.

Съюзът на българските музикални и танцови дейци номинира за наградата оперната певица Татяна Шиварова от Сливен, която работи и живее в Милано. Шиварова е международно известна оперна певица, лауреат на национални и международни конкурси. Дебютира в ролята на Амелия в „Бал с маски“ от Верди в Teatro Comunale, откъдето започва певческата й кариера по световните оперни сцени и фестивали, в оперите „Набуко“, „Макбет“, „Тоска“, „Турандот“, Аида“, „Силата на съдбата“, „Джоконда“, „Селска чест“, „Фиделио“ и др. Върхови точки в кариерата й са певческите й изяви в оперите на Щутгарт, Ротердам, София, Тулон, Торино, Катания, Тел Авив, Миланската скала, концертите й с Мадридската филхармония и на фестивалите „Софийски музикални седмици“, „Пражка пролет“, „Академия Киджана“ в Сиена. Води майсторски класове в Сливен, Милано, Катандзаро, Пистоя, Сиена. Носител на Медал за заслуги към културата на община Сливен, почетен гражданин на Сливен.

Изборът тази година ще бъде труден, сред толкова известни и заслужили за българската и сливенската култура творци. Тозгодишният лауреат ще бъде определен с тайно гласуване на обществената комисия на предстоящо заседание. Тази година наградата ще бъде връчена за 53-ти път.

Наградата за литература и изкуство „Добри Чинтулов“  се връчва на официална церемония в навечерието на празника на Сливен Димитровден. Носителят получава почетен знак с образа на Добри Чинтулов, грамота на Община Сливен и парична премия. Името на 53-я лауреат на голямата награда „Добри Чинтулов” ще бъде вписано в Лауреатската книга на къщата музей „Добри Чинтулов”. Комисията по символика традиционно предлага на Общинския съвет, носителят на наградата „Добри Чинтулов” да бъде удостоен със званието Почетен гражданин на Сливен.

Първият носител на Чинтуловата награда за литература и изкуство е писателят Константин Константинов. Сред лауреатите й са звездни имена на българската литература и изкуство, свързани със Сливен и сливенския край, като поетите Елисавета Багряна, Станка Пенчева, Дамян Дамянов, писателите Йордан Радичков, Николай Хайтов, Богомил Райнов, художниците Стефан Пейчев, Дечко Узунов, Светлин Русев, театралите Александър Морфов, Ивайло Христов, Атанас Атанасов, Пламен Марков и др., за техния принос към духовния живот на Сливен и националната култура.