ХУМОРЪТ НА ГАРБИС ПАПАЗЯН

Автор: Кръстю БЕРБЕРОВ

Контактите ми с най-големия спонсор на Сливен през последните години бяха служебни. В нашите многобройни телефонни разговори, наред със сериозните проблеми, Гарбис Папазян винаги намираше начин да се пошегува, да каже някой виц. Това е една от характерните черти на арменците.

В общината отговарях за международните връзки. Големите сътресения, които настъпиха в България след 10 ноември 1989 година, бяха подсилени с редица погрешни политически стъпки на няколко правителства, което доведе до разсипия в икономиката и обедняване на народа. И моята международна дейност се превърна в една международна „просия“. Търсехме помощ от по-заможните си градове партньори, най-вече медикаменти, болнично оборудване, дрехи, детски обувки и т.н.

Голяма подкрепа получавахме от Гарбис Папазян. Той редовно изпращаше парични суми за детската градина „Папазян“, построена и обзаведена от него, за Дома за стари хора, за база „Качулка“, където имаше настанени сираци, да не говорим за огромното количество бельо от известната фирма „Триумф“.

Снимки: 1 и 2 – Папазян на посещение в Сливен през 1977 г. 3 и 4. – Детската градина “Папазян” и семейство Папазян на снимките.

Известен сливенски художник беше нарисувал голям портрет на Папазян. Художникът имаше голямо желание да го отнесе във Виена и да го подари на бай Гарбис, в знак на благодарност за неговата дългогодишна благотворителна дейност за родния Сливен.

Споменах на тогавашния кмет за този идея и за моя голяма изненада, той се съгласи, казвайки: „Ще заминем за Виена заедно с председателя на общинския съвет. Ти организирай пътуването с микробуса на общината и предупреди г-н Папазян!“

Тази неочаквано бърза развръзка на проблема ме притесни най-вече заради предполагаемата реакция на Папазян. Когато понякога се налагаше да му изпратим някакъв подарък, той винаги заявяваше: „Нищо не ми трябва, аз имам всичко, не ми трябват подаръци.“ Приемаше само книги, свързани с историята на Сливен. Когато по телефона му казах за евентуалното посещение, той направо ме „отряза“: „Какво?! Аз съм вече стар. Не ми трябват никакви портрети! И какво ще ги правя тук тези пет души /кметът, председателят, художникът, жена му и шофьора/? Аз съм зает човек, имам работа!“ Опитах се да възразя, че групата ще бъде само от четирима души, защото съпругата на художника няма виза за Австрия. Казах още, че те ще стоят само ден-два и че имат голямо желание да благодарят лично за благодеянията, които той е направил за Сливен.

Не зная дали го убедих, но накрая той се съгласи да ги приеме.

Нищо обаче не казах на кмета, беше ми неудобно.

По време на срещата във Виена, нашето ръководство между другото предложило на Гарбис Папазян да направят една смесена търговска фирма – община Сливен с фирмата на Папазян.

Той нищо не отговорил, но малко по-късно им разказал следния виц:

Трима американски моряци се напили яко в един лондонски бар. На всичко отгоре се оказало, че нямат пари да си платят сметката. Собственикът набара им направил едно странно предложение: да премерят мъжките достойнства на моряците. Ако сборът им стигне един метър, барманът обещал да опрости сметката и даже да почерпи. В противен случай щял да позвъни на полицията.

За късмет на американците, те се оказали доста „надарени“. Първите двама направили общо 95 сантиметра, а третият се оказал твърде „скромен“ – само с 5 сантиметра, но то било напълно достатъчно не само за сбора, но и той да се възгордее и непрекъснато да повтаря: „Ако не бях аз, сега щяхте да сте в ареста!“

Папазян погледнал хитро нашите общинари: „Вие в тази смесена фирма с 5 сантиметра ли ще участвате?“

Кръстю БЕРБЕРОВ