Автор: Проф. Стефан ХЪРКОВ
Малцина сливенци биха могли да ви кажат кой е Антон Пан. Днес в родния му град за него напомня само името на една малка улица, при това изписано неточно. Не би и могло да бъде другояче, след като в продължение на години за този голям композитор, поет и фолклорист се говореше само „под сурдинка“. Всеки по-сериозен опит да се изследва личността и творчеството му беше умело париран или вкарван в глуха линия.
Всичко това по-рано беше зарази братския интернационализъм. Да не би румънците да кажели нещо, защото те са особено ревниви към всичко, свързано с историята им. А ние? Дори и сега мълчим или тук-там публикуваме някакъв репортаж, като този във в. „Монитор“ от 25/26.07. 2020 година, на Жанета Йорданова.
Тази година се навършват 226 години от рождението и 166 години от смъртта на Антон Пан. Достойно честване на този многозаслужил сливенец никога не е било организирано. А то ще помогне за анализирането на творчеството му, за изясняването на биографията му и не на последно място – за популяризиране на живота и делото му. В това отношение изключително полезно би било организирането на родова среща на потомците на Антон Пан, някои от които и до днес живеят в Сливен, а преди години документално бе установено, че част от този голям род е и известният сливенски композитор Мишо Тодоров.
Но всъщност, кой е Пан?
Роден е в Сливен през 1794 година. Точната дата не е известна. Баща му се казвал Пантелей /Пано/ Петров, по професия калайджия, а майката – Томаида. Малкият Антон показва ярък музикален талант още от най-ранна възраст. Още като дете, той пее в една от сливенските църкви и прави голямо впечатление с хубавия си глас на свещениците и богомолците. Някои новооткрити факти сочат като вероятни негови учители Хаджи Илия Славов /баща на Сава Доброплодни/ и Исидор Сливенски.
Около 1809 година семейството на Пано Петров се преселва в Бесарабия, която по онова време е част от Руската империя.
Снимката е от Юбилейния сборник на храма “Свети Димитър” в Сливен.
През 1810 година Антон Пан е вече хорист в катедралната църква в Кишинев. Две години по-късно семейството решава да се завърне в Сливен. По пътя обратно Антон /вече 18-годишен/ остава в Букурещ, за да изучава там църковна музика, а родителите му се завръщат в Сливен.
В Букурещ Антон Пан има рядкото щастие да учи при една изключителна личност – Петър Ефески, композитор, педагог и музикален издател, със заслуги не само към румънската, но и изобщо към източноправославната музика. След завършване на образованието си /1818 г./ работи отначало в Букурещ, а след това в Ръмнику Вълчея и в Браила. По това време Пан започва да събира румънски народни песни, приказки, пословици, анекдоти. Още първата му издадена книга „Разни стихотворения и светски песни“ /1831 г./ има огромен успех. По-късно той пише и свое собствено литературно творчество – стихове и проза.
Снимки: 1. Румънска марка с образа на Антон Пан. 2. Мемориален комплекс “Антон Пан” в Ръмнику Вълчея.
От 1841 г. до смъртта си през 1854 г. Пан живее в Букурещ, където преподава църковна музика в Духовната семинария при Букурещката митрополия. Работи активно по реформирането на църковното пеене в Румъния, като превежда напевите от гръцки и църковнославянски на румънски език и включва в тях много фолклорни интонации.
През 1843 г. открива своя собствена печатница, в която издава редица забележителни книги и музикални сборници. В тази печатница през 1849 г. е издаден и един български църковнопевчески сборник – „Кратка ирмология“, съставен от сливенеца Николай Триандафилов. На титулната страница на този сборник е изписано истинското име на Пан – Антон Панов. Пан е псевдоним, за което той самият пише в завещанието си. „Кратка ирмология“ убедително свидетелства, че Пан, макар и живеещ в Румъния, не изгубва българското си самосъзнание. Впрочем, това се признава и от редица румънски изследователи. Още през 1903 г. румънският литературен критик Георги Богдан-Дуйка пише:
„Антон Пан не е бил побългарен румънец, както погрешно мислят някои, а истински ревностен българин, родом от Сливен, комуто съдбата предопределила да бъде румънски композитор и писател.“
Проф. Стефан ХЪРКОВ
Споделете в социалните мрежи
Редактор: Щилияна Василева
Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.
