Спектакълът „Козметика на врага“ от Амели Нотомб, който Драматичният театър представя на открито на 21 юли от 20,30 часа, заслужава отличен не само за работата на режисьора Петър Денчев, но и на актьорите Ивайло Гандев и Димитър Марков, и на целия постановъчен екип. Това са впечатленията на театралното общество, което гледа представлението на Международния театрален фестивал „Славия 2020“ в Белград, а организаторите удостоиха Сливенския театър с почетна диплома и статуетка. Двамата актьори – изпълнители на главните роли са благодарни на съдбата за срещата си с Амели Нотомб и Петър Денчев, която им отваря вратата към една прецизна съвременна театрална работа и нов тип партньорство, в което се преоткриват.
Снимки: 1. Актьорите Димитър Марков и Ивайло Гандев. 2. Режисьорът Петър Денчев
Неуморен на сцената, Ивайло Гандев се справя с предизвикателството на огромен текст. Странният му герой е облечен в размъкнат шлифер, жълти маратонки и шарени чорапи. Той се опитва да завърже разговор на едно летище. Авторката, написала романа си в диалог, е вложила скрит смисъл в името му, ето какъв:
Ивайло Гандев: „Моят човек се казва Текстор Тексел. Той е холандец. Фамилията му Тексел е наименование на един холандски остров, където се е състояла последната битка от Втората световна война. А името му Текстор е препратка от Текст. Текстор е едно от многобройните малки имена на Гьоте. Това име носи по-силното значение. И, както казва Текстор Тексел на Жером Ангюст /изпълняван от Димитър Марков/: „Твоята версия е безмълвна. А моята версия слага субтитрите на онова, което ти искаш да направиш.“ Защо е така е загадката на представлението, което повдига завесата към тъмната страна на човека. То сваля козметиката, разкрасила неузнаваемо вътрешния враг в теб – този, който те обладава до степен, в която губиш вяра в света и в бога.“
Героят Текстор не предизвиква приятни асоциации. Досаден е, яде хот дог, говори неспирно. И непрекъснато досажда на другия герой, пресъздаден точно и вярно като негова опозиция от Димитър Марков – 40-годишният Жером Ангюст, сериозен бизнесмен, с куфарче и вратовръзка, с лъскава и привлекателна външност. Какво отключва у него досадникът Текстор Тексел?
Димитър Марков: „Моят образ е почти трагедиен, въпреки че в драматизацията не присъстват класическите компоненти на трагедията. От самото начало не е ясно от какво бяга Жером Ангюст. Тайната се разкрива в хода на действието и сблъсъкът е драматичен. Това е една история за бягството от собствените ти първични импулси, които, колкото повече се потискат от човека, толкова повече избуяват и в един момент избухват в нещо много страшно. То се е случило в миналото. По някакъв психологически феномен героят ми е успял да ги забрави и скрие и от себе си. И чак след 10 години научава някои неща за самия себе си. Материалът е интересен, с много обрати. Разказва за това, че колкото и умело да се опиташ да прикриеш някакво свое ужасно деяние и да избягаш от наказанието, съдбата те застига. “
- Какво стои в основата на вашия прочит?
Според Ивайло Гандев: „ Жената. Много неща има в пиесата, става въпрос за любовта в по-правилните или по-изкривени разбирания, за приятелство, за едни по-дълбоки търсения в човешката същност – кой в кого живее, кой какво се опитва да извади от себе си на показ, как се представя пред другите, как понася непосилната лекота на битието – неща, адекватни за нашето време. Ние отделяме все по-малко време на емоциите, на чувствата си, някак си ги обграждаме с повече мисли, което ни пречи да чувстваме реално и да се изразяваме естествено, а стоим зад някакви маски и образи, които сме си изградили, прикривайки същността си, желанията и емоциите си, което в един момент води до много по-страшни неща. Интимният свят на съвременния човек е доста скрит. „Сладострастието е върховната цел на живота.“ – Тази реплика на моя герой е отправна точка към онова, което трябва да свърша на сцената. Колкото и цинично, грозно, неморално да звучи, истината е, че 99 процента от човечеството се стреми към това. Жена е причина и за Троянската война.
– Кои са актьорските провокации?
Според Димитър Марков: „ Жанрът е психологическа драма, изградена в диалог между двама души, които са през цялото време на сцената. Като начин на работа е много интересно. Ролята ми е много интересна, тъй като самият персонаж предполага едни доста по-елегантни и изтънчени средства от обичайните при мен. Има вътрешна динамика в образа. Става дума за човек, който работи в сферата на продажбите, което за мен като житейска практика е доста далечно. Но всичко това от друга страна ме привлече, защото никога не съм правил нещо такова. Работим с интересен млад режисьор – интелигентен, начетен, много знаещ и в негово лице аз срещнах съмишленик. Това беше много важно обстоятелство. Когато се събрахме тримата, се оказа, че говорим на един език и много лесно се разбираме, което не винаги се случва. Голямото предизвикателство е, че представлението трябва да бъде изградено с много голямо сработване между екипа и най-вече с колегата Ивайло Гандев.
„Залагаме на интересната и с много внезапни обрати интрига, на динамичния и неочакван прочит, на интересния жанр – това е нещо, което според мен никъде не би могло да се гледа. – подчертава Димитър Марков. – Това е една история, в която не е ясно кой е добрият и кой е лошият…“
„Елате и вижте! – е поканата на Ивайло Гандев. – Какво сме готови да скрием, за да оправдаем себе си? Какво сме готови да прекрачим? Хората, които дойдат да гледат, няма да са в никакъв случай разочаровани.“
Щилияна ВАСИЛЕВА
Споделете в социалните мрежи
Редактор: Щилияна Василева
Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.
