ДАСКАЛИ КОЛЕДАРИ ШЕТАТ ИЗ КОТЕЛ

Даскалска коледарска група тръгва днес, малко преди Игнажден, от Кьорпеевата къща, по заснежените улици на възрожденския Котел. Мъжете са облечени в автентична котленска носия и пеят, ама наистина пеят, звучни коледарски напеви от Котленския край. И песента им кънти, ама наистина кънти, в прозрачния котленски въздух и се понася над покривите като възхвала, надежда и благослов. Ехото й подемат устремените в облаците върхове на висока котленска планина с вечнозелени борове, връщат го да се пречисти през Пантеона на Раковски и паметника на котленските възрожденци Софроний, Берон, Богориди и го препращат по стръмните котленски улици, да го чуят млади и стари, мъже и жени, моми и ергени. В следващите празнични Коледни дни Даскалите коледари ще посетят общинската управа и общинския съвет, да им пожелаят да работят за Котел по възрожденски всеотдайно, ще прескочат да честитят празниците на будната Жеравна, няма да забравят колегите си учители, в коледарския тефтер програмата е пълна. Почитателите им в Котел твърдят, че благословията с вдигнат кравай от тяхната уста за плодородие, берекет и добруване стига по предназначение, точно където трябва.

Тамадата на групата е нейният идеолог и основател Георги Пенев, бивш директор на Котленското музикално училище. След него се нареждат кавалджията Николай Генов, бившият директор на Котленската гимназия Димо Христев и сегашният Стефан Дондев, учителят по български език и литература Деян Иванов и други достойни мъже – всичките учители от Котленското средно училище „Георги Раковски“, все лични и уважавани люде. Групата работи по всички правила на занаята – изпълнява автентични коледарски напеви от Котленския край, обработени от Георги Пенев и Николай Генов. А котленските даскали на практика защитават мисията на будител на българския учител. За тях думата Даскал не е архаизъм – къде другаде, ако не в Котел, тя трябва да звучи гордо?!

Възрожденският град се радва на своите Даскали коледари от пет-шест години насам. Техният коледарски поход в навечерието на Коледа винаги тръгва от най-стария музей в Котел – Кьорпеевата къща, за да се впише по най-достоен начин в панорамата на Котленските традиции. Кьорпеевата къща, строена от тетевенски майстори, чийто първи стопанин Радил Кьорпею  бил търговец на котленски аби и шаяци, е образец на късната възрожденска архитектура. Експозицията  на котленския възрожденски бит в нея е прекрасен интериор за автентични възстановки на обичаи, казва уредникът Стефан Иванов, който винаги посреща даскалите коледари с дарове, както подобава. В Кьорпеевата къща по традиция  се присъединяват към своите учители най-малките възпитаници на Котленската гимназия „Георги Раковски“. Тази година третокласниците с ръководител Таня Казакова и тяхната шарена работилница за сурвакници ще представят автентичната Котленска дрянова сурвакница, предназначена да държи злите сили далеч от къщите, хората, животните и природата. Децата ще се опитат да разтълкуват нейните символи и украсата й от пуканки, краваи, ябълки, царевица и непременно чесън против уроки.

… Почукват с дрянови криваци със зелена китка на върха по калдаръмените улици  наметнати с тежки ямурлуци учители по  българолюбие. „Стани нине, господине, тебе поем, домакине, че ти идем добри гости, добри гости коледари!“ – с тази песен влизат в котленския дом даскалите коледари, накривили рунтави калпаци с гирлянди от пуканки по тях. Стопаните им отворят „чимширени порти“, въвеждат ги „в равни дворове с високи къщи“, гощават ги с коледна пита със златна пара, сушени плодове и орехи, подават им бакърче с червено вино. Включително и в котленската фолклорна култура, хлябът и виното символизират светото причастие. Коледарите нижат златна ябълка и „вит превит кравай“ по дряновия кривак, пускат орехите в пояса, пеят за здраве и берекет на стопанина, стопанката, момичето, момчето. Наричания за щастие и добруване валят от устата им: „Колкото листа в гората, толкоз берекет в таз къща!…Да е хаирлия годината! … Кажете, дружина: Амин!“ А стопаните прибавят надеждите си: „От вашите уста – в божиите уши!“

Коледарски групи напоследък се нароиха не една и две. Но именно Даскалите Коледари, които не просто коледуват, а представят автентични песни, напеви и обичаи от котленската фолклорна култура, съхраняват за поколенията истинската и неподправена Българска Коледа.

Щилияна ВАСИЛЕВА