
100-годишнината от смъртта на историографа на Сливен д-р Симеон Табаков тази година в Сливен беше отбелязана с малко събития. Казвам малко, защото на всеки сливенец би му искало те да са повече, по-съдържателни и дори по-пищни като реверанс пред родовата памет. Кръщаването на регионалния Исторически музей на негово име бе първото по значимост. Защото наистина са неизброими професионалните историци и непрофесионалните краеведи, основавали в годините своите изследвания, доводи и изводи именно на неговата тритомна история. Табаковите научни четения, организирани от Историческия музей, бяха първото посвещение на неговия патрон, а научната конференция под тяхната шапка „Местни култури и музейни стратегии” потърси начините и средствата за презентация на музейното културно наследство. Поклон пред паметта на юриста Симеон Табаков направи и Сливенската адвокатска колегия – с нейни средства бе ремонтиран бюст паметника му в кв. Ново село и облагородено пространството около него.
Прави чест на фондация „Войводите на Сливен“ и Обществения дарителски фонд на Сливен, че организира две забележителни събития в памет на тази най-светла сливенска личност. Това беше преиздаването на Третия том от Симеонтабаковия „Опит за История на град Сливен“ и представянето на новата, впрочем единствена книга, посветена на него – „Д-р Симеон Табаков. Животопис. Творчество. Документи“. Това не е четиво в традиционния му смисъл, нито биография, нито просто библиография. Какво се крие зад странната на пръв поглед структура стана ясно на представянето на книгата на 11 декември в зала „Май“. Какво отразява тази биобиблиография на почитания сливенец, кой е нейният автор, какво е мотивирало задълбоченото му научно изследване, какъв е приносът на тази негова работа?
Това е „Един рядко срещан маниер на работа, с детайлно проучване на всички източници“, така определи подхода на автора доц. Стоян Германов. Според него книгата на Йордан Желев представя Симеон Табаков не само като краевед, но като интелектуалец, дипломат и общественик с широк поглед към българския национален въпрос. „Изследването на Йордан Желев хвърля обилна светлина върху личността на д-р Симеон Табаков“, посочи Володя Милачков, председател на читалище „Кузман Шапкарев“, съиздател на книгата, финансирана от фонд „Помощ на книгата“ на Министерството на културата. „Книгата е едно сложно научно изследване, тя не е за масова употреба.“, заяви историкът проф. Николай Поппетров. Той оцени високо точния аналитичен тон на много професионално изпипаното научно изследване, съдържащо 127 документа, които представят д-р Табаков като „проникновен наблюдател“. Според него, авторът Йордан Желев прави едно откритие за д-р Симеон Табаков, представяйки го и като личност в българската дипломация. Забележителни са неговите публикации и анализи в български и чужди издания за международния отзвук на събитията, посветени на българската кауза, за отношенията България-Сърбия, България-Румъния, за бежанския въпрос, за българската политика в периода между Балканската и Междусъюзническата война. „Книгата на Йордан Желев е най-добрият образец на научна работа, която показва паметта за миналото. – каза историкът. – А тя от своя страна показва, че в Сливен, в Котел, в България има нещо, на което човек може да се опре.“
Интересът на малко над 40-годишния д-р Йордан Желев към личността на д-р Симеон Табаков е от ученическите му години. Авторът на книгата е сливенец по рождение, възпитан по Сендовската система в сливенското Пето СОУ в периода 1989-1994 година. Той е завеждащ отдел в Централния държавен архив, където работи от почти 20 години. Книгата му е извън периодиката на професионалните му занимания с Възраждане. Написването й провокира кадровото досие на Симеон Табаков, на което Желев попада във фонда на Министерството на външните работи и вероизповеданията. Оттогава той започва да събира и трупа документи за него, като работи по темата с известни прекъсвания. „Съвсем съзнателно не написах стандартна биография. Не исках да се намесвам, а да поднеса този животопис под формата на документи. Те са подредени хронологично, за да покажат какво през годините е работил, как си е пробивал път в София, как протича неговата кариера. Така всеки сам може да си състави мнение за живота на Симеон Табаков.“ – така авторът обясни необичайната структура на своята книга. Според него, само краткия му живот е попречил на закърмения с възрожденски идеи дипломат и общественик Симеон Табаков да направи много повече и да се издигне до ранга на Георги Кьосеиванов.
Въпросът за рождената дата на д-р Симеон Табаков стана предмет на изказването на уважавания сливенски историк Васил Дечев. За него тя не е спорна, защото се основава на два безспорни документа: 10.XII. 1880 година е не само датата, посочена в гимназиалната диплома на Симеон Табаков. В регистъра на кръстените в църквата „Св. Димитър“ деца, под N 3193 е записан Симеон, с баща Хаджи Киро Маринов и майка София Симеонова /родителите на С. Табаков/. Детето е кръстено от Свещеник Георги Генов на 14.XII.1880 г., за което е издадено кръщелно свидетелство N 113. Васил Дечев обаче изрази своето възхищение от голямата прецизност на автора и похвали книгата на Йордан Желев като „съществен принос към общата история на Сливен, от голяма полза за бъдещите изследователи на местната история.“ Присъстващите в зала „Май“ историци и граждани я оцениха като безценен и задълбочен исторически труд.
Две предложения роди премиерата в Сливен на новата книга за д-р Симеон Табаков. На проф. Николай Поппетров – да се състави и издаде още един том с общественополитическите наблюдения и анализи на Симеон Табаков. И на Института за исторически изследвания на БАН, който предлага на община Сливен д-р Йордан Желев да бъде номиниран за наградата на Сливен за публицистика и краеведческа дейност „Д-р Иван Селимински“.
С респект към паметта на Сливен, професорът историк Поппетров окуражи сливенци така: „Имате толкова ерудирани личности. Показвайте ги! Те са безценно богатство!“
Щилияна ВАСИЛЕВА
Споделете в социалните мрежи
Редактор: Щилияна Василева
Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.





















