УЗУНОВА КЪЩА: ХУДОЖНИЦИ ГАЛЕРИСТИ В ЮБИЛЕЙНА ИЗЛОЖБА

Две изложби на Сливенската художествена галерия бяха открити в юбилейната година  2020-та, през която тя отбелязва 115 години от създаването на първата сливенска художествена сбирка и 55 години от конституирането на Художествената галерия на Сливен като самостоятелен културен институт. Едновременно отвориха за посетители експозицията „Малък формат“ в къща „Миркович“ и експозицията на художниците галеристи в Узуновата къща. Тихо, кротко и без официалности, заради спазването на противоепидемичните мерки и избягване на ступването на много хора в затворени пространства.

Изложбата на галеристите, благодарение на които е съхранен и подреден ценният фонд на Сливенската художествена галерия „Димитър Добрович“, е с предимство в очите ми. Тя е професионален реверанс и жест на уважение към колегията на галерията от миналото до днес. В натовареното с много минало мистично пространство в криптата на Узуновата къща са подредени 35 интересни творби на известни сливенски художници, уредници на галерията в различни периоди. Като започнем от доайените Иван Кънев и Велин Динев и стигнем до най-младите Десислава Димитрова, Каролин Капитанова, Денислав Миевски.

Централната зала посреща най-смелите след месеците на социална изолация гости с изразителното платно на Красимир Карабаджаков „От 1 до 10“. Под номер едно в подхода към експозицията е Изгревът на Велин Динев, след него в голямата зала се виждат респектиращите скулптурни композиции „Оброк“, „Допълващи се образи“ и „Кукловод“ на покойния всеотдаен директор на галерията Светослав Милев.

Привличат погледа картините на трима авангардни представители на съвременното изобразително изкуство – „На земята“ и „Черно и червено“ на Красимир Карабаджаков,

Червените форми и Въображаеми пейзажи на Атанас Парушев

и Болките в окото на Красимир Добрев. Сигурно неслучайно в тяхната компания е Прекъснатата трилогия на по-младия Адриан Аврамов.

Творби на по-старите сливенски художници показва втората зала. Първият директор на Сливенската галерия Иван Кънев, по-късно директор на Софийската градска галерия, е представен със Сливенските маази, Балчик и Кафявата къща,

а Калчо Коралски – с прелестна Есен и мотиви от местността Селището.

Втората зала започва със „Строеж на цирк“ – ранна творба на майстора на жизнерадостните ярки платна Велин Динев, чийто стил през 1961 година явно е бил по-мечтателен и не така експресивен и завършва с маранята на „Река Тунджа“ на Петър Петров

и поетичните импресии на фондохранителя на галерията Павлин Петров.

В пространството, посветено на рисунката и графиката, са артистичните графически колажи на Минчо Панайотов „Роля“ и „Ето човекът“ от 1977 г.,

два портрета – рисунка на младата галеристка Десислава Димитрова,

„Възвишение“ и „Ателие зад сцената“ на Цветан Петров. „Женски портрет“, „Натюрморт с хляб“ и „Портрет в профил“ – три изящни черно-бели творби на графика Ивелин Широв от 2017 г. дефилират в най-малката зала.

Да не пропусна Композицията от 2018-та година на бившата директорка на галерията Даниела Ненчева, Предчувствието за зима 1999 на Алексей Панджаров, Синьото настроение на Каролин Капитанова, дървопластиката „Надежда“ на Денислав Миевски и „Пътят на охлюва“ на Петър Попов от последните години.

Художниците галеристи, представени в изложбата, са работили под ръководството на  директорите Иван Кънев, Петър Щилиянов, Светослав Милев, Даниела Ненчева, а днешните им колеги уредници – при Маргарита Пенева, през чиито ръце са минали реставрациите на неизброимо количество великолепни произведения на изкуството от богатия фонд на Сливенската художествена галерия.

… Тя носи името на Димитър Добрович – първият български художник с академично образование, представител на романтизма, чиито 12 картини слагат началото на художествената сбирка на Сливен през 1905 година. Тогава наследниците на художника изпълняват неговото завещание тези картини да бъдат дарени на читалището на родния му град . По-късно художествената сбирка се обогатява с второто дарение, направено от майката на Йордан Кювлиев Зоица Кювлиева десет години след трагичната смърт на сина й, загинал на 33 години, при опит да спаси давещо се в морето дете.

Първият нещатен уредник на художествената сбирка на читалище „Зора“ през 1928 година става Захари Измирев, по-късно един от най-успешните директори на сливенската Мъжка гимназия.

След 9 септември 1944 г. сбирката се трансформира като Художествена експозиция на създадения под шефството на градския съвет Народен музей, който през 1960 година става Окръжен исторически музей. Неговият  Художествен отдел с 208 експоната е обособен през 1965 година като автономен културен институт – Художествена галерия „Димитър Добрович“ , със седалище Узуновата къща. Като самостоятелен културен институт, галерията увеличава притежаваните творби на класици и съвременни автори, създава фондове „Живопис“, „Графика“, „Скулптура“, приложно изкуство, японски гравюри, а през 1987 г., благодарение дарението на Богомил Райнов, е съставена експозицията „Западноевропейска графика“.

През 1974 г. към сградния фонд на Сливенската градска художествена галерия се присъединява къщата „Миркович“. Там е подредена експозицията „Старият Сливен“ с творби на Добри Добрев – един от най-лиричните български художници от средата на миналия век, увековечил в картини най-очарователните спомени от стария град, чийто достоен син е и той. През периода 1979-1990 г. в обръщение влиза поетапно нова зала на името на Сирак Скитник. В подземните площи на изложбената зала, построена върху основите на старата Туз джамия на известния сливенски Аба пазар, е подредена експозицията „Християнско изкуство“, а на първия етаж се разполага постоянната експозиция „Съвременно българско изкуство“. Днес живописният фонд на сливенската художествена галерия „Димитър Добрович“ се определя като един от най-богатите и ценните в страната, събрал творби на няколко поколения даровити представители на българското изобразително изкуство. За съжаление, в новото време галерията няма средства за нови попълнения в забележителния си фонд…

В юбилейната година, да пожелаем на Сливенската художествена галерия да съхрани постигнатото, да търси възможности за надграждането му, да има в календара си все по-любопитни художествени събития – от класически до авангардни, да пази градената от много хора на духа висока класа. В темата на деня – да излезе от пандемичните времена по-силна, да се върне към нормалния си живот по-скоро и да премине от режим виртуални изложби към реални. Днешната интересна изложба на художниците галеристи, така различни в своя изказ, е единна в едно – тя показва, че всеки от тях е оставил своя художествен знак в името на своята сливенска галерия и е допринесъл за изграждането на нейния дълголетен летопис и безспорен авторитет.

 Щилияна ВАСИЛЕВА