Автор: Илиян УРУМОВ
Познавам Георги Веснаков от дете. Живеехме врата срещу врата на бул. „Ленин“ 14. По-големият син на бай Павел и леля Ленче. Не помня пикантни или любопитни случки с него от този период. Все пак, те с брат му бяха батковците, а останалите от блока – хлапетата. Помня после. Когато със съпругата си Таня вече бяха в София и се срещахме в кафенето на СБХ. Детската условност я нямаше и можехме да „усетим“ чувството си за изкуство, литература и чувството си за хумор. Последното е задължително у всеки творец. Още по-после Жоро и Таня заминаха за Кувейт и като че ли започнахме да се чуваме, пишем и виждаме по-често и пълноценно. Съвсем после се събрахме по повод настоящата му изложба. И още не можем да си изговорим хилядите неща, които са били в мислите ни, чакащи да бъдат споделени.
Снимки от откриването на изложбата на Георги Веснаков на 28 май в галерия „Май“ – първата самостоятелна изложба на художника в родния му град.
…Филолог и поет по занятие, Георги Веснаков ме заинтригува още преди години, когато реши да се занимава с живопис. „Тя, живопистта, не е за всеки“, казах си тогава наум. Но е средство за емоционално изразяване и отношение към заобикалящото ни. Каквото е и перото, всъщност. За толкова години съм осъзнал, че средствата са лесни за усвояване, ако имаш какво да споделиш. Така аз със нарастващо любопитство започнах да следя новата му страст. Към мазката и колорита.
Малко преди изложбата на Георги в родния му Сливен, разгледах всички цикли с картини, които той беше донесъл от Кувейт. За да коментираме и подберем най-ярко представящото го. И се замислих за две неща: Едното е, че Жоро вече беше намерил собствената си чувствителност и се беше развил сериозно през годините. Другото е влиянието от слънчевата пустинна страна, в която живее и твори, което определено е „повдигнало“ цветността и широтата на изобразителните му средства. Независимо от сюжетите. Циклите, които Георги Веснаков представя в Сливен, са предимно три, като два от тях са изпъстрени с топли, уютни средиземноморски пейзажи. Някъде много светли, достигащи чиста декоративност, другаде наситени, плътни и структурно „заковани“.
Третата и най-нова серия на поетът-художник на мен лично ми е много любопитна. Това са лица (емоции, състояния) в крупен план, които, по своята декоративност и дълбочина, ми напомнят на швейцареца Паул Клее – емблематична фигура в декоративно-абстрактната живопис. Георги не крие своят сантимент към Клее, напротив – счита това за реверанс към този класик. Той смята да продължи този цикъл и освен, че с това „закова“ вниманието ми точно там, ще бъда щастлив ако го покаже отново при нас, в Сливен. Завършен и осмислен. Така се изгражда изкуство: първо се търси, после се намира, накрая се събира в единен фокус. Предстои да видим накъде води пътят. Неговият.
Миналогодишната изложба на Георги Веснаков в Пловдив, в Балабановата къща е озаглавена „Празник в Светата градина“. Тази, която представя в Сливен, макар и по-малка по обем, съдържа същата енергия и този наслов я характеризира напълно. В заглавието направих аналогия с „Градината на земните радости“ от Джойс Карл Оутс, от една страна заради особеното, понякога граничещо с безумие време, в което живеем сега, а от друга – заради тълуванието на Георги за „светата градина“. Много хора се стремят към съвършенството в небесата, но ние живеем тук и сега. Ако не открием своята „света градина“ в битието си, как ще намерим пътя към Едем? И какво ще оставим на поколенията си?
Илиян УРУМОВ
Споделете в социалните мрежи
Редактор: Щилияна Василева
Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.
