В 65-ТИЯ РОЖДЕН ДЕН НА ТОЗИ, КОЙТО НЕ ГО ДОЖИВЯ – ДОСТОЙНИЯТ ЗА НЕЗАБРАВА ХУДОЖНИК, КЛАСИКЪТ ТОДОР ТЕРЗИЕВ

На този ден художникът Тодор Терзиев щеше да навърши 65 години. За съжаление, той си отиде в разцвета на творческите си сили, внезапно и нелепо, само на 62. Помня студения мартенски ден, когато по цялото протежение на алеята от храма „Св. Димитър“ до общината се беше строил почтително и търпеливо хиляден народ, за да го изпрати в последния му път… Помня неговите ученици, неговите колеги, приятели, близки – потресени, попарени, просълзени, невярващи…

Но днес не е денят на неговата раздяла със света. Днес е денят, в който лъчезарният Тодор Терзиев би празнувал с любимото си артистично семейство своя 65-ти рожден ден. – Уви… Днес си спомняме, с уважение и признание, за оставената от него светла следа.

… Роденият в Ямбол Тодор Тезиев стана сливенски художник. Не само защото свърза живота си със сливенка, но и защото в този град той израсна като брилянтен живописец, любим преподавател на многобройните випуски на Националната художествена гимназия „Димитър Добрович“, на която 20 години беше директор и 35 години преподавател по живопис, безспорен авторитет в гилдията на художниците и заслужен носител на голямата награда за литература и изкуство „Добри Чинтулов“ и още много високи отличия от регионални и национални художествени пленери, биеналета, художествени форуми и конкурси. Не само художниците бяха респектирани от неговата личност – Тодор Терзиев беше човек добър и честен, но в същото време непримирим към посредствеността и компромисите в изкуството. Той си отиде от този свят, когато беше спечелил уважението на цялата сливенска културна общественост, респектирана в годините от неговия висок професионализъм и талант, от неуморното му желание да повдига критериите за изкуството. Когато за него в национален мащаб се говореше като за един от авторитетите, бих казала класиците в живописта.

Снимка: Художникът Тодор Терзиев полага подпис в паметната книга на лауреатите на Голямата награда за литература и изкуство „Добри Чинтулов“

А той бе завършил живопис не при кой да е, а при Найден Петков в Националната художествена академия и винаги се съизмеряваше с високите стандарти на своя учител. Не беше хиперпродуктивен, но всичко, което излезеше изпод неговата ръка, се отличаваше с високо качество, класа и стил, превръщаше се в явление. Така той създаде своя неподражаем, изискан и дълбок, типично Тодортерзиевски стил, който не можеш да сбъркаш с никого.

Негови картини станаха собственост на Националната художествена и Софийската градска галерия, на художествените галерии в Ямбол, Сливен, Бургас, Шумен и Русе, Видин, Добрич, както и на частни колекции в България, Франция, Германия, Италия, Япония, Норвегия.

Голямата любов на Тодор Терзиев, наравно със съпругата художничка Елена Терзиева и двете  дъщери художнички, които наследиха таланта на родителите си, беше Гимназията. Тя придоби статут на Национална художествена гимназия по време на неговото директорстване, през 2006 година. По негово предложение,  в сътрудничество със Сливенската митрополия, Художествената гимназия  откри уникалната си нова специалност Иконопис, а през 2009-та година, след 17-годишни борби, се нанесе в новата си днешна представителна обител. Негова беше идеята и за откриването на гимназиалната галерия „Нова“, и за параклисите, които беше благословен да изрисува от монасите в Атон, където отиде на поклонение.

Защото Тодор Терзиев имаше още една страст – монументалната църковна стенопис. Той изографиса параклиса на сливенското Тодорово аязмо и приживе вгради в него душата си. Последната му самостоятелна изложба в сливенската галерия „Йордан Кювлиев“ беше посветена на Светогорските пристанища, пресътворени в 11 великолепни пейзажа, по време на нееднократното му пребиваване на Атонския полуостров, която имах удоволствието да открия през 2015 година.

Снимки:  Откриване на изложбата „Светогорски пристанища“ в галерия „Йордан Кювлиев“.

Преди откриването на изложбата видях картините в ателието му в небето на 15-етажните блокове, където са настанени творческите работилници на много сливенски художници и архитекти. С искрена любов и едно почти мистично преклонение, той ми разказа Атонските си преживявания, които беше претворил в невероятни картини. Ще припомня част от онова, което казах на почитателите му откриването на изложбата, въз основа разбира се на неговите възхитени разкази. Защото то е част от неговата художническа и духовна същност:

„… През своите 5 години на поклонничество в Атон, Тодор Терзиев има възможността да посети 15 от 20-те манастира на тази благословена земя, наричана още „Градината на Богородица“. Да стъпи на тази земя за творец като него е истинско щастие. Той неслучайно твърди, че там като че ли се е озовал в друго измерение, връщайки се няколко века назад, на едно магнетично място, в което времето е спряло. Първата му среща с тези средища на духовността били техните пристанища или “арсани“, както ги наричат гърците. Там всичко е автентично, натоварено с много минало. Онова, което впечатлява художника, е невероятната симбиоза между лазурното море, каменистите брегове и неподвластната на времето архитектура. Като знаем пристрастието на Тодор Терзиев към старината, можем да си представим силата на естетическите му преживявания в мига, когато е имал възможност да се докосне до магическото излъчване на тези свещени манастири. Тук художникът намира в изобилие сюжетите, за които е копнял, гледайки великолепните гравюри на Веселин Стайков и Васил Захариев от стария Созопол и Самоков. А сюжетите на морска тематика винаги са го вдъхновявали. Доскоро той даже не е предполагал, че те преобладават в творчеството му. Но се оказва, че действително, един морски човек живее в него…

И ето ги, пристанищата на Атон, с големите хангари за прибиране на лодките, с отдавна излезлите от строя плавателни съдове и ослепително синьото море, с малките параклиси и високите кули с бойници за самозащита. Една приказка, която той разказва в картините, които са пред вас. И той сяда пред статива, за да излее впечатленията си и да я разкаже. Предизвикателството е голямо. На думи звучи лесно, но информацията, която трябва да претвори, е огромна и стъписваща. Основната дилема за него е: как да изрази историческата достоверност на обектите без да изпада в излишен натурализъм, към което предразполагат многобройните и любопитни детайли? Как да преосмисли и избистри водещата си тема?

Стремежът на Тодор Терзиев в представените 11 картини е да улови най-вече различните настроения и състояние на сезоните – с надвисналите облаци над побелялото море, с мекото есенно слънце, докосващо покривите и върховете на кипарисите, изпепеляващото юлско лято, притихналите утрини и тежките контражури на отмиращия ден.

Аз мисля, че Светогорските пристанища на Тодор Терзиев излъчват едновременно спокойствие и мощ, достолепие и святост. Но в тях е притурено и онова магическо усещане, което, като сирените, зове и мами, и притегля към себе си…“

… За мен беше чест да открия тази изложба. Както за Сливен е чест, че в него живя този забележителен творец, учител и вдъхновител на хиляди млади художници, невероятен майстор на четката, достоен гражданин и искрен приятел.

Щилияна ВАСИЛЕВА