- За жената в бяло, която посвети живота си на грижата за бъдещите майки и … на красотата – колегиален и приятелски спомен
Автор: Димитринка ВАСИЛЕВА
Димитрина Мечкова и Димитринка Василева – колежки и приятелки
Моята първа среща с акушерката Димитрина Мечкова беше, когато бях 10-11-годишно дете. По това време живеех при лелите си София и Николина. Леля ми Куна, както наричаха Николина в семейния кръг, имаше две дъщери. По-малката очакваше първата си рожба. В големия двор на ул. „Джерджински“ N 9 имаше две постройки. В новата спяха двете ми братовчедки. Денят беше прекрасен, в двора ухаеха нарциси и зюмбюли. Тичах на воля и се радвах на топлото слънце. Съседите ни бяха турци, делеше ни само една стара тараба. Баба Пембе имаше голямо домочадие, но и една психично болна дъщеря, която викаше ни в това, ни в онова време от стаята си. Както си играех, чух писъци и помислих, че тя отново вика. Погледнах през тарабата и я видях на прозореца, спокойна. Писъците се повториха, уплаших се. Чак тогава се сетих, че става нещо с кака Митка, братовчедката ми, която чакаха да ражда. Писъкът се потрети и в този миг от салончето на новата постройка изскочи леля Куна. Извика ми бързо да се прибирам, тя отивала за акушерката Мечкова. Детското ми любопитство надделя и аз останах да си играя с водата в големия гердел под чешмата.
Не мина и половин час и леля ми се показа на пътната врата с една млада красива жена, носеща в ръка голямо кожено куфарче. Сетих се! Това е сигурно акушерката Мечкова, а аз очаквах някаква стара баба. Двете влезнаха бързо в новата постройка. Не мина час, когато от салончето изскочи леля ми Куна и извика: „Имаме си момиченце – Сева ще се казва!“ Помислих, че трябва да благодаря на акушерката, която ни донесе тази голяма радост. Отидох в градината, набрах букетче розови зюмбюли и зачаках пред вратата на салончето. Не мина много време и акушерката Мечкова излезе усмихната. Подадох й букетчето и смутено я изгледах от главата до петите. Беше толкова красива, същински ангел спасител…
Димитрина Мечкова е завършила Акушерското училище в София и назначена на работа в Сливен през 1943 година. По същото време на работа са привлечени и неспециалистите д-р Грозданова и д-р Мирчева. Тогава много от ражданията са ставали по домовете и дипломираната акушерка има големи проблеми с практикуващите из града „баби“.
В 1945 г. родилният дом става общински. За първи път назначават на щатна длъжност Димитрина Мечкова с консултант д-р Иван Василев, нейният съпруг хирург. Тя работи там до 1951 г., след което напуска и преминава на свободна практика.
Снимка: В първия сливенски родилен дом. Димитрина Мечкова е на последния ред, до парапета вляво.
През август родилният дом се мести в нова сграда на тогавашната ул. „Червеноармейска“. През 1956 г. акушерогинекологичното отделение се премества в новата сграда на Окръжна болница, със завеждащ д-р Стоян Митков. 
През 1961 г. д-р Митков напуска болницата и става завеждащ отделение в Ямбол. Завеждащ акушерогинекологичното отделение в Сливен става д-р Тодор Тютюнджиев.
Когато се върнах на работа в Акушерогинекологично отделение от отпуск по майчинство за второто си дете, акушерогинекологичното поликлинично отделение със завеждащ д-р Тодор Тютюнджиев вече беше към Окръжна болница, а като старша акушерка заварих Димитрина Мечкова. Отделението разполагаше с три женски консултации към Първа, Втора и Трета поликлиника, в които работеха 15 акушерки и една към работническо здравеопазване. Лекари акушер-гинеколози преглеждаха в съответните кабинети /за бременни, за гинекологично болни/ посменно, слизайки от отделението.
Старшата акушерка ме посрещна радушно и ме представи на колежките, между които имаше и новоназначени. Аз останах да работя в Женска консултация към Първа поликлиника, в която имаше кабинет за бременни, кабинет за гинекологично болни, кабинет на старшата акушерка и зала за здравна просвета. В залата се провеждаха и събранията на акушерките и акушерските колегиуми, на които се изнасяха новости в акушерството и гинекологията. Нали искахме да сме в течение на всички новости, с Мечкова бяхме абонирани за сп. „Акушерство и гинекология“. В тази зала за здравна просвета се водеха и практическите занимания с бременните, които трябваше да научим как да се грижат за новороденото, имаше и лекции по обезболяване на раждането.
Снимка: Ритуал на Бабинден
Как и защо се случи така, че с Димитрина Мечкова станахме много близки? Тези неща не подлежат на обяснение, просто се случи. Дали защото имахме еднакви имена – и двете Димитрина Василева, макар че тя носеше моминското си име Мечкова, дали заради общото ни разбиране за отдаденост и отговорност към професията, дали заради някакви невидима нишка между нас… Приятелството ни с Мечкова може би дразнеше някои колежки. Веднъж случайно чух изприказвани нелепици по мой адрес, разплаках се и споделих огорчението си с нея. Тя се усмихна, потупа ме по рамото и каза: „Пречиш, защото светиш, нали знаеш тази мъдра поговорка…“
Снимка от 1991 година. На 70-я си рожден ден Димитрина Мечкова е поканила близки прителки и колежки. Сред тях, отляво надясно: ак. Белла Аройо, фармацевт Тинка Кънева, ак. Янева, …Видева, ак. Димитрина Мечкова, непозната, д-р Стела Гочева, ак. Цвета Видева, непозната, ак. Димитринка Василева – детето е внучката й Деметра Рохова.
Старшата ни акушерка Димитрина Мечкова притежаваше много положителни качества. На първо място, тя беше много дисциплиниран човек. Идваше на работа преди нас, с което искаше да ни каже и ние да не закъсняваме. Всеки човек може да сгреши в работата си, макар и несъзнателно, но тя намираше начин пак да ти го каже така, че да не те заболи. 
Снимка: С колежки на манифестация.
Изискваше от нас да спазваме правилника за работното облекло – бяла касинка, бяла престилка, бели обувки, прибрани коси, ниско подрязани нокти без маникюр. И… за престилките: „Не носете максидуп в минижуп. – шеговито казваше тя. – Уважавайте себе си и професията ни!“ Не чух никога от нея да злослови по нечий адрес. След пенсионирането й, аз я наследих на поста старша акушерка, на който останах седем години, до моето собствено пенсиониране.
… Но съдбата й поднесе страшна катастрофа. Убиха малкия им син Митко /д-р Димитър Василев/ на 30 години, той работеше и живееше в София. Застреляха го! Тя не можа да понесе тази жестока трагедия, не можа да го прежали и след кратко боледуване, почина.
Искаше да кажа няколко думи на погребението й за нея. Аз и без друго щях да го направя… Така, аз бях човека, който я изпрати с добри думи от този свят и с благодарност за стореното от нея за сливенските бъдещи майки. Щях да го направя не защото бях следващата старша акушерка, а защото аз бях човекът, който я познаваше най-добре и защото имах удоволствието тя да бъде моя колежка и приятелка…
Всичко у нея беше точно премерено и красиво. Акушерката Димитрина Мечкова беше един широко скроен, благороден човек, с високи изисквания към акушерската професия, които предявяваше най-първо към себе си!
Димитринка ВАСИЛЕВА,
Сливен, 2019 г.
Споделете в социалните мрежи
Редактор: Щилияна Василева
Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.
