Автор: Иван ДИНКОВ
Нено Господинов Костов /Брадата/ е един от активните участници в подготовката на Априлското въстание в Сливен, доживял Свободата. Сливенецът Нено Господинов работи всеотдайно за народното дело и спечелва доверието на революционерите. Поради това, една от редовните яташки квартири на Дякона Левски, при посещенията му в Сливен, е къщата на Нено Брадата. 
Сн.: Ученици от Чинтуловата чета на Природоматематическата гимназия „Д. Чинтулов“ в Сливен – почетен караул пред родната къща на Нено Господинов-Брадата в сливенския квартал „Клуцохор“.
Той се включва в революционната борба и през 1875 г. е изпращан да работи за поробеното отечество в градовете Елена, Русчук, Г. Оряховица, Гюргево, където държи връзка и с Гюргевския Революционен Комитет.
В ония тревожни дни, изпълнени с възбудата на очакваната Свобода, в сливенските махали тайно се събират мъже, които пристигат в късните часове, когато градът притихне и тръгват в ранни зори, преоблечени като копачи. Неговият дом е място за явка на революционерите от Влашко и местните поддръжници.
През една студена февруарска нощ на 1876 г., в бунтовния Сливен пристигат, по решение на БРЦК, сливенецът Георги Икономов и Стоил Иванов Вучков. Под тяхно ръководство сливенци, тези непокорни глави, започват да се готвят за страшната борба. По цели нощи апостолът Георги Икономов и войводата Стоил стоят в тайното скривалище на Нено Господинов – Брадата, председател на Тайния революционен комитет в града, срещат се с верни другари и обмислят плана на въстанието.
Сн.: 1. Георги Икономов 2. Стоил войвода 3. Нено Господинов-Брадата / в средата, прав/
След дълги прения се приема предложението на Стоил – да се основе въстанически лагер на Куш бунар. На 22.03.1876 г., начело с войводата, тук пристигат първите десетина четници, заподозрени вече и търсени от турската власт. По-късно, когато пристигат всички четници от Сливен и Ямбол, за войвода единодушно е избран Стоил войвода, а за знаменосец – смелчагата Стефан Серткостов. Планът е изработен – да се завземат близките околни села, да се разшири революционната база и към четата да се присъединят нови въстаници от Нейково, Жеравна, Котел и др. При нарастване броя на привържениците на въстанието, със събраните между членовете на комитета пари, Нено Господинов отваря кафене край бахчите на своя дом, наречено „Земен рай“. Тук, под зеления клонат орех, неговите привърженици, по двама – по трима, потайно разговарят или чакат съобщения и нареждания от Комитета.
Скоро обаче сливенският каймакамин заподозрял скритата цел на това кафене и заповядал то да се затвори, въпреки молбите на Нено, че той от него си изкарва хляба. Това се отразява зле върху дейността на комитета. Нено продължава да се грижи за извеждането на хората и присъединяването им към хъшовете, носи храна на бунтовниците, поддържа връзка с всички, свързани с въстанието.
На 19 май 1876 г. той извежда Стоил войвода да се укрие в лозето му в Къшленските лозя. Изпраща храна на излезлите към Куш бунар и по същия пратеник провожда писмо до Иларион Драгостинов в Лясковец. За нещастие, пратеникът бива заловен и признава, че писмото и револверът са му дадени от Нено Господинов. С това положението се усложнява – в градината на Нено са укрити пушки, патрони и други въстанически атрибути. След издайничеството, Нено е заловен край Клуцохорските градини и то в момента, когато се подготвя избухването на въстанието.
Сн.: 1.Иларион Драгостинов 2. Нено Брадата със сподвижници
Внезапното затваряне на Нено изненадва неприятно членовете на комитета. Знаейки за жестокостите на турците в подобни случаи, те се опасяват да не би Нено да не издържи на мъченията и да предаде делото. Затова правят опит да нападнат заптиетата, които отвеждат към Търново окования съзаклятник, но не успяват. Нено Брадата обаче не издава никого, не споменава нито едно име и въстанието продължава своя ход.
Нено бива откаран в Търново, а оттам – в Одрин, където военният съд го осъжда на смърт. По ходатайство на военната комисия, смъртното наказание е заменено с окови до живот. Освободен от бесилката в последния момент, той е закаран в Акия, а оттам – в Бейрут през 1877 година. Лежи и в турските зандани на остров Кипър, откъдето е освободен след войната.
Сн.: Заловените членове на Сливенския таен революционен комитет са оковани във вериги и откарани в Одрин. 26 май 1876 г. Фотограф Никифор Минков.
Идва Освобождението и Нено Господинов заживява свободен живот като лозар в родния си град. Дълго време буржуазната власт не го признава за поборник и не му отпуска пенсия. Истинската причина за това са, обаче, неговите русофилски убеждения. Поради това, по време на Стамболовия режим от 1887 до 1894 г., той емигрира в Русия. След падането и убийството на диктатора Стамболов, Нено се завръща в родния град. Чак тогава му се отпуска поборническа пенсия, дори заема дребни служби в общината. Доживява дълбока старост и почива чак на 21 септември 1936 година.
Малко са живите потомци от неговия род, но един от тях е небезизвестният Майор и понастоящем адвокат Светозар Господинов, който и сега, със сатиричните си стихове, се бори с всякакъв род „грабители и мъчители“ на народа в любимия му град Сливен.
Иван ДИНКОВ
Споделете в социалните мрежи
Редактор: Щилияна Василева
Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.
