100 ОПЪЛЧЕНЦИ ОТ СЛИВЕН И ОКОЛНИТЕ СЕЛА СЕ БИЯТ ЗА СВОБОДАТА

Автор: Мария ЗАХАРИЕВА

• 147 години от създаването на българското опълчение

Формирането на Българското опълчение става с разпореждане на Генералния щаб на руското командване от 17 април 1877 година. От български доброволци в град Кишинев се създават 6 опълченски дружини, а впоследствие на българска земя се създават още 6 опълченски дружини.

Град Сливен с околните села дава 100 души опълченци, които служат в дванадесетте дружини.

На 12 /24/ април 1877 г., Русия обявява война на Турция. Първоначално руското командване е предвиждало българското опълчение да бъде ползвано в по-леки сражения, но на практика, по време на военните действия, се получава обратното.

Ето имената на опълченците от град Сливен, служили в Първа опълченска дружина, която проучих заради участието в нея на моя дядо Димитър Т. Сяров:

Добри Антонов -1.11.11.

Протойерей Амфилохий Михайловски – 1.36.36.

Захари Добрев – 1.314.56.

Димитър Иванов – 1.420.40.

Симеон Минчев Салабашев – 1.642.46.

Иван Николов Шишманов – 1.750.76.   

Иван Николов Комитов – 1.751.77.        

Георги Попов – 1.769.2.

Григори Панов – 1.770.3.

Антон Петров – 1.789.22.

Колю Павлов Игнатов -1.891.124.

Димитър Т. Сяров – е моят дядо – 1.953.16.

Юрдан Тодоров – 1.1094.19.

Останалите 90 сливенци са пръснати из другите единадесет опълченски дружини.

Сн. Опълченци от Сливен и Сливенския край, паметна снимка след Освобождението

Българското опълчение от 1877-1878 г. има кратък, но славен боен път. Бойното си кръщение то получава край Стара Загора. Защитата на Стара Загора е оставена на четири опълченски дружини, един руски ескадрон и две сотни, общо 3 500 души, които трябва да се сражават срещу силите на Сюлейман паша, състоящи се от 16 000 души. На 19/31/ юли 1877 г., след целодневен бой, градът е опожарен и сринат до основи. Тежка е битката на Чадър могила, където опълченците с последни сили се борят за спасяването на Самарското знаме, което жителите на град Самара – Русия, връчват на българското опълчение.

Сн. 1. Лагерът на опълченците в Плоещ. 2. Приемане на опълченец. 3. Ген Столетов, командир на българското опълчение

На 6 май 1877 г., в град Плоещ, сливенският протойерей Амфилохий участва в освещаването на Самарското знаме.

Сн.: 1. Освещаване на Самарското знаме в Плоещ. 2. Архимандрит Амфилохий. 3. Архимандрит Амфилохий с негов племенник.

В знак на признателност, в Стара Загора се издига Мемориален комплекс „Бранители на Стара Загора 1877″, който увековечава историческия подвиг на българското опълчение.

На 9/21/ август 1877 г. започват епичните шипченски боеве. Гъсти турски атаки щурмуват върха. Орловци и опълченци с точен огън ги задържат и връщат назад, отстоявайки геройски поверените им позиции. Вражеската артилерия не прекъсва стрелбата и за минута и когато опълченците от Трета и Първа дружина свършват патроните, грабват камъни и хвърляйки ги срещу нападателите, ги помитат в дола. Небето е потъмняло от прах и гъсти облаци дим. В непрекъснатия единадесетчасов бой, разположените тук роти губят целия си офицерски състав и половината от бойците.

На 11/23/ август 1877 г., първият удар на врага започва още в пет часа сутринта. Четиринадесетчасовият бой продължава непрестанно. Едва към 18 часа вечерта, качени по двама на коне, пристигат на помощ 200 човека, изпратени от ген. Радецки. Едно неудържимо „ура“ се понася над оросените с кръв и пот камънаци на позицията. Шипка бълва огън в колоните на врага. Сякаш не е имало умора, сякаш тези хора не са се били три денонощия. Сюлейман паша отстъпва с неохота завзетите позиции, разколебан от силната и здрава съпротива на бранителите. За силата и мъжеството на шипченските защитници говори Паметникът на свободата, строен от 1926 г. до 1934 година. Висок е 31 метра, изправен на чутовния връх Шипка. От сливенци тук се проявяват Божил Василев, Захари Добрев, Никола Газибаров, Димитър Сяров, Георги Добрев и др.

На 31/12/ януари 1878 г. следва победата при Шейново. За геройството и саможертвите на опълчението и руските войски край Шейново е построен паметник, наподобяващ меч със забита дръжка в земята, дело на скулптора Стела Райнова от 1969-1964 година. На паметната му плоча пише: „Тази битка реши победния ход на войната. . . Българино, отдай почит на героите, загинали за свободата на Родината.“

В знак на признателност към героите, отстоявали позициите край Стара Загора, Шипка и Шейново – боеве с много кръвопролития, на 24 август 2008 г. в София, до Военния клуб, бе открит най-новият паметник на Българското опълчение, на младия скпуптор Н. Савов от Пловдив. Той представлява млад опълченец в естествен ръст, със Самарското знаме в ръка, стъпил върху черен мраморен постамент с пет стъпала. В паметника са вградени 12 бронзови капсули с имената на 12-те хиляди опълченци, участвали във войната, урна с пръст от местата на битките и кутия с послание към бъдните поколения. До паметника е поставен малък скален къс, донесен от връх Св. Никола (Шипка).

Опълченците показаха на Европа, че българският народ е способен да се бори за свободата си и да я брани.

                                                                                Мария ЗАХАРИЕВА/СЯРОВА/,

                                                                                           внучка на опълченец

                                     от  сб. „Сливенци. Старите родове“, т.1, с допълнения