РОМСКИТЕ МУЗИКАНТИ В МЕЛОДИЧНИЯ ПЕЙЗАЖ НА СЛИВЕН

• 8 април – Международен ден на ромите

Автор: Кръстю БЕРБЕРОВ

Цигани музиканти и кукличари. Гравюра Феликс Каниц

Колоритните музиканти-роми винаги са придавали особен чар на Сливен. Музиката е в кръвта на циганския етнос. Много са занимаващите се с музика сливенски цигани през годините. Неизброими музиканти, някои нотно грамотни, повечето „слухари“. Но с безпогрешен слух и определено музикално дарование.

След войната Сливенската община прави опит да въведе някакъв ред в тази професия, която е основен източник на доходи за много ромски семейства. Тогава в отдел „Култура“ за началник е назначен Динко Карагьозов – бивш диригент на Военната музика. От областния център в Бургас му се обаждат, че за летния сезон по Черноморието им трябва един цигански оркестър от няколко души. Бай Динко казва на свой някогашен колега от циганската махала за заявката от Бургас и се уговарят групата музиканти да дойде на следващата сутрин на жп гарата, където бай Динко щеа им купи билети и ще ги изпрати на морето.

В уреченото време, наближавайки района на гарата, Динко Карагьозов отдалеч чува невъобразим шум от нарвни музикални звуци, примесени с караници и псувни. По децибелите на тази дандания опитният музикант предположил, че на гарата са се струпали над двеста човека. Той съобразява, че няма да може да се справи с тази ситуация, дори може да стане жертва на разправиите, кривва в първия сокак и минава в дълбока нелегалност, докато „политическата“ обстановка в квартала се нормализира!

Но работата по „култивирането“ на нашите ромски музиканти продължава. Спомням си, че тогава бяха образувани т.нар. градски музики. Те бяха и номерирани: Първа градска музика, Втора градска музика и т.н. Общината им раздаде тъмносини фуражки с козирки и една малка бронзова лира отпред. Тези малки оркестри свиреха по митинги, събрания, избори, спортни състезания, сватби, погребения. Чиновниците от отдел „Култура“ ги инструктираха как да се държат в обществото. Както се казва по цигански – „културно вакерла“ („културно казвам“).

Спомням си някои куриозни случки в резултат на тази протоколно-педагогическа дейност. Първа градска е поканена да свири на погребение. Пристигат те в дома на покойника, диригентът сваля фуражка и с възможно най-тъжен глас казва: „Добър ден. Честита скръб! Додахме да свирим.“ И свирят до мястото на вечния покой. Случваше се последното изпълнение да не е траурен марш, а „Драгиева чешма“ или някоя друга, любима на покойника песен. Така дори този тъжен ритуал ставаше „по-жизнен“, по-сливенски.

Лятно време, в градината на легендарния ресторант „Стария бряст“, свиреха най-добрите сливенски музиканти. Повечето от тях бяха оркестранти в местния симфоничен оркестър. Музиката беше изискана и приятна за ухото, защото не се натрапваше на посетителите с високи децибели.

Може би за пръв път бяхме напуснали игрите в родната махала и излезли на „главната улица“, която започваше от „Стария бряст“. Без да разбираме кой знае колко от музика, бяхме чули, че тази вечер в ресторанта ще свири цигуларят Будаков. Застанахме отвън зад оградата на заведението и зачакахме знаменитият цигански виртуоз да засвири румънската „Чукарлия“ („Чучулигата“). Отвън се събираше огромна тълпа, която бурно аплодираше и искаше още…

Дълги години след това Пею Будаков и неговият оркестър свиреха в знаменития ресторант „България“ в София, а после и в чужбина.

Може би най-първото запомнено име на сливенски музикант-циганин е на Рамадан Лолов. Той се е подвизавал със своя кларинет в началото на миналия век. Свирил е дълги години. Когато му изпадали зъбите от лявата страна, продължил да свири, захапвайки мундщука от другата страна на устата. До края на живота си свирел само с един и същи инструмент. Накрая, от много употреба, изпадали клапите на кларинета, останали две-три клапи, които Рамадан вързал с ластик, но това не пречело на виртуозните изпълнения на този велик ромски музикант. След него останали много легенди.

По сливенските заведения, в страната и в чужбина свиреха цяла плеяда прекрасни и  много артистични ромски музиканти. Бих могъл да изброя малка част от тях с имената, с които бяха известни: Мики Руни (акордеонист), Армандо (китарист и певец), Пешо Керпедена (китарист и певец), Булгарията – Хата Пату (цигулар), Асенчо (акордеонист), Васко – Томасо Кампанела (акордеонист), Илийчо (акордеонист-имитатор), Методи (акордеонист), Шекер Данко (кларинетист), Колю Калайджиета (цигулар и диригент), Байчарите – братя (оркестър)…

Всеки от тях е оставил по нещо, което се помни. Всеки беше по своему артистичен, по своему виртуоз. Всеки си имаше своите „номера“, които придаваха особен цигански чар на музикалните изпълнения. Всеки един беше свързан и с многобройни закачки и комични случки, които се помнеха и разнасяха като местни предания и легенди.

Един ден виждам Пешо Керпедена и той ми заявява: „Повече с Булгарията няма да свирим!“ Питам защо. Пешо продължава: „А бе, той не е политически издържан. Миналата неделя, във „Воденицата“, като се хвърли да целува зам.-министъра с пълна уста с пастърма!“ Питам: „И какво стана след това?“ Пешо отговаря: „Ами, какво… И двамата паднаха!“

После пак свириха заедно.

В качеството ми на началник на международните отношения в общината, присъствах на дадената официална вечеря за посланик. Пешо пее „Очи чорние“. Пеейки, той се обръща към съпругата на посланика: „Как люблю я Вас!“… След това, със смирен глас, поглежда една доста строга местна ръководителка, отговаряща за културата: „Как боюсь я Вас! Знать в недобрый час я увидел Вас!“ („В много лош час Ви срещнах аз!“)…

Без коментар. Или единственият: всички те умееха да правят това, което днес наричаме „шоу“.

Един от най-добрите класически музиканти на Сливен, много даровит човек, беше Курти Русчев. След дипломирането си в Софийската консерватория, той започва работа като цигулар в Сливенския симфоничен оркестър, на който дълги години беше и концертмайстор. Курти имаше една мечта: да направи цигански оперетен театър в Сливен! Беше обмислил всичко и полагаше огромни усилия да убеди местните и столичните „отговорни фактори“, че това е възможно, че този ромски театър ще способства за интеграцията на ромското население – един от приоритетите на европейската политика. Той така си и отиде от този свят – с неосъществената си мечта.

Много талантлив музикант и композитор беше и Йордан Куртев. Дълги години той беше диригент на циганския ансамбъл „Никола Кочев“. Този художествен колектив получи голяма популярност в Сливен и в страната, защото в репертоара си имаше и много собствени песни, композирани и аранжирани от Йордан Куртев. И тъй като кръвта вода не става, в по-ново време директор на Симфоничния оркестър на Сливен стана неговата внучка, младата и много талантлива оперна певица Даниела Дякова.

По-късно един от най-известните ромски състави в България стана духовият оркестър „Карандила“, както и неговият наследник „Карандила-джуниър“, с ръководител Ангел Тичалиев.

Международно известният цигулар Георги Калайджиев, бивщ концерт-майстор на камерния ансамбъл „Софийски солисти“, пък създаде проекта за музикално обучение на ромските деца „Музиката вместо улицата“ и малките музиканти от камерния ансамбъл на проекта свириха дори със Софийска филхармония в зала „България“.

Друга млада и също много талантлива певица – Цветелина Гаич, от „Шоуто на Слави“, пък е внучка на един от известните музиканти Байчарови.

Малко остана да забравя за циганската перла от Сливен Бони. Благодарение на артистичното си излъчване и на изключителна фотогеничност, Бони не само проби като поп-фолк певица, но се появи в списанията, стана дори филмова актриса.

Когато пиша тези редове, от квартал Комлука, в среднощната тишина до мен отново долитат веселите звуци на циганска музика – такава, каквато я помня от детските си години. Долавям игривите синкопи на барабанчето и думкането на тъпана. От време на време се чува басовата подложка на голямата туба. Носена от сливенския вятър, музиката ту се усилва, ту заглъхва. Чудя се сватба ли е, семейно тържество ли или хората просто се веселят? При ромите, без музика празник не става! Но и в делника, музиката за тях е основен елемент от живота им.

Кръстю БЕРБЕРОВ