ЛЕКАРИТЕ НА СТАРИЯ ГРАД

Автор: д-р Веселин ВАСИЛЕВ

В пъстрата палитра на прежделюдието на стария град се съзират и лекарите от това време, които помагали на населението да се избави от болестите и недъзите, от епидемиите, от паразитите. Разбира се, старите доктори помагали според тогавашните си знания и умения, според наличието на медицинска апаратура и възможностите да я притежават, както и според  желанието на самите граждани да прибягват до помощта им. В стария Сливен те имали сериозна конкуренция в лицето на самозваните лечители – правачи, знахари, билкари, баячки, врачки и други, печелещи от невежеството и суеверието на хората. Успехите на докторите не винаги били големи, понякога били и никакви, защото никой не може да излезе извън времето и равнището на знанията си. Най-често те успявали да излекуват или поне да подобрят здравето на пациентите си.

Особени постижения имали с намаляването на инфекциозните и социалните болести. За това е допринасяла и сравнително добре организираната система на здравеопазване в града. В края на миналия и началото на нашия век, Сливен разполагал с Държавна болница, общинска санитарна служба с амбулатории, здравносъвещателна станция за майки и деца, родилен дом, противомаларична станция, служби за борба с венеричните болести и бяса. За войниците се грижели полковите лекари и Военната болница. Повечето от лекарите работели в свободното си време в частните си кабинети. Старите сливенци още помнят докторите от онова време, някои от които произхождали от стари сливенски фамилии:

Д-р Георги МИРКОВИЧ е първият главен лекар на сливенската болница. Той е един от възрожденците, работил в града преди и след Освобождението не само като лекар, но и като общественик, просветител /издава библиотека за здравна просвета, член е на Българското книжовно дружество/ и дори политик – народен представител. Заточаван е от турците в Диарбекир. След Освобождението е първият главен лекар на Сливенската болница, макар и за кратко време. Дългогодишен градски лекар. Бил привърженик на хомеопатичната медицина. Цялата си библиотека дарил на читалище „Зора“. Наследствената му къща сега е Художествена галерия.

Друг възрожденски лекар – д-р Начо ПЛАНИНСКИ, вторият и най-дългогодишен главен лекар на сливенската болница, е старозагорец, но целия си плодотворен живот прекарва в Сливен /1872-1895/. Свързан е с българите  емигранти  във Влашко, с комитета  на  В. Левски в Сливен, един от заточениците в гр. Боло /Мала Азия/. След Освобождението е главен лекар на болницата  до смъртта си /умрял от тиф – жертва на дълга си/. Начо Планински е окръжен лекар, един от издателите на в. „Българско знаме“ /с Миркович и Минков/,  основател на аптека, народен представител, публицист, военен дружинен лекар в Сръбско-Българската война, училищен инспектор, автор на учебници.

Д-р Константин ДАГОРОВ бил от Калофер, завършил в Цариград тъкмо преди Руско-турската война и затова – заточен в Диарбекир, откъдето успял да избяга. Участвал в Съединението, в Сръбско-Българската, Балканската и Първата световна война, военен лекар на 3-та Балканска дивизия. За най-сериозен противник имал холерата на фронта. След войните е частен лекар в града, член на ръководството на Сливенския клон на Лекарския съюз в България.

Съратникът му и състудент д-р Илия КУТЕВ е от Сливен, завършил също в Цариград и също заточен в Диарбекир, избягал с Дагоров, е участник в Освободителната война. Частен лекар в града, също привърженик на хомеопатичната медицина, имал всестранни интереси.

Д-р Иван СТАНЧЕВ завършил медицина в Русия /Киев/, като студент е замесен в руската революция от 1905 година. Работи дълги години в града като военен лекар на 11-ти Сливенски пехотен полк, участник  във войните. Лекар във Военна болница и управител на Сливенските минерални бани. Негово дело е книжката за тях, в която обосновава лечебното въздействие и показанията за лечение с минералната вода. Градски лекар, частен лекар. Синът му д-р Юрий Станчев бе хирург хепатолог в МА – София, фамилната им къща бе на ул. „Дебоя“, от тях остана само името на ресторанта.

Внукът на Добри Желязков Фабрикаджията – д-р Добри ЖЕЛЯЗКОВ, е завършил във Франция, работил в болницата на родния си град. Военен лекар по време на войните. Дълго време е старши градски лекар в лечебницата. Допринесъл много за хигиенизирането на града, завещал състоянието си на Сливенската община. В старата общинска лечебница стоеше масления му портрет. Наследствената къща на фамилията приютява сега Историческия музей.

От сливенски многолюден род е д-р Йордан КАРАМАЛАКОВ, завършил в Русия, работил в Сливен като общински лекар, училищен лекар, лекар на затвора и частен лекар. Бил е председател на Въздържателното дружество. Лектор по трезвеността  и опазването на здравето, с охота се отзовавал на всяка молба за помощ. Къщата му на ул. „Ген. Столетов“ още е запазена.

Свързан с града е и д-р Вахан КУЮМДЖИЯН – дългогодишен училищен лекар на Сливенската мъжка гимназия, известен като изобличител и гонител на симулантите. Началник на полева болница по време на войните. Военен лекар на 11-ти пехотен полк. Частнопрактикуващ лекар. Хуморът му е всеизвестен. Беше написал вицове в тетрадки за дежурния лекар на болницата, но незнайно кой предвидливо ги прибра. Загива при злополука на 97-годишна възраст, прегазен от санитарна кола в София.

Все още битуват спомените за лекари от други места, работили повече или по-малко в Сливен. Това са  бившите главни лекари на Сливенската държавна болница  В. Попов, Марин Шишков, Исак Израилов, Вл. Тимов, Сп. Антонов, Вл. Милев, В. Стателов.

В Сливен са оставили диря и родовите лекари: П. Абаджиев, Ст. Бакалов, П. Белов, Я. Димов, Ант. Златаров, Анг. Любенов, Ст. Манолов, Й. Моллов, Ел. Никова, Ив. Дядов, Ив. Ляшенков, Хр. Наумов и Димитрова /последните двама загинали на фронта в Първата световна война/, Ст. Бананов, Рев. Пилев, Д. Добревски, Ив. Попов, Димо Улев, В. Петев, Ш. Ширков, Д. Хаджиданчев, Ив. Деспотов, Д. Шевкун, Л. Грозданова, Ц. Зяпков, М. Цочев, Нев. Мирчева, Ив. Василев, Г. Бояджиев, Ат. Кунков и други.

Сливенци помнят и съгражданите си лекари – Иван Дайров, Пощов, Георгиев, Нейчо Иванов, Ст. Попов, Ганчо Мухтаров, П. Данчев, Вяра Шкуренко, Ат. Рохов, Ст. Ангелов, М. Чаушев /загинал на фронта на Втората световна война/, Ст. Куртев, Любозар Рохов, Ататас Башев, Васил Бозуков и много други, вече по-млади и познати и на средното поколение. Вероятно съм изпуснал имена на стари доктори, за които мнозина техни пациенти може да кажат добри думи. Ако не са споменати, не са забравени!

***

За двама от тях мога да разкажа по-подробно, заради личното си познанство с тях.

Д-Р КУЮМДЖИЯН И НЕГОВИТЕТЕ ТEТРАДКИ С ВИЦОВЕ

Докторът беше наш съсед – живееше през една улица /на „Столетов“, срещу семейство Маврудчиеви, над Папазови/. Къщата му беше малка, но двуетажна и в нея си беше направил лекарски кабинет за частна практика. Имаше си пациенти – селяни от околията и граждани – арменци и българи. Тогава болните в по-тежко състояние пристигаха или с файтон /гражданите/, или с каруца /селяните/. Докато стигнеха до кабинета му, минавайки по ул. „Раковски“, така се раздрусваха по калдаръма й, че понявга наместваха херниите си.

Когато баща ми е бил ученик в Сливенската мъжка гимназия, д-р Куюмджиян е бил там училищен лекар. В юбилейния сборник на гимназията от 1934 г. има публикуван негов очерк: как се е справял със симулантите ученици, написан с характерния му хумор. Разправяха, че като военен лекар, той е бил човекът, който непрекъснато разсмивал с вицове офицерите от сливенския гарнизон и дамите им във Военния клуб.

Помня го като възрастен, вече пенсионер: среден ръст, с характерно лице – дебели вежди, антимонголоидни подкръжени очи, голям „арменски“ нос, по-често засмян, отколкото сериозен.

Виждал съм как понякога докторът излиза и прави бърз преглед на болния, легнал на сеното в каруцата, за да се ориентира дали е за него или е за болницата и хирурзите. Ако разбере, че е за колегите му, дава указания да го водят я при близо живеещия д-р Камбосев, я направо в държавната болница. Ако реши, че е за него, помага да го свалят от каруцата и въведат в кабинета.

Преди да се изсели в София /на стари години при близки/, той старателно бе попълнил с перо и мастило няколко тетрадки, в които бе записал различни вицове – и арменски, и всякакви анекдотични случки, които е чул или видял лично. Подаряваще ги на приятели и колеги.

Когато аз постъпих като млад лекар в Градската болница, в кабинета на дежурния лекар имаше една такава тетрадка с вицове, подарена от него „На дежурния лекар“. Четяхме ги и ги препрочитахме с удоволствие, докато един ден тетрадката изчезна, задигната от някой поклонник на арменските вицове.

Починал в София, след като си счупил крака след падане, д-р Вахан Куюмджиян още живее в спомените на съвременниците си, на колегите и пациентите си. Там, където се пише за старите сливенски лекари, винаги ще срещнете и неговото име!

Д-Р ИВАН СТАНЧЕВ, ПИОНЕР НА БАЛНЕОЛЕЧЕНИЕТО

Д-р Иван Симеонов Станчев е роден на 10.12.1882 г. в Сливен, в семейството на учителя Симеон Станчев – възрожденец и революционер, участник в легията на Георги Раковски в Белград, съвременник на Добри Чинтулов и Сава Доброплодни, които са негови колеги. Останал сирак на 14-годишна възраст, Иван Станчев заминава за Русия, където завършва висше медицинско образование със степен „лекар с отличие“. Като студент взема участие в революцията през 1905 г., заради което е изгонен от Русия за една година. След завършването на университета „Свети Владимир“ в Одеса, работи като доброволен лекар в клиниката на професорите Образцов и Стражеско, както и в Украйна, където за първи път се среща с холерата. След завръщането си в България, по време на Балканската война 1912-1913 г., е мобилизиран в 11-ти пехотен Сливенски полк и изпратен на фронта като дружинен и старши полкови лекар. Той първи установява холерните случаи в района на III армия и твърдо ги обявява като много опасни. Командуването го обвинява, че всява паника и деморализация, колегите му угоднически твърдят, че трябва да именуват заразата „холероподобна треска“. Приносът му и проявените твърдост и упоритост за ограничаване на жестоката болест, косяща войниците и населението, са оценени високо още от съвременниците. Преминал през всички фронтове и боеве, остава на работа във Военната болница в Сливен. След остър конфликт с командира на Сливенския гарнизон, през смутната 1925 г. е принуден да напусне болницата и града.

След 3-годишен престой в Карнобат, д-р Иван Станчев се връща в Сливен и става първият лекар – управител на общинските Сливенски минерални бани, на която длъжност остава 10 години (1929-1939). Под неговото вещо ръководство, това място на блата, разсадник на малария и други зарази, с примитивно хотелско и ресторантско обслужване, където нуждаещите се ползвали минералните води безконтролно, се превръща в модерен за времето си курорт, в който лечението се провежда под лекарски контрол. Д-р Станчв въвежда безплатен медицински преглед на всеки потърсил целебното действие на минералната вода както преди, така и по време на лечението. Определя режим за пиене на водата, показанията за лечение с нея, като включва за първи път и стомашночревните, жлъчно-чернодробните, гинекологичните и бъбречните заболявания. Въвежда дието- и плодолечението като допълнение на балнеологичното, както и диспансерен контрол и физкултура. Той е ревностен лектор и редовно изнася здравни беседи пред сливенци, пред болните и здравите от други градове, и пророчески очертава перспективите за развитието на курорта като национален балнеолечебен център.

През 1936 г. излиза неговият труд „Сливенските минерални бани“. Тази малка книжка играе голяма роля в популяризирането на курорта в страната и чужбина. Далновидният лекар за първи път създава басейн за хладка вода, въвежда индивидуално лечение във вани. Благоустроява района и с помощта на трудовия офицер Петър Драгиев пресушава блатата и ликвидира разсадника на малария. Съветите и внушенията на д-р Иван Станчев допринасят Сливенската община да приеме план, по който различни организации започват строителство на почивни станции и хотели на Сливенските минерални бани: фонд „Обществени осигуровки“, нов общински хотел, почивни станции на запасните подофицери, на църковните служители и др. За привличането на болни и нуждаещи се от лечение, д-р Станчев успява да ангажира тогавашните изтъкнати лекари проф. Ст. Киркович, проф. Моллов, проф. Парашкев Стоянов, проф. Ст. Ватев, проф. Янишевски и др.

След напускането на длъжността си на Баните, д-р Станчев става ръководител на Сливенската градска лекарска служба до 1943 г., когато се пенсионира. Като пенсионер той съдействува за построяването на нов здравен дом , за разкриването на родилен дом, за построяването на противотуберкулозно и инфекциозно отделение към Сливенската държавна болница, за организиране на образцова здравносъвещателна станция, за подобряване на работническото и училищното здравеопазване, за разкриване на детски и ученически лагери в Сливенския Балкан. Организира Градски здравен комитет за подпомагане на здравната профилактика, сам участва в изнасянето на здравни беседи, пиеси и др.

След присъединяването на Добруджа към България, през 1940 г. д-р Иван Станчев е изпратен да организира здравната служба в град Балчик. Взема участие във Втората световна война като медицински началник на Трета дивизионна област, с чин санитарен полковник (1944-1945). Умира на 27.04.1955 г.

През целия си живот д-р Иван Станчев е бил на своя пост като лекар и гражданин. Вратите на кабинета му на ул. „Дебоя“ са широко отворени за болните, а на дома му – за приятелите. Бил е в приятелски връзки с известните артисти Стефан Киров, Стефан Македонски, с писателите Димитър Полянов и Йордан Богдар, оказвал е медицинска помощ и на пострадали от противоеврейските закони и ЗЗД, на бедни и богати. Сливенският писател Йордан Богдар, в писмото си до сина му д-р Юри Станчев, пише: „Д-р Иван Станчев беше обществено почитан и обичан човек. Той имаше много добродетели, работи предано за нашето общество … Баните съществуват от хиляда години, но той, само той единствен дръзна да напише нещо за тях. Тази брошура е вече библиографска рядкост. Тя се погълна от ценителите на балнеологията, но моят екземпляр ще оцелее през годините.“

И аз, пишещият тези редове, съм бил пациент на д- р Станчев, посещавал съм кабинета му на ул. „Дебоя“ в къщата му до старата поща. Помня го като благодушен ласкав лекар, който внушава доверие у болните и се грижи за тях до оздравяването им.

Родната му къща отдавна вече е съборена, но името му остава. Като израз на признателност към пионера на балнеологията в Сливен, неговите колеги от Балнеосанаториума на МНЗ преди години поставиха паметна плоча с името му на Сливенските минерални бани.

д-р Веселин Йор. ВАСИЛЕВ