ЦИГАНСКАТА МУЗИКАЛНА БАНДА „КАРАНДИЛА“ И НЕЙНИЯТ АНГЕЛ

Ромските музикални банди открай време са огласяли града под Сините камъни на сватби и погребения. Без да имат претенцията за изключителност, те винаги са били част от градската музикална култура и част от сливенските колорити. За един от тях и неговото пословично дело искам да разкажа сега. За душата и сърцето на ромския брасбенд „Карандила“ – Ангел Тичалиев.

Оркестърът е кръстен на известната сливенска местност Карандила преди 30 години, през 1990-та. Но създадената от бащата на Ангел Тичалиев – Михаил Тичалиев-Мамулито, тромпетист като него – ромска музикална банда, е съществувала поне 30 години преди това безименно. И дали защото се е родил под легендарните сенки на Карандила, обновеният от сина оркестър също става легенда. В стила му Ангел смесва характерната балканска музика, главно от т. нар. „сватбарска“ традиция и разнообразни елементи на джаза. А при задграничните им турнета, според тамошните музикални критици, музиката на „карандилите“ била в духа на нюорлиънския джаз.

Ромският оркестър „Карандила“! –казваме. Но „Карандилите“ не харесват думата „ромски“. Циганско е сърцето им – циганска е музиката им! Обичат да разказват една тяхна легенда…

Когато Господ решил да създаде Човека, изваял го от глина и го сложил в пещта да се пече. Когато го извадил, видял – глината пожълтяла. Това бил жълтия човек. Не го харесал и го направил отново. Извадил го от пещта по-рано и видял – глината побеляла. Това бил белият човек. Дал и на жълтия, и на белия човек, по едно парче земя, там да живеят. Пак направил човек, пак го сложил в пещта, но го извадил препечен – въглен. И на черния си човек дал територия. Но Господ все не бил доволен от работата си. Пак ваял глина, пак пекъл и като извадил от пещта последното си творение – полубяло-получерно, казал: „Това е моят човек!“ Но за последния божи човек земя не останала… Тогава Господ му рекъл: „На тебе ти давам цялата земя! Тръгни накъдето искаш и където ти хареса – там живей!“ Затова циганите са пръснати по цялата божа земя. Ходят по нея, пеят песни и свързват човеците по земята.

Когато през 1996 г. Ангел Тичалиев поема щафетата от баща си и оглавява оркестъра, звездата му започва да свети все по-ярко не само на българския музикален небосклон. Той, който дотогава ръководи армейския духов оркестър в Айтос, се завръща в родния град, събира 12 млади музиканти от военните оркестри на тогавашната Трета армия и поставя работата на професионален и в духа на времето – на пазарен принцип, който проработва ефективно и ефектно. Има защо: всеки от карандилите владее най-малко по два музикални инструмента, някои от тях са музиканти в гарнизонния духов оркестър.

За много от мъжете в оркестър „Карандила“, професията на музиканта е наследствена. Самият Ангел Тичалиев е син на известния ромски музикант Михаил Тичалиев-Мамулито и първи братовчед на бившия концертмайстар на камерния ансамбъл „Софийски солисти“ Георги Калайджиев. Майсторът на басфлигорната Иван пък е племенник на прочутия кларинетист Рамадан Лолов и втори братовчед на известната ромска певица Анита Кристи, която дълго време концертира съвместно с брасбенд „Карандила“. Въпреки добитата огромна популярност, никой от тях не забогатява, и това също е наследствена карма. Анита Кристи си спомня своя дядо Рамадан Лолов, който обиколил света, но умрял в мизерия, до една пробита печка „циганска любов“, която бълвала дима в стаята му, вместо в комина…

Благодарение на неуморната всеотдайност и организаторския талант на Ангела на карандилите, популярността на оркестъра в края на миналия и началото на този век набъбва като бурна верижна реакция. Всичко започва от първото им официално появяване на сцената на ромфеста в Стара Загора, където, въпреки резервите на организаторите, грабват голямата награда. Режисьорът Милан Огнянов, впечатлен от представянето им, снима филм за тях в кв. „Надежда“ в Сливен и го нарича „Циганско лято“. 45-минутният телевизионен филм дава началната скорост на колелото на успеха им.

Със Симеон Щерев и неговия оркестър свирят на юбилейния концерт на Милчо Левиев в Пловдив през 1998-ма. Големият Вили Казасян ги слуша два пъти в НДК и стиска ръка на Ангел с думите: „Голяма банда имаш, Ангеле! Здраво я дръж!“ И Ангел държи бандата си така здраво, че „Карандила“ бързо става любимия оркестър на президента Петър Стоянов, два пъти гостува в новогодишната програма на пл. „Батенберг“ в София, прави 25-минутна програма с Дони и Тодор Колев, участва редовно в  телевизионните изяви на Тодор Колев и го изпраща пред Народния театър, в последния му път, надсвирва се с „Динамит брасбенд“ и с „Ку-ку бенд“ в шоуто на Слави. Неизброими, търсени и много атрактивни са изявите им по театрални, концертни и телевизионни форуми. Свирят в „Сълза и смях“ с осиновената дъщеря на Блага Димитрова – виетнамската певица Ханк, с Анита Кристи, с циганския Павароти Джаго. Закриват Европейските дни на културата в Пловдив, откриват Европейските дни на културата в Берлин. Истински триумф правят на фестивала Jazz Across the Border в Берлин, където, по време на едно от техните парчета, на сцената буквално изскача Иво Папазов и започват страхотно импровизирано надсвирване, което събрало очите на германските музикални фенове. И никой не повярвал, че това не е предварително режисирано. Хилядна публика събирали карандилите на шоупрограмите си в София, Палермо, в Прилеп, в Македония свирили пред 100-хиляди души. Измежду многобройните турнета и ангажименти в почти всички европейски страни – Букурещ, Будапеща, Варшава, Лвов, Регенсбург, Люксембург, Бърно, Виена, най-дълго е тримесечното им турне в САЩ. Германия издава диск с тяхната музика.

За съвместни концерти в чужбина ги канят Горан Брегович и Милчо Левиев, което отваря пътя им към Виенската щатсопера и редица международни джазфестивали. „Карандила“ участва в авторитетни фестивала като „Европалия“ в Брюксел, Balkan Fever Festival във Виена, Budapest Sziget Festival, както и в „Аполония“. На 25 април 2006 г. откриват фестивала „Джаз плюс“ в София с улично шествие. Жънат овации в столичния клуб „Суингинг хол“.

Брасбенд „Карандила“ е подгряващият оркестър на Горан Брегович през 2000-та година, в италианското му турне в Рим и Болоня, където, посрещайки ги, Горан казал на Ангел: „Искам да свириш само своята музика – циганската!“ Според немският музикален критик Рихард Шуберт, музиката на „Карандила“ е „великолепна смесица от ориенталски кючек, българска народна музика и типичното за ромската музика заиграване с всичко, което разгорещява и „удря“ в краката – от салса до индийски боливуд груув, джаз и блус елементи“. Оценките за музиката на „Карандила“ непрекъснато се допълват и обогатяват. Вероятно защото, както заявява ръководителят на оркестъра Ангел Тичалиев, „Винаги искаме да правим нещо ново, което да не звучи като закостеняла традиция.“ Той твърди, че извор на вдъхновение за бенда е изключителното музикално  многообразие на Балканите, кръстопътя на света. Тук има мотиви от арабска, турска, арменска, каракачанска музика, от познатият балкански ромски репертоар и най-вече от традиционната българска фолклорна музика.

Сн.: Горан и Ангел.

През 2007 година, с 14 деца от гетото, Ангел основава другата своя голяма атракция – „Карандила Джуниър“. За да подготви новото поколение музиканти, в двора на къщата си в кв. „Надежда“ той построява малко училище, в което ден след ден обучава малчуганите – не само на музика, но и на четене и писане. Всички живеят на една улица в махалата, която наричат „Циганския Бродуей“. За „Карандила джуниър“ той сформира своя „Ангел клуб”, който става притегателен център за неговите ученици, които събира в дома си, обучава ги и им дава надежда, че щом са талантливи, работливи и упорити, един ден непремено ще напуснат Надежда и ще свирят където пожелаят, може и до Америка да стигнат. Със същата просвещенска идея, по-късно става председател на читалище „Карандила Джипси“ в квартал Надежда.

До 2009 год. Ангел Тичалиев работи и с двата оркестъра успоредно, но през 2010-та разпуска възрастните карандили и се съсредоточава върху младежите, с които също има десетки участия на фестивали в цяла Европа. С годините Ангел Тичалиев успява да превърне талантливите деца в професионални музиканти и да ги зарази с голямата си любов към музиката. Кои са музикантите от „Карандила джуниър“ и колко дълъг е пътят от циганската махала до световната столица на музиката Виена разказва документалният филм „Ангел клуб“ на Тамара Пещерска, показан на 14 февруари 2010 г. във виенското кино „Шиканедер“. Когато младежите израстват пълнолетни и пълноценни музиканти, през 2015 година Ангел решава да се върне към оригиналното име на оркестъра – „Карандила“.

25 години Ангел Тичалиев е композитор, аранжор, диригент и ръководител на групата, която създава шест албума. На него оркестър „Карандила“ дължи така богата си и пъстра биография.

… Прави ми впечатление, че при многобройните мои срещи с него и при неговите многобройни срещи с журналисти – наши и чужди, Ангел никога не разказва своята лична история. Разказва само и единствено за „Карандила“, своята най-скъпа рожба, любов и сбъдната мечта. Сигурно защото неговата история е историята на оркестър „Карандила“ . Това е голямото дело, което всецяло погълна живота му и щедрото му циганско сърце.

Въпреки своите 5-6 болести, той работи със своите карандили до предела на възможностите си. И днес, когато високата му едра фигура се появи с респектиращо черно бомбе на изложба, концерт или музикално събитие в града, хората неволно му сторват път.

                                                                                                        Щилияна ВАСИЛЕВА