„Д-Р НАЧО ПЛАНИНСКИ 1847-1895“ – НОВА КНИГА НА НАДЕЖДА И АСПАРУХ ПАНОВИ ЗА ЛЕКАРЯ БУДИТЕЛ НА СЛИВЕН

„Без мъдрост нищо добро; без любов секакво зло; без народно чувство низости и подлости; без християнска добродетел еднакво живеене с животните.“ – от статията на Начо Планински във в. „Източно време“ от 1875 г., озаглавена „Имаме ли здрав напредък у народа си? – Нямаме.“

„Да бъдем благородни и свързани помежду си за интересите на нашата страна.“, „за „напредука на нашето общество“. Щото „Не ни прави чест на хубавата наша свобода да бъдем разединени…“ – из отчета на д-р Начо Планински за извънредната сесия на областното събрание на Източна Румелия.

…Неслучайно Надежда и Аспарух Панови – съставители на книгата „Д-р Начо Планински 1847-1895“ са поставили в началото на изданието тези два негови цитата. Лекар, общественик и будител от висок ранг, Начо Планински е забележителна фигура от Възраждането не само в сливенския, но и в националния духовен хоризонт.

Снимки: Аспарух и Надежда Панови посрещат гостите на премиерата на своята книга „Д-р Начо Планински 1847-1895“.

Съставителите на тази нова книга за видния сливенски лекар и възрожденец са небезизвестното семейство Надежда и Аспарух Панови, които са негови родственици „по мъжка линия“. Но  моторът за създаването й е „женската линия“. Благодарение на няколкогодишна неуморна проучвателска дейност на Надежда Панова по всички известни библиотеки, музеи и архиви в страната, бе реализиран този книжовен труд. Той вижда бял свят с литературната и редакторска обработка на Аспарух Панов – народен представител в 36-то НС от квотата на СДС, чийто зам.-председател е, ръководител на българската делегация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, две години вицепрезидент на ПАСЕ и на Либералния интернационал. Автор на много политически анализи, публицистични материали и на 4 книги. Съпругата му Надежда Панова, като него химик по образование и родолюбец по призвание, е неговото силно рамо, отдадена спътница в политическата му кариера в трудните времена на прехода. Плод на нейната неуморна духовна активност е и тази книга. И двамата не са родени в Сливен. Разликата е, че Аспарух Панов има сливенски корен, а Надежда – сливенски дух.

Семейство Панови дари и паметна плоча на д-р Начо Планински за Сливенската областна болница, с нейното откриване започнаха честванията на 140-тата й годишнина.

Снимки: Откриване на паметната плоча на д-р Начо Планински – дарение от сем. Панови, на фасадата на Сливенската областна болница „Д-р Иван Селимински“. Юли, 2019 г.

…Аз бих сравнила тази книга, по нейната същност, с издадената преди година „Д-р Симеон Табаков – животопис, творчество, документи“ на д-р Йордан Желев. Прави впечатление, че д-р Желев, професионален архивист, е автор на книгата, а не съставител. Докато Аспарух и Надежда Панова са се нарекли скромно съставители, въпреки огромния труд, който са положили. Говоря за скромността им не като мярка за стеснителност или срамежливост, а като мярка за обществената култура на високоинтелигентни хора, които не искат да натрапват заслугите си. Тяхната голяма цел е друга: да съберат на едно място всичко писано и публикувано, всичко запазено и съхранено до наши дни, цялата памет за духовното наследство на д-р Начо Планински. Тази по същество „архиварска“ работа е изключително трудоемка и в същото време – безценна. Безценна за всички бъдещи изследователи на делото на д-р Начо Планински, които ще бъдат безкрайно улеснени в издирването на архивни материали и документи от неговия общественополезен живот. Човекът, който умира на своя пост на главен лекар на Сливенската болница от тиф, заразен от свой пациент, във време, когато е извел лечебното заведение на завидна висота, като една от 8-те първостепенни болници в страната.

Д-р Начо Планински е роден в Стара Загора, но е по-сливенец от много други, защото посвещава живота си на Сливен, здравеопазването му, културно-просветното и духовното му въздигане. Неговите синове и потомци остават в този град и както за него, така и за тях, той става драгоценен и роден. Обществените заслуги на д-р Начо Планински са многобройни и многостранни. Той е: съратник на Георги Раковски и Васил Левски, заточеник в Боло, Мала Азия заедно с 20 други видни сливенци по време на Руско-турската война, участник в борбите за църковна независимост, един от инициаторите за създаването в Сливен на първото в България дружество на БЧК, член на Българското книжовно дружество – предшественик на БАН, активен читалищен деятел, поставил началото на Народните университети, два пъти председател на сливенското читалище „Зора“, един от създателите на първия български вестник „Българско знаме“, два пъти депутат в областното събрание на източна Румелия и два пъти народен представител в третото Велико и четвъртото Обикновено народно събрание на Княжеството. И още много други неща, за които ще прочетете в книгата за Д-р Начо Планински, чието име заема почетно място в пантеона на будителите и чиято неуморна деятелност за духовното развитие на Сливен буди респект и преклонение.

Сн.: Д-р Начо Планински – портрет. Д-р Начо Планински като студент в Букурещ, 1864 г.

Като литератор и журналист, изкушен от занимания с родовата памет в качеството си на редактор на вестника на старите сливенски родове и съставител на тритомното издание „Сливенци“ на сдружение „Мати Болгария“, аз прочетох с огромно любопитство книгата на сем. Панови за д-р Начо Планински и затворих последната й страница с голямо задоволство. Научих от тази на пръв поглед трудна за четене книга много подробности, които не знаех или не съм запомнила. И което е по-важно: тя ме предизвиква да я прочета по-внимателно и още по-задълбочено, за да направя връзка с родствениците, приятелите, съмишлениците и биографите на Начо Планински, с историческите събития, в които е участвал в годините назад. Което за мен като читател означава, че книгата постига целта си – да осветли личността и делото на д-р Начо Планински, да го представи в неговата цялост, да припомни неизвестни или забравени моменти от живота му, да изправи някои превратни и неточни квалификации по негов адрес, да обясни просвещенските му позиции в освободителната борба и след нея.

Изданието има по-свободна и по-широка като биографично изследване структура от  обикновена био-библиография. След кратката биография, Био-библиографията е в  първата част. Но в своите 200 страници, подобно на летопис, книгата проследява хронологически събития и случки по години, от 1866 до днес, с подробни обяснителни анотации или цитати от всеки документ, публикация, снимка, писмо, кореспонденция. За да изгради в детайли, въз основа на всички събрани архивни документи, един достоверен биографичен портрет на видния сливенски възрожденец. Това става последователно и в трите й останали раздела: спомените, съхранени в музеи и библиотеки, материалите, открити в различни архиви в Сливен, София, Стара Загора и страната, и в домашния архив на кръвно свързаните семейства Планински-Панови.

Био-библиографията посочва около 300 материала „от“ и „за“ Начо Планински. Писаните от Начо Планински са 38, а писаните за него – 254. Много краеведи, лекари, историци, журналисти са припомняли по различни поводи делото и многобройните заслуги на д-р Начо Планински за духовното развитие на Сливен. Смятам за изключителен принос към биографията на Начо Планински анализирането и изясняването в анотациите например, на нападките на Христо Ботев срещу д-р Начо Планински във вестниците „Будилник“ и „Независимост“, които се обясняват с различните позиции на Ботев и Планински в оспорваната словесна битка между революционери и просветители. Както и интересни факти от статии, например тази на Васил Дечев, която разказва за участието на д-р Начо Планински в тайния революционен комитет на Левски, за това, че той е лекувал ранени четници и подготвил медикаменти и медицински инструменти за четата на Стоил войвода. Друга анотация посочва, че априлските въстаници се снабдявали с лекарства от аптеката на д-р Начо Планински и д-р Георги Миркович, която те притежавали в съдружие.

Във втората част на книгата „Музеи и библиотеки пазят спомени“, на първо място са описани ценни документи от Регионалния исторически музей „Д-р Симеон Табаков“, който съхранява архива на д-р Начо Планински, систематизиран и подреден първо от сина му Стамо Планински, който рано починал и предаден на къщата-музей „Хаджи Димитър“ през 1953 г. от по-малкия му брат Никола Планински, доживял дълбока старост и починал на 95 години в Сливен. Тук откриваме интересни снимки на първия сливенски градски съвет 1878 г. и от посрещането на Константин Иречек през 1884-та, на които присъства д-р Планински. В следващ подраздел са описани книгите от „Библиотека Начо Планински“, дарени на библиотека „Зора“ от самия Начо Планински, някои с неговия личен печат или посвещения. Във фонда на Регионалната библиотека „Сава Доброплодни“ е запазена книгата на Начо Планински „Черти из живота на Александра Екзарх“, издадена в 1884 г., която е библиографска рядкост. Описани са и 4 любопитни снимки от фонда на РИМ-Стара Загора: сватбена, семейна и две портретни, едната с посвещение, другата с художествено оформена рамка от първите оцветени български пощенски марки, печатани след 1882 г.

Снимки – архивни: 1. Първият градски общински съвет на Сливен, 1878 г. 2. С Константин Иречек при посрещането му в Сливен, 1884 г. И на двете снимки д-р Н.Планински е на последния ред вдясно. 3. Сватбена снимка на д-р Начо Планински и Елена Стамова, 19.01.1880 г.

В раздел „Архивите говорят“, черти от образа на Начо Планински допълват запазените писма във фондовете на различни библиотеки и обществени институции. От фонда Български исторически архив на Националната библиотека „Кирил и Методий“ са представени факсимилета на 4 оригинални писма на д-р Начо Планински до министъра Григор Начович с много интересно съдържание, които се отнасят до избора на български княз (Планински пледирал това да е Александърр Екзарх), до българо-руските отношения, политическите настроения в Сливен и региона към Стамболов и К. Стоилов, борбите между партиите и политическите възгледи на д-р Начо Планински. В архивните фондове на видни личности от онова време е запазен спомен за тържествената реч на д-р Начо Планински при посрещането в Сливен на митрополит Серафим през 1873 г. Във фонда на Русчо Миркович се пазят протоколи от дискусии по финансови въпроси за болницата „Св. Пантелеймон“, в които живо участва и д-р Начо Планински. Във фонда на Сливенската митрополия – протоколи от заседанията на Епархийския съвет, чийто член е Начо Планински, който е и председател на училищното настоятелство, и санитарен инспектор на Сливенската мъжка гимназия. Протоколната книга от архивния фонд на читалище „Зора“ проследява изборите му за председател, оставката, участието му в комисията по построяването на читалищен салон през 1888 година. И много още факти и документи от фондовете на БЧК, Научния архив на БАН, Централния държавен архив, Държавните архиви на Сливен, Стара Загора и Пловдив…

За да стигнем накрая до прелюбопитния Домашен архив на семейството на д-р Начо Планински. Тук намираме кореспонденцията на сина му Никола Планински с институциите в Сливен за предаване архива на д-р Начо Планински. Ръкописен семеен некролог, който съобщава за смъртта му на 7 ноември 1895 г., покана за опелото в църквата „Св.Димитър“, проект за надгробен паметник, траурна картичка от 1906 г. за смъртта на жена му Елена Планинска, от Стамо до брат му Никола. Много интересна е запазената в семейството ръкописна Тетрадка от 41страници с биографични бележки за д-р Начо Планински, написани от сина му, завършилият в Хайделберг Стамо Планински. Посочени са материали от вестникарски публикации и доклади от по-късни чествания на Начо Планински, със снимки от тях. Именен показалец в края на изданието подпомага търсенията на всеки читател.

Издател на книгата е Агенция „Компас“, на която се дължи приятното графично оформление на изданието. По всичко личи, че книгата е семейно предизвикателство – и дело. Неин редактор е дъщерята на Надежда и Аспарух Панови – Невена Панова, коректор – синът Петър Панов. На корицата е портретна скица на д-р Начо Планински от Симеон Велков, от книгата на Стоян Чилингиров „Български читалища преди Освобождението“.

Тази книга е нов принос към историческата и родовата памет на Сливен. Д-р Начо Планински не е само вторият и най-дългогодишен главен лекар на сливенската болница, не е само първопроходчик на редица просвещенски и родолюбиви инициативи на сливенци преди и след Освобождението. Той е един от духовните водачи на Сливен – и един от строителите на нова България.

Поклон пред паметта му прави неговото семейство. В духа на позабравеното възрожденско добротворство, книгата е дарение от Надежда и Аспарух Панови, в памет на д-р Начо Планински – и се разпространява безплатно.

 Щилияна ВАСИЛЕВА

Б.а. С този обзор бе представена книгата на Надежда и Аспарух Панови „Д-р Начо Планински 1847-1895“.

Премиерата на книгата „Д-р Начо Планински 1847-1895“, която се състоя  на 25 февруари 2020 г. в общинската зала „Май“ в Сливен, уважиха с присъствието си много историци, лекари, журналисти, дейци на културата, граждани.

Гости на тържеството бяха областният управител Чавдар Божурски и зам.-кметът по здравеопазването и културата Пепа Чиликова.

Книгата беше представена от журналистката Щилияна Василева. За приноса на д-р Начо Планински като лекар в зората на сливенското здравеопазване говори директорът на Сливенската областна болница д-р Васислав Петров.

Изказвания на премиерата направиха д-р Димитър Боянов и д-р Мария Тодорова.

Аспарух Панов припомни, че тази година се навършват 125 години от кончината на д-р Начо Планински и в негова памет потомците му издават на свои разноски тази книга. Аспарух и Надежда Панови благодариха на институциите, които са им съдействали при издирването на архивните документи и на уважилите премиерата сливенци.

След приключването на рещата, авторите раздадоха много автографи.

Снимките в материала са на Петър ПАНОВ.