- Втора самостоятелна изложба на младата художничка Радка Стоева в галерия „Май“
Автор: Илиян УРУМОВ
„Water is my eye
Most faithful mirror
Fearless on my breath
Teardrop on the fire
Of a confession
Fearless on my breath…“ 1
От известно време светът на изкуството и уважаващите провокацията се чудят дали Робърт Дел Найа, от легендарния бристълски дует „Масив Атак“, е тайнственият Банкси или не е. Някак „пасват“ нещата – „нощна“ музика-провокация и шаблони (stencils)2-суперпровокации, пак посред нощ…
Ще ги оставя да се чудят.
Аз обаче нямам съмнения коя е Радка Стоева и какво амплоа има. В Сливен е, тук и сега. А каква е връзката между Дел Найа и нашата художничка ще разберете в междуметията. Или накрая на текста. Или никога.
Снимки: 1. Плакат на изложбата. 2. Художникът Илиян Урумов /вдясно/, председател на представителството на СБХ в Сливен, открива изложбата на Радка Стоева /в средата/, заедно с уредничката на галерия „Май“ Благовеста Желязкова /вляво/.
Фокусът на моята среднощна провокация са картините на Радка Стоева, понастоящем плуващи в галерия „Май“. Именно плуващи, плъзгащи се по стените. Не че не съм виждал нестандартно подредени експозиции. Обърнати картини, липсата им, черни стаи, видеоарт, VR3, AR4, пърформинг и пр. Не. Тази изложба не е просто композиционна „хвърлена ръкавица“ към публиката. Радка е изградила архитектонична среда за своите живописни търсения, създала е уют на много теми, обединени под прикритието „Насам-натам“. Но под привидно закачливото заглавие, откривам притегляне и концентрация на много сюжети в един завършен пъзел. От неща и места, които говорят на пълзящият по стените поглед.
Радка Стоева е завършила Иконопис в НХГ „Д. Добрович“, след което Стенопис в НХА, така че не мога да приема, че се шляе „ей така“ из изобразителното пространство. И сетивата ми не го приемат. Така че – за мен разходката „Насам-натам“ е прикритие. На много по-дълбоки неща.
„I stand in front of you
I’ll take the force of the blow
Protection.“ 5
Споменах пъзел по-горе, но точната дума е откритие. Начинът, по който Радка е композирала изложбата си, фокусира зрителя в определени акценти. Уж възприемаш цялото, но всъщност се вглеждаш във образи, напомнящи на биологични, географски, архитектурни и кристални структури. Няма значение кои от тях съвпадат с идеята на автора, за мен бе удоволствие да откривам мои си неща и символи. Картини, малки и големи формати, ту насам, ту натам по стените, които се засичат, привличат и преливат на места. И там някъде, в общото формообразуване, намираш „своята“. И се повдигаш на пръсти, за да „си“ я съзреш внимателно.
Радка Стоева борави със смес от различни технически похвати, но обединени от доминиращата гама, те действат хомогенно. А „подложката“ на общата цветна хармония в изложбата е виолетът, преминаващ към меки лилави тонове, пресечени с хромово и лимоново жълти акценти. И един завършващ хром-оранж детайл тук и там. В подбраните от Радка цветни съотношения за мен има нещо тревожно. Поглеждаш спокойна изложба, но с усещането, че нещо ще се случи. Че още нещо има да се случва, но има опасност да го пропуснеш. А не ти се ще.
Преди време казах на Радка, че за мен една закачена и представена изложба вече не принадлежи на автора. Той се е измъкнал и неговото огледало са зрителите му. Хем съм бил прав, хем не съвсем. Защото, в нейният случай, ако разградиш емоцията на детайли, облечени в спокоен виолет, винаги можеш да оставиш една тревожно жълта нишка, която да те води пак там. Към началото.
„Don’t be afraid
Open your mouth and say
Say what your soul sings to you
Your mind can never change
Unless you ask it to
Lovingly re-arrange
The thoughts that make you blue
The things that bring you down
Only do harm to you
And so make your choice joy
The joy belongs to you.“ 6
Илиян УРУМОВ
02.2020
1 Massive Attack – „Teardrop” от албума „Mezzanine” (1998)
2 Stencil – шаблон с вече подготвено изображение, често ползван от графити артистите, за да улесни нощната им дейност.
3 Virtual Reality – „Виртуална реалност“, много популярна сред геймърите, ама много – питайте ги.
4 Augmented Reality – „Добавена реалност“, посредством несъществуващи в реалността образи. Удачен пример е истерията с търсенето на Покемони чрез телефони и таблети, макар че тази „игра“ не беше форма на изкуство. Беше си доста опасна.
5 Massive Attack – „Protection” от албума „Protection” (1994)
6 Massive Attack – „Wnat Your Soul Sings” от албума „100th Window” (2003) вокали – Шиниъд О’Конър
Massive Attack – „What Your Soul Sings” от албума „100th Window” (2003), вокали – Шиниъд О’Конър
Снимки в текста: Картини и моменти от изложбата.
Споделете в социалните мрежи
Редактор: Щилияна Василева
Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.

























