ВЪЗРОЖДЕНСКИЯТ ДАРИТЕЛ ХАДЖИ МИНА ПАШОВ И НЕГОВОТО НАСЛЕДСТВО

• 182 г. от рождението на родолюбеца, патриота и дарителя на Сливен Хаджи Мина Пашов

Автор: Михаил ТЕНЕВ

Епохата на българското Възраждане ни е завещала имената на много дейци, които чрез своята родолюбива дейност оставят светла диря в неговата история. Един от тях е Хаджи Мина Пашов. Той се е родил на 30 януари, 1838 г. в Йерусалим, където неговите родители Иван /Янко/ Пашов и майка му Трандафила са отишли на поклонение.

Хаджи Трандафила, по баща Карапанчова, е принадлежала към стария и привилегирован сливенски род Карапанчовци.

Бащата на Хаджи Мина Пашов, Хаджи Янко Пашов, е бил виден за времето си сливенски търговец. Имал е три търговски къщи – една в Сливен, с помощници Димитър Панов и Русчо Миркович, друга в Цариград и трета в Крим. По-голямата част от годината Хаджи Янко прекарвал в Крим. За малкия Хаджи Мина се предричало, че ще стане „голям човек“, защото се е родил в Йерусалим. Той израстнал в Сливен. Бил любознателен и старателен ученик. Лесно усвоявал езиците – в края на живота си владеел седем езика. Особено благотворно влияние за по-нататъшната му патриотична дейност изиграва учителят му Добри Чинтулов. Поради това, че баща му умира, след завършване на сливенското класно училище, не продължил образованието си.

През 1856 година става търговски служител в кантората на сливенците Господин Докторов и Александър Белчев в град Яш, Молдова. През двете години, които прекарал там, научил румънски език, а след това заминал за Цариград, като помощник на известната тогава търговска къща „Н. Бракалов“ и след 4 -5 години, пак като помощник, отива в най-богатата по онова време търговска къща на Никола Бракалов и Никола Тъпчилещов. Този период от живота на Хаджи Мина Пашов е характерен с това, че всички средства, които е припечелвал, са отивали за родолюбиви цели.

В Цариград взема участие в борбите за независима българска църква. Известно време е привърженик на униятското движение, на което гледа като политическо средство за разрешаване на църковния въпрос. Едновременно е сред групата привърженици на Раковски, които съдействат за набиране на младежи за учстие в революционни акции. Вече на 26 години, Хаджи Мина Пашов отделя свободно време и се залавя с редактирането на българския вестник „Съветник“, заедно с Т. Бурмов, Н. Михайловски и др. Този вестник е бил орган на българската община в Цариград и имал за цел да разгаря вървежа на черковното дело, да отговаря на чуждите нападки и да дава стимул за по-нататъшни борби. Освен това, той превеждал от руски, гръцки и френски, които езици владеел отлично, както турски и румънски. Когато през 1866 година се основава Първо българско читалище в Цариград, за негов председател е избран Хаджи Мина Пашов. През 1866 година Пашов става управител на търговската къща на българския родолюбец Николай Ташков в Одеса, Русия. След смъртта му организира самостоятелна крупна житарска търговска фирма. Когато е бил в Одеса, Пашов винаги се отзовавал с помощи на български комитети, студенти, търговци и дори на небългaрски общества.

Когато руските войски минали Дунава, Хаджи Мина Пашов, който вече е във връзка с руското интенданство, бил поканен от крупни предприемачи и влиза в редовете им с 20 процента печалба, като доставчик на цялата руска войска под Дунава. Най-голяма печалба добива със сделките си в Цариград, когато руските войски стигнали до Сан Стефано. Тук той станал интендант на целия „задунайски отряд“ и като такъв влиза в кръга на доверените лица на самия руски император, а лично бил близък познат и с брат му. За големия му принос е удостояван с най-високите руски ордени.

Сумата, която руското правителство дължало на Хаджи Мина Пашов, възлизала на 2,5 милиона рубли. До момента на изплащането й той е бил в Петербург, където отишъл още при сключването на мира на 19 февруари, 1878 година. Работите обаче не вървели бързо. Част от сумата била изплатена, а друга останала да се дължи. Той трябвало да чака, но умира ненадейно в Петербург на 18 декември, 1881 година. Смъртта е причинена от апоплексия, но според други източници, Хаджи Мина Пашов е бил отровен.

След дълги преговори, със съдействието на неговите наследници и генерал Константин Кесяков, от останалите след смъртта му суми, 100 000 рубли или 267 000 златни лева са предоставени на сливенската община в полза на училищата. С лихвите от тази сума е построена старата сграда на Първо основно училище, което носи неговото име.

Наред с родолюбивата си и патриотична дейност, Хаджи Мина Пашов се очертава като най-крупният възрожденски дарител – сливенец, а името му се нарежда сред най-видните обществени дейци на този град.

                                                                                                  инж. Михаил ТЕНЕВ,

                                                                                      в. „Сливен“, бр.5, 22.09.2002 г.

ЗА СЪДБАТА НА НАСЛЕДСТВОТО НА ХАДЖИ МИНА ПАШОВ

Хаджи Мина Пашов няма преки наследници, той умира без да създаде семейство. Наследяват го братята му Михаил и Костаки Хаджи Пашови, и сестра му Мария. Роднините се доверяват на българина ген. Кесяков, тогава полковник, ангажиран във временното руско управление като военен комендант на Велико Търново и Пловдив и го упълномощават да прибере от Русия останалото наследство, освен имотите му в Одеса и Петербург, което се равнява на 650 000 рубли.

Наследниците имат неблагоразумието да дадат пълномощно на влиятелния полковник Кесяков, което му позволява да действа от тяхно име по всичко, свързано с наследството им. След изпълнението на всички служебни процедури, на 2 декември 1882 г. е изготвен отчет за наследството на Хаджи Мина Пашов, който удостоверява, че от голямото богатство на хаджи Мина са намерени само 336 983.76 рубли…

Всъщност, Кесяков не оправдава доверието на наследниците и внася парите на свое име. Сливенската община, фигурираща в завещанието, разбира за това и предприема съответни действия, но успява да получи само част от парите.

По предложение на брата на Хаджи Мина – Коста Пашов, на 15 януари 1884 г. Сливенският общински съвет решава да се изгради основно училище, което да носи името на дарителя. През 1885 г. училището е завършено, на обща стойност 15 000 лв. То било с четири стаи и канцелария, наречено на името на дарителя – “Хаджи Мина Пашов”.

Името на Хаджи Мина Пашов е записано в Златната книга на дарителите. Дарението е регистрирано на 02.12.1882 г. под № 10312 в гр. Пловдив.

В същото време, с парите от наследството на Хаджи Мина, Константин Кесяков придобива две сгради в центъра на София. След много и продължителни дела, той е принуден да се откаже от част от наследството. Така Сливенската община получава сградата на булевард „Цар Освободител“ №2 в София. Решено е лихвите от капитала и наемите от сградата в София да се използват за подпомагане на училищното дело в Сливен и за издръжка на учещи в чужбина сливенски младежи.

След 9 септември 1944 г. новите управници на Сливен не предявяват права към това дарение и Софийска община третира в продължение на 45 години въпросната сграда като своя собственост.

След на 10 ноември 1989 г., сливенски патриоти, живеещи в София, се застъпват за връщането на сградата на законния й собственик – община Сливен. Започват трудни преговори, но споразумението между столичната и сливенската община е в ущърб на сливенци. Сградата е продадена за 2 300 000 дойче марки, от които Сливенската община получава само 500 000 лева. С получените пари от дарението на Хаджи Мина Пашов се изгражда общинският пазар в Сливен, част от наемите на който и до днес се използват за отпускане на  стипендия на изявени младежи.

Стипендиите са еднократни, месечни, годишни, а най-значимата е тази на името на бележития сливенец. През 2006 г. Общинският съвет на Сливен учредява годишна стипендия на името на Хаджи Мина Пашов, която се присъжда на даровити деца с национални и международни отличия.

Добре би било общината да дава ежегодно публичен отчет за приходите от наследството на Хаджи Мина Пашов. Дори и само за да обори слуховете, че тези приходи не отиват в пълна мяра по предназначение. Защото решението на общинския съвет, след придобиването на скромните 500 000 лева от сградата в столицата, е: 50 % от приходите от наеми на пазара да се предоставят за подпомагане на културата, образованието и за подкрепа на талантливи сливенски деца.

                                                                                                     (Соб. инф.)